Здравейте !

Отварям тази нова тема, като искам заедно да помислиме и да намериме
вариянти как да сключим най-добрият договор с работодател (възложител),
като максимално добре да защитиме интересите си. Имам в предвид хора с
инженерни професии създаващи (разработващи) нови продукти в областта на
ембедед хардуера, ембедед и РС софтуера.
Имам в предвид разработването на продукти, които ще бъдат произвеждани
серийно (малки или големи серии). Не говоря за "бутикови" изделия.

"Сладката" работа от разработването на един продукт е "мултиплицирането"
му - т.е веднъж създаден - следва само да се произвежда, като при това
"разработчика" не е ангажиран с производството, а би следвало да "спечели"
по някакъв начин и от "мултиплицирането". Т.е. максимално добре да успее
да се "възползва" от продукта на труда си.

Предполагам, че всички от нас - участниците във форумите
"Микроконтролери - Хардуер", "Микроконтролери - Програмиране" и
"Електроника, Електротехника и Механика" сме се сблъсквали с този въпрос.

Целта ми е да Ви провокирам и заедно да помислим в тази посока.
Разбирам, че целта на "възложителят" на даден проект е МАКСИМАЛНО да се
възползва (експлоатира) от изпълнителят (разработчика), но от друга страна
мисля, че това не е съвсем морално и правилно. А и ние като "разработчици"
не бива да го допускаме.

:Ето един хипотетично възможен вариянт за това:

При по-малки серии - един от възможните вариянти за устройства с
микроконтролер в тях е - "възложителят" да заплати за разработването на
продукта, а след това "разработчика" да програмира микроконтролерите,
вграждани в крайният продукт, като по този начин ще получава допълнително
някакви пари за всяко произведено изделие.
Разбира се трябва по някакъв начин да се защитят и интересите на
"възложителят". Т.е. той да е сигурен, че при заявка, "разработчика"
винаги (или за определен период от време) ще му предоставя програмирани
микроконтролери.

Разбирам, че примерът ми е малко или много "измислен". Нека заедно
помислим и намерим други вариянти за това.

Поздрави

Според мен бъркаш бизнес с желания.

Ако ще се прави едросерийно пройзводство - винаги възложителя плаща и поръчва музиката. Той си прави проучване на пазара, той влага парите, той прибира максимума печалба. В 90% от случаите той си наема разработчика. Плаща му да свърши работата и толкова. Което предполага разработчика да няма претенции върху количеството продадени бройки. Той си е на заплата или му се плаща еднократно и айде довиждане.

Това аз да набутам пари за пройзводство и да ходя някой да ми програмира контролерите, а аз да плащам "лицензи" за всяка бройка - как пък не.

Ако искаш да участваш в печалба от всяка бройка - или плащаш ти цялата организация на начинанието или влизаш като дял в разходите - съдружник.

Ама това дето ви се иска на вас - няма как да стане.

Друг е въпроса когато става дума за единични бройки - скъпи изделия. Там разработчика може да претендира за възнаграждение върху бройките. Щото в голяма част от случаите - той ги пройзвежда.

При количества естествено може да се поощри разработчика ако е на заплата и ако продукта върви добре. Даже може и да се поощри на база продадени бройки, но това в случай че имам много ценен кадър, който държа да не загубя. Но тук май говорим за фреелансерски проекти, не за хора на заплата.

Въобще много хора си мислят, че софтуера, хардуера или въобще разработката е най-трудното нещо от един проект. Грешка - най-трудното е да се организира пройзводство и след това да се продаде добре.

Те нещата са си организирани всъщност - като дойде някой при теб, ти му казваш какви са ти условията, той ти казва какво плаща и ако се срещнете по средата - ок. Ако не, всеки по пътя си.

Цецо,

Прав си за това, че трудното е производството и продажбата. Две мнения по това - няма.

Но пък от друга страна - разработчика е поставен на "благоволението" на работодателя. Казваш - ако ми е ценен кадър и пожелая - ще го стимулирам по някакъв начин при големи продажби на изделието. Това е мисленето на работодателя - и е нормално той да "дърпа чергата" към него.
Но доколкото схванах идеята на темата - въпросът е как да направим така, че да не се зависи толкова от "благоволението" на работодателя относно стимулите при добри продадени количества.

Иначе си прав - една сериозна фирма никога няма да се постави в условя да зависи някой друг да и "програмира" контролерите. Това звучи малко несериозно. Но пък човека си беше написал, че това е "хипотетичен" пример. Нека не се хващаме за него.

А иначе това за участието
"Ако искаш да участваш в печалба от всяка бройка - или плащаш ти цялата организация на начинанието или влизаш като дял в разходите - съдружник."
, мисля че има и друг вариянт - не е задължително да се участва с пари. Може да се участва и с труд, за да станеш съдружник. Някои девелопер-и може и да нямат средства да инвестират, но пък да имат време и желание и да инвестират "труд".

Не съм напълно сигурен, но мисля, че всеки производител на чипове за GPS плаща лицензна такса за всеки произведен чип. Е, в тази такса е включена предполагам и цената на "услугата" за използването на информацията от спътниците.
Някои операционни системи за ембедед приложения също може да се ползват срещу такса от няколко до няколко десетки долара за всяка произведена бройка от изделието.
Като че ли идеята не е съвсем неоснователна ...

О не, ако успееш да приготвиш толкова търсен ( и качествен) продукт - като операционна система или GSM/GPS стек, тогава с пълна сила можеш да претендираш за лицензи.

НО - тогава пак ти си търговеца във веригата Т.е. ти се грижиш за маркетинга. Плюс патентни, лицензиране/сертифициране на продукта и пр. Т.е ти си вече по малко разработчик и повече пройзводите/търговец

Чист разработчик, който да прибира пари от бройки (лицензи)... е дървено желязо.

Ти искаш да се ползваш от печалба от маркета, без да се занимаваш със самия маркет... е... може, ама друг път

Естествено ако продукта на разработката ти е добър и успееш да намериш човек който да организира маркета, като е съгласен да дели с теб печалбите... абе може, не е да не може. Ама ще е по скоро изключение, а не правило. Т.е. късмет. Но може - въпрос на чиста договорка. Ама правила по случая не могат да се дадат. Нито съвети. Можеш договаряш се. Не можеш - не се договаряш.

ако се иска участие в печалбата има един единствен вариант: съдружие и ти и другия влагате средства, делите риска това изделие да тръгне или да не тръгне и прочее и съответно делите печалбата в зависимост от участието, при този вариант няма значение ти ли правиш разработката или друг, show me the money казват американците

другото се нарича работа и за нея си има заплащане

това което мислиш: да вземеш пари, да не делиш риска и да получаваш само комисионна като се разработи изделието мисля че го няма никъде и едва ли някой ще ти се навие на такъв вариант

при всяко начинание основното е капитала: хора с идеи и възможности да ги реализират колкото искаш разтърси се по интернет форумите за бизнес ще видиш как е пълно с гении без пари

Не разбирам какво е отношението на темата към функционирането на сайта, за това я премествам.

Истината е, че винаги ще си зависи от благоволението на работодателя. Истината е, че започнеш ли да искаш много, работодателя винаги поглежда към следващия в списъка. Истината е, че и операционна система да му напишеш, и милиард да спечели той от това, той никога няма да се почувства задължен да изпълни дори обещаното, да не говорим за нещо повече. Така, че радвай се ако въобще са ти платили.

Парите не са най-важното за един проект. Това, че се възмущаваме на тези неща, означава само едно - дори и да имаме парите, пак не ставаме за работодатели. Човек, на който не му правят впечатление подобни неща, просперира бързо. За съжаление това е съвременния вариант на закона на джунглата.

Реконструктор,

Вероятно си прав. Публикувах я в този раздел, защото явно неправилно съм схванал идеята на раздела "Администрация". Останах с впечатлението, че целта на раздела е да се дискутират въпроси отнасящи се и към "администрирането на проекти и хора". Идеята ми беше да разшириме тази тема и да обхванем и въпроси от такова естество.

От останалите теми в раздела - не останах с впечатлението, че става въпрос само за "администрирането на сайта".

Ник, прав си, че ако не сме работодатели - винаги ще зависим от "благоволението" на работодателя. Само дето трябва да си даваме сметка, че и той без работници неможе. Трябва да си даваме ясна сметка за способностите ни, за това какво представляваме като специалисти - и ако имаме основанието - да имаме и високо самочувствие като специалисти. Т.е. да не се притесняваме да имаме претенции за заплащането.

Има една поговорка - "Бебе дето не плаче - не суче". Т.е. логиката на работодателя е - "абе що да плащам по-голяма заплата на някои - и с това да му "развалям" рахата, като той и сега си е доволен - НЕ МРЪНКА" - Както беше казано по-горе във форума -"всеки дърпа чергата към себе си". Е - и работника трябва да има основанието (като професионални способности) да дърпа "чергата" към себе си. Това даже е "задължително. Ако сами не се гиржим за интересите си - работодателят ли ще се "заклати" за да се погрижи за тях ?!?

Малко се отклоних от темата, но и това мисля, че е важно ...

Пич - работодател и работник са обвързани с нещо наречено договор. Там си пише какво, кой, колко. Извън договора на база взаимно желание също може да се варира с възнагражденията. Но това си е между теб и работодателя.

Няма значение дали проектираш GSM който ще се продава в 1млн. броя или мигалка за елха която ще се продава в 10 броя.

Това важи за всеки - от работика дето бере ягоди, до ядрения физик. Всеки продава труда си (вкл. работодателя). Всеки си търси цената която му е угодна и условията при които е навит да продава труда си.

Общи правила за това не съществуват. Всичко е индивидуално.

Какво искаш от нас с тази тема - да обявим минимални ставки за дейността си? Синдикат да си направим? Или да приемем етичен кодекс за бранша?

Каква ти е целта?

Цецо,

Далече съм от мисълта да се обявяват минимални ставки, етичен кодекс или синдикат.
Не че това е лоша идея, само дето не мисля че е работеща в условичта на България.

Но така и така повдигаш въпроса за договорите между работник-работодател, мисля, че не е зле тези договори по инициатива на работника (щото работодателя няма да се "сети" за това) да бъдат преподписвани и актуализирани, и то най-малкото с процента на инфлацията.
Незнам дали си работник или си работодател, но ако си работник - кога работодателят ти за последно дойде при тебе за да преподпишете нов договор , в който ти увеличава заплатата поне с процента на инфлацията? (въпросът ми е зададен не за да ми отговориш на него, а за да те провокирам да се замислиш) Малко се отклоних от темата си.

Но по отношение на договорите - сега като се замисля - не би било лошо да се замислим какви "хипотетични" условия и клаузи бихме могли да впишеме и то ако сме от двете страни (ако сме работодатели и ако сме работници). Ето например това е една от целите ми - да Ви провокирам заедно да помислиме в тази посока. Някои от нас ако днес са работници - утре може да са работодатели (и обратният вариянт не е изключен).

Нещо повече - в случай че човек има идея, която реши да реализира сам, или да я реализира за някой друг (като подизпълнител или работник) - как да извлече максимална полза (даже не само матерялна) от труда си.

Ето например ако разгледаме следният хипотетичен пример - Хрумва ти идея за продукт, който да речеме допълва гамата от продукти на дадена фирма - как максимално добре да се възползваш от реализацията на идеята си. Би могъл да получиш еднократно или както беше описано по-горе в мненията заплащане под някаква форма, но например би могъл паралелно със това да отвориш OPEN PROJECT в нета или нещо подобно, за да се опиташ да продадеш (или извлечеш девиденти) от идеята си и по друг начин. Сигурен съм, че има и други вариянти, които бих се радвал ако "измислим" и обсъдиме.

Извън всякакви хипотетични случаи и мечти ситуацията е следната:
- Всичко, което е разработено като резултат от трудов договор между фирма и дадено лице, е притежание на фирмата (включително идеи, патенти и т.н.). Смята се, че разработчикът е овъзмезден чрез заплатата, която получава.
- При разработчиците на свободна практика нещата се уреждат в самия договор, но най-често в подобен аспект.
- Ако някой смята, че има идея, от която може да забогатее, трябва да излезе самостоятелно на пазара, за да я реализира.

Ще ти отговоря без да мисля. Защото няма какво да се мисли толкова по въпроса (според мен).

1. В момента съм работник (знам какво е и от другата страна).
2. Работодателя ми не се сеща да ми увеличава заплатата по негова инициатива. Аз и не го изисквам от него. Неговата инициатива е под формата на премии с които той ми показва, че е доволен или респективно е разочарован.
3. Когато аз преценя, че основното ми възнаграждение + премирането не отговаря на мойте изисквания, аз сам ще потърся работодателя с изискване за корекция. Ако той се съгласи - добре. Ако не се съгласи - моя е преценката дали да продължа да работя за него.

Просто е, а? Никой не те е вързал да вършиш работата Х, срещу Y пари. Ако те устройва - вършиш я, ако не търсиш друг работодател или пък въобще не я вършиш.

Ще се опитам да ти го кажа и още по-просто.

1. Естествената цел на работодателя е с минимум разходи да изкара максимум печалба.
2. Естествената цел на работника е с минимум работа да изкара максимум печалба.
3. Всяко отклонение от горните съждения води до неефективност.

Та тия две страни трябва да си гледат интереса и с поносима доза неефективност да намерят пресечна точка. Ако успеят добре - имаме сделка. Ако не - няма сделка.

Тебе хем те сърби, хем те боли - Ако толкова държи да участваш в печалбите - организирай си го като собствен бизнес, никъде не пише че е забранено:)

пич, това което предлагаш не е метод как да изкараш повече пари, а как да се набуташ.
точно ламерите се хващат на подобни схеми "от тебе разработката от мене парите". резултата в 99% от случаите е че продукта не се продава и пари не се изкарват. предполагам повечето от тук пишещите са минали през подобни "далавери" и знаят за какво говоря. затова който иска да пълни гушата предпочита твърдо плащане, независещо от финансовия успех на начинанието. така в случай на маркетингов провал твоето си го взел и предприемача духа супата. ако пък начинанието е успешно, винаги се стига до момента поддръжка/разширение. тогава вече може да уговориш кожодерски цени, понеже не е лесно да се смени изпълнителя на вече готово изделие, а и възложителя е готов да плаща щедро щом проекта носи добри приходи.
ако пък искаш хем твърдо заплащане за разработката, хем процент от евентуалните приходите при продажбите, вече трябва да си много незаменим за да се навие предприемача на подобна сделка.

Има и друго, много често работещия не осъзнава колко всъщнбост струва еидн продукт, и колко се печели от него. Подобен род сделка може да има ако работодателая няма пари да плаща зплата и има идея за продуктче. Никой работодател който знае какво прави няма да се съгласи на подобен договор. Още повече че разработчика почти винаги наджценява неговия принов в крайният резултат. Какво имам в предвид, един продукт е не само труда на разработчика, нещата започват от идеята, значи концепция за продукта, едно е някой да дойде и да ти даде цялата концепция и ти да направиш продукт, друго е ти да я измислиш, във първия случай може да с екаже че твоят принос като цяло започва много да намалява. Да речем че ти полагаш труд, приемаме проект който трае една година, приемаме че твоят труд е много скъпо платен, да речем 4 к на месец, за една година това са 50 хил кръгло. Така ти инвестираш 50 к, колко ще инвестира работодателя от своя страна, материали, обородване ако щеш и площа. Идва момент продукта да се пусне в производство, ти няма какво повче да инвестираш, предполага се че си направил перфектният дизайн, както се и очаква да бъде, отново работодателя поема всички разходи по подготовка на производство. Идва време продукта да почне да се продава, но пак ти не инвестираш нищо, работодателя плаща на хората от маркетинга, които също не са ниско платени, и на които е много по разумно да се плаща процент от печалбите. идват раходи за реклама, за изложения, накрая работодателя инвестира 5-600 и повече к в еидн или друг вид, без да проим стойността на самата идея и концепция за продукта, срещу твоите 50 к. Дали според теб няма да ти плати тези 50 к и да не е обвързан с нищо към теб ? Защо да ти фдава процент, икакъв процент би очаквал ти? Когато има дефектни у-ва ти ще плащаш ли от твоя джоб процент за сервизирането им? И най-накрая, процент от кое ще трябва да се даде, от цената на продукта, от брутната ил инетната печалба, какво значи нетна печалба, а ако всички приходи се реинестират, от какво би искал да получиш процент, от 0 или от тези същите приходи ...
Няма начин да стане, ако имаш тгениална идея и искаш да печелиш от нея залягаш, работип, правиш продукт и се надяваш да спечелиш. Другия вариант имаш хубава идея, нямаш пари, търсиш си инвеститор, па бил той и във вид на работодател, по скоро съдружник се получава. Но да работиш за някого, по негови идеи и проекти и да искаш процент е трудна, да не кажа невъзможна работа, и може да с енавие някой който има еиднствена цел да му работиш без пари.
Съвсем друг е въпроса че ако работодателя е на място и ти като инжинер му вършиш работа ще се постарае да ти осигури някои привилегии, да ти увеличи заплата, т.е. да покаже по някакъв начин че те цени.
Също така няма никакъв начин да работиш за някого и това което правиш да остане твоя интелектуална собственост, това може да го изиска фирма от свой клиент, но не и работник от работодател, той може да го иска, но дали ще го получи е друг въпрос.

Напълно подкрепям Тони и забрави за твой идей ако искаш да просперираш като работник. Ако имаш идей хвани си собствен бизнес разбии малко глава по стените като бизнесмен и пак ще пишеш тук ама с друг акъл.
Като работник ще влагаш уменията си в това дето ти се спуска като задача, ти не може да мислиш за друго освен за задачата си как да я изпълниш. За това ти се плаща. Давай идей на шефа ти да те видим колко ще устискаш там