Основният проблем при GPS-а (ако не беше Айнщайн
 ) възниква от метода, който се използва за определяне координатите на обекта.
Т.е. там горе имаме 24 сателита, оборудвани с атомни часовници, които "тиктакат" с подозрителна точност. Това позволява през точно определени интервали от време да се изпращат електромагнитни сигнали към земята (след време може да им хрумне да следят прецизно пътят на кометите, след фойерверка на американците миналия месец, кой знае).
Та значи, приемателя на земята регистрира точното време за получаване на сигнала и по този начин може да се изчисли времето което е "пътувал" сигнала, и от там разстоянието от сателита до приемателя. Заедно със сигнала приемателя получава и точните координати на сателитите и така пресмята свойте.
Много готино методче, ама с него възниква и един проблем.
За да функционира, всички часовници в с-мата (както тези в сателитите, така и наземните) трябва да се синхронизират.
Като имаме в предвид, че сателитите се намират на някакви си 20000км от земната повърхност и обикалят земята със скорост 3 - 4км/сек (т.е. в никакъв случай не са геостационарни), и се налага да се мерят времена от порядъка на няколко десетки наносекунди и като имаме в предвид, че наземните приематели от по стотина евро явно не са оборудвани с атомни часовници, ето ги и проблемите.
Първият проблем, този с евтините часовници в GPS-приемателите се решава сравнително лесно. Просто сверяваме часовниците в приемателите от време на време с тези в сателитите. 
Ако часовника на приемателя избързва, това означава, че измереното разстояните от него до сателита предавател ще е по-малко от действителното. Ако се забавя ще е по-голямо. Затова не се използват сигнали само от един сателит, освен по-голяма точност това позволява приемателя да си "сверява часовника". Така, като използва 4 сателита например, приемателя може да определи точните си координати и същевременно да компенсира проблема с неточния си часовник. Иначе я си представете какви "тухли" щяха да са мобилните GPS у-ва, ако имаха по един атомен часовник вътре  за цената дори няма да повдигаме дума.
При решаването на втория проблем се намесва и Айнщайн със специалната си теория на относителността и обяснява защо не можем да използваме една отпорна система при синхронизацията. А именно тъй като сателитите не са геостационарни и са толкоз високо и става въпрос за електромагнитни вълни (а те са малко по-бързи от мойта лада, за мое огромно съжаление  ) часовниците им тиктакат по-бавно от тези на земята (с около 7µs на ден) и иде реч за едно явление, наречено разширение на времето, което ако се пренебрегне се обезсмисля цялата GPS с-ма. Я си представете как щаха да се маят физиците тогава, на какво се дължи това "малко несъответствие". Та Айнщайн е свършил голяма работа в това отношение, и не само, по една случайност, в днешно време тормозят горките студенти с едни задачи от рода: "Представете си сега, летите в интергалактически кораб (макар че при вакуум не иде реч точно за летене ) със скорост 0,3с и отзад с 0,4с ви изскача враждебно настроен марсианец (как пък веднъж не беше приятелски настроена венерианка) и ви обстрелва с няколко гигаватовия си лазер, пресметнете скоростта на лазерния импулс и от там колко време имате да изключите автопилота, да захвърлите списанието за възрастни точно на интересната част с двете каки и да спасите кожата, че на другия ден трябва да се явите и на изпит по физика  " Еми тва е, при такъв слуай да се връщаме към списанието и даваме газ към друга система
Ех мечти  .... абе да видим, можем и да вържем някоя тройка, да стискате палци
|
но това е неофициална инфо (то кой ли ще даде официална, или бъркам), някой знаели нещо повече по темата?
. За сведение само - военните версии успяват да постигнат точност < 30 см. във всички посоки.