За пореден път ми се наложи да вадя ръцете на производителя от машината. Боже, к'ви глупости бълват понякога фирми минаващи за сериозни (не говоря за М$ , де!).

Задачката: един мотор върти маховик който като се поозори да върти всичкото останало започва да изскача назад и по някое време с центъра си натиска краен изключвател (Normal Closed).
Истинската система е далеч по-сложна, така че не се хващайте за всяка думичка.

Изисквания: вибрациите на крайния изключвател да не влияят на системата: веднъж изключи ли моторът да спре веднага и да стои спрян 10 сек. след последното стабилно включване . Обаче веднъж тръгне ли моторът трябва да върви 20 сек без да спира.

Уловката: имате право само на релета с нужните контакти (но не и безкрайни). И таймери на които като се подаде захранване след зададеното време задействат реле с единичен контакт с два изхода - Normal Open и Normal Closed.

намери си механичен таймер да се включва с реле
Нещо такова сложи :
http://www.ebay.com.au/itm/Timer-relay- ... 45ff0001b5

Ако си беше седнал до сега на задника да изучиш пиковете как се програмират нямаше въобще да пускаш такива теми .

Ама не бе, тя машината заработи перфектно още преди два дена. И няма нужда от платки, само от два стандартни таймера.
На мен ми е интересно как ще се справят със задачката хора които спят на възглавница пълна с пикове

P.S: Гони се стандартност и надеждност. Разбира се, че можеше да налепя платчица с няколко транзистора (няма нужда от повече) но след година-две реленцето което цъка ще се скапе и трябва да изхвърлят машината ако не ме намерят. А за управлението така или иначе се използват контактори които имат по някой "излишен" спомагателен контакт.

Хех, тук сигурно и други освен мен са правили синтез на арелейно контакторна логика а после карти на карно, ала бала ... не сме започнали всички с пикове. Не ми става обаче съвсем ясно какъв е проблема който искаш да решиш, че тия вибрации не ги вдявам, имаш предивд трептенето на контакта или реални вибрации ?

Крайният изключвател регулира цялата работа на машината която си се "тресе" по подразбиране, но и натоварването се изменя по-бързо отколкото може да се регулира ама и не е необходимо - важен е средният резултат.

P.S.: Става дума за машина за сладолед. Принципът за управление е като в повечето други такива ама тази има десет пъти по-голям цилиндър в който се забърква, съответно и качеството на сладоледа няма нищо общо с на стандартните - малей, к'во плюскане падна Оставихме си 20кг за последна настройка в понеделник
Крайният изключвател следи за гъстотата, температури не се следят.

Тц-тц-тц ... ей, у ваше село нЕма да спрете да плюскате значи, и на работа за това ходите!
Ама за пиковете са прави хората - па да ги беше научил, можеше ощя по-добре да докара сладоледо ...

ТоНи, аз съм гарантирано много по-млад от теб, но и аз съм ги решавал тия карти на Карно и съм щракал релейна логика, не ще да е нещо тотално ново за 90% от хората тук. Пък, че пиковете разлигавят мозъка - така е, спор няма, той бонго за това се гъбарка ...

Мии опитах се да си намеря работа в завод за торти, не успях и затова се ръгнах в сервиз за хотелиерски и ресторантски машини
Но нали знаете, че безплатно плюскане няма. Пък и докато оправям някой грил никой не носи 5-6 кокошки да го пробвам.
Аз си плащам с това, че съм повече чистачка отколкото майстор. Дори и в най-доброто заведение чистачката не грабва отвертката за да изчисти навсякъде и слава Богу че не го прави!
В случая на сладолед-машината направихме основен ремонт до последното ръждясало болтче. Човекът държи голямо заведение на пъпа на града, държи на обслужването и качеството и защо да не пожертва 50-на кг заготовки (не са толкова скъпи) да си няма проблеми после. Всъщност по-голямата част от пробите бяха с вода и захар - събрахме мухите на махалата и взех да се чудя що не запазвам матриала да си варим ракия от портокали напр.
Колкото до PIC-а: излишен е. Хората са направили проста но ефикасна механика която няма да се счупи дори ако се повреди управлението. Ако ще се слага компютър ще се получи друга машина но по мои наблюдения отношението цена/качество ще се влоши.

Иначе ш*баният PIC няма с к'во да ме изненада освен с някой бъг. Трета зима се каня да почна да правя "мигалки", надявам се този път да ми остане време и тогава да видите как ще ви досадя

Хайде ве бате Бонго от кога чакаме и ти да ги почнеш най-накрая. Пък ще видиш след две-три години как ще казваш "колко съм бил сляп без пиковете"

Имам един познат дето едно време правеше релейно-електронна логика с EPROM-и всяко реле с някой от контактите си подва към адресната шина, а шина данни задейства релетата - разправят че чудеса ставали.

Какво толкова се чудиш - 2 ифа, 1 гото и работата е готова. Като надобрееш няма да ти пука от бъговете.

Е това направо кърти миФки

Еми кърти - помисли - един паралелен епром - на даден адрес има даден байт - когато блок контактите на релетата и разни крайни изключватели подадат на точно този адрес, на изхода имаш един точно опредлен байт, които задейства точно опредлени релета . Голяма играчка е да се докара "програмата" ама за сметка на това разправят че ставали супер автоматики ...

Точно така работят и процесорите.

Източник: http://www.pagetable.com/?p=39

Ъхъ, ще рече програмируема стейт машина. Което си е по-лесен за писане еепром с релета Иначе казано, dan, нещата не са се променили много от това, на което се дивиш, освен за програмиста ... И колкото и странно да ти е - все още се срещат такива решения - на практика са много по-стабилни от проц, на който може да му се разбъркат променливите и да се отвее в неизвестна посока ...

Викаш може да стане така, ако вземе та почне да интерпретира грешно инструкциите на програмиста .