Съпруг се прибира внезапно от командировка, любовникът скача гол от прозореца на първия етаж. Навън вали, но той се затичва леко през близкия парк. Там настига друг мъж, който прави джогинг. Човекът го изгледал с любопитство:
- Винаги ли тичате гол за здраве?
- Да! - отвръща любовникът.
- А винаги ли слагате и презерватив?
- О не, само когато вали.

Това с театъра е малко пресилено, мода. Ходих няколко пъти и открих за себе си че е мъчение. Бавно, тегаво и неудобно мъчение. Поне репликите да разбирах. Общо взето редуват шушукане с неразбираеми крясъци. Отказах се. За този живот ми стига.

С риск да прозвуча, като онзи с въдицата, ще кажа, че според мен, в много от случаите, ходенето на театър си е жива снобарщина.
Но има и постановки, които си заслужават.
Последната такава за мен бе "полет над кукувиче гнездо".

Е'х ти гадния цветови код - човек не знае къде да пипне!

картинки...

ти да видиш
https://www.youtube.com/watch?v=dKjCWfu ... l=Corridor

Ходенето на театър е емоция, подобно на ходенето на кино. Защото човек може да си дръпне филмите и вкъщи на големия телевизор и да си направи пуканки, но усещането е друго, особено с любимия човек или с компания. Аз лично не мога да си представя "Черното пиле" във друг формат освен на театър.

Същото е и с оперетите или на още по-високо ниво с представленията на Cirque du Soleil. Тръбва да го изживееш на живо, затова му казват и изживееш а не гледаш.

Както казах, зависи от постановката. Същото е и с киното. Атмосферата в салона няма да направи филма приятен, ако той не струва.

Помня, че едвам изтърпях Сyrano de bergerac в народния театър.

Лято...

Кармазъ каскет...

за тони