класиката е няколко пина (A0,A1,A2), с които си избираш от един от няколко възможните адреси (до 8 за 3 пина)
аналоговате е един или няколко пина, на които слагаш резистивен делите и получаваш до 8 адреса на пин. вътрешно е с няколко компаратора. има и хибридни вариант - единия пин е цифров, другия е аналогов.

някой има ли наблюдения по втория вариант - как се държи в устройста 24/365, има ли проблеми и, въобще, каква е ползата от файдата?

Ползата - повече адреси с малко пинове.
Това може би са някакви датчици ? Не виждам смисъл да са памети.

за такова i2c адресиране чувам за сефте, определено не е по стандарта. Какъв е проблема в използването на 10 битово адресиране?

mcp23018, стр. 10-
кой стандарт?

също LTC2495, стр.21
не е баш същото, но има състояние 'float' на адресните пинове, което добавя още адреси.


това пък аз го чувам за първи път.
дай някое линкче, че не схващам от къде идат 10-бита.

Тоя адрес, който спомена по-нагоре с трите пина всъчност е 7 битов, но първите 4 бита са резервирани за типа на устройството и са вградени в самото устройство, примерно 1010xxxx e памет. Ако знаеш какви устройства имаш по шината спокойно може да използваш тия 4 старши бита и да си разшириш адресното пространство до 128 устройства. Адрес 11110ххх е резервиран за 10 битово адресиране и там адреса на периферното устройство се формира от бит 1 и бит 2 на контролния байт + втори контролен байт който дава допълнителните 8 бита от адреса.
https://i2c.info/i2c-bus-specification

Явно пестят крака. И аз не бях чувал така да се задават адреси. И ме учудва, че на тия големи корпуси правят тази хитрост.
7 или 10 бита е по стандарт адреса примерно PIC18F2550 MSSP module стр. 207
п.с. бай тоз, по принцип и на MCPто сетват само тия три бита, ама енкодинга не е директно четене на битовете от пиновете. Пестят цели 2 крака. Вероятно SOIC30 и NSOP28 не са често срещани корпуси
Проблем би могло да бъде по-ниската шумозащитеност. Резисторният делител трябва да е достатъчно нискоомен.

3-те хардуерни пина за задаване на адреса са по стандарт. Ако използваш микроконтролер за периферно устройство (slave) може да си го програмираш да отговаря на какъвто си искаш адрес. I2C шината не е създадена за много устройства, когато започваш да я товариш сумираш входния капацитет и в един момент спира да работи или се принуждаваш да свалиш и без това ниската скорост на комуникация. Затова се чудя на разни приумици като I2C на 10 метра със 100 устройства и т.н. Има модерни интерфейси като CAN примерно, които позволяват пренос на голямо разстояние с голяма скорост и голям брой периферни устройства.

e, това не е баш стандарт, макар че така пише на листото. нейсе...

не знаех за 10-битовия режим. има ли реална периферия (на микроконтролери), които да го ползват?

аз например ползва I2C експандери, огато трябва да щракам 50 релета. реално са стотинки, процесите са много бавни. или пък трябва да меря ток+напрежение (DC) на много канали (с цитираното LTC). CAN е оверкил, с SPI си ограничен до 8 слейва (с външен дешифратор, ако контролера го може). за скорости не говорим, а за 10-15 чипа на 2 периферни пина.
да, има проблем с терминацията, ама просто бъса си е недомислен в това отношение.

питането в темата беше по-скоро някой има ли практически опит с аналоговата реализация, а не за други видове бъсове.

Както и предполагах: Дедо най-добре знае Ръгаш нанофарадите на резисторите и се молиш/свиркаш.

ако имаш предвид адресния вход, нанофарадите по-скоро ще добавят неопределеност.

Хабер си нямам от I2C, ама по принцип капацитетът "стабилизира" резисторната матрица, пък не случайно казах "нанофаради" вместо "пико" или "микро". А бе на Дедо като теб ли да обяснявам?!

И все-пак: нанофарадите са главно входът да не лови радио "Хоризонт".

Късен edit: всъщност за шумозащитеност бих сложил максимално близо до входа няколстотиномов резистор, дори килоом-десет ако го понася. През него да постъпва сигнала, де.

Например всички пикове, които имат I2C имат такива настройки, където определяш каква адресация да използваш - регистър SSPCON1 битове SSPM3:SSPM0

И аз сефте чувам за аналогови адресни пинове. Иначе тия "цифрови пинове" не са ли само при някои устройства, като идеята е, че ако искаш да включиш повече от едно и също устройство, да можеш да ги различаваш. Повечето устройства, които съм ползвал/виждал са с хардкоднат адрес или може да се сменя от EEPROM. При MCU-MCU комуникация с I2C можеш да си слагаш колкото и каквито искаш адреси. А 10-битовите тъкмо щях да казвам, че повечето пикове подържат 10 битови адреси и вече ме изпревариха.

очевидно иде реч за периферия, не за микроконтролери, момчета.
според мен няма начин да има такава периферия, тя трябва да си кюта с нормалните 7 бита адрес. и няма как да се сложат на един бъс 7- и 10 бита слейвове. доколкото мога да преценя, 10-битовия режим е по-скоро за MCU-MCU комуникация?
но все пак, ще е интересно дали някой е издялкат такъв чип.

калата,
примера с релетата, който дадох - слагаш 8 MCP2301x (16 бита IO екпандер), разместваш ги по адреси и получаваш управление на 96 релета. за ~$10.
да, може да се замени с MCU, но надали ще е по-евтино, а трябва и да го програмираш. не само програмата, ами и наливането в производство. затова периферните чипове си имат своето място под слънцето. а, ако ти дотрябват и много АЦП-та с повечко битове, става още по-сложно с MCU

темата е в 'Акакдемия' с цел някой да научи нещо ново, включително и аз.

бонго,
адреса се лечва 50nS след стабилното захранване. след това вече не се чете.
и понеже делителя може да е както 1:8 , така и 8:1, дори пикофарадите ще окажат влияние на RC-групата. толерансите на съпротивленията са що-годе приемливи, но на 'кондерите' далеч не може да се разчита.

edit: PCP го оправих на MCP. като пиша без цайси, така става

Дедо Боре, сигурен ли си, че е PCP ? Нещо не намирам такова животно. Да не става дума за MCP?

EDIT: Сега погледнах пак по-горните ти постове, та сам си отговорих на въпроса.
А има ли такива периферни устройства с аналогови I2C?