Бате, леко си се откъснал от реалността. Хората имат чавета, ипотеки и като цяло, не могат да си позволят да остават дълго без доходи. Което е добре за икономиката. (не знам с къв малоумен акъл искат да дигат осигурителния максимум на 3000 лв., ама това е друга тема)
Та ако си без работа е лесно да си намериш друга - можеш да ходиш и на по 2 интервюта дневно (правил съм и по 3, ама вече е прекалено). Сега се постави на мястото на работника, който е разбрал, че е направил грешка да почне при тебе и си търси нещо друго. Може да прави по 1, макс. 2 интервюта на седмица, при това ако е добър лъжец, за да си оправдае дългите обедни почивки. Цялото нещо се разтяга във времето, месеци, понякога година. Както казах по-горе, той не може да си позволи да остане без заплата.
Какво му остава?

А какво значение има каква заплата е вземал/ взема кандидата на предишната работа ?

Никаква съществена, но може да спести време на работника. Ние цифри не обсъждаме до момента в който не се направи предложението, ако някой в момента взема Х а нашия бюджет за тази позиция е по-малък и не подлежи на корекция, защото има такива позиции няма смисъл нито ние да си губим времето, нито да губим времето на кандидата. От друга страна желано възнаграждение е много по-полезна информация, но много често пък желано възнаграждение е доста от текущото което кандидата получава, и той е склонен да започне и на по-ниска сума. Даването на измислени цифри за кое да е от двете не работи за кандидата, или се отхвърля или пък се назначава но ако се е виждал да взема 5 пъти повече в рамките на 2 години а не го е казал това е негатив за него, от друга страна и за нас защото назначаваш някой който моментално започва да си търси друга работа, започва с идеята че това е временно и отношението към работата е такова. Та по добре или човек да е откровен както за какво взема така и за какво очаква, или да не казва нищо.
Рек то за хората без доходи е ясно, ама аз последните 5 години не съм видял такъв на интервю, или да са били 1-2 ма максимум, не помня, идват само хора които си имат работа и дори когато им предлагаш по високо заплащане не са доволни че нямало спирка на метро до теб, работното време не ги устройвало и др. такива ... един конструктор интервюирах, който всъщност беше без работа, предложихме му не лошо заплащане за нивото му и като цяло за заплатите в този бранш, уж всичко прие, трябваше да почва и не се появи никакъв, много далеч му било .. метрото не спирало до нас .. знаеш къде е сградата на Кукуш, метро има на Сливница, пеша да вървиш са 10 мин ... има и автобус

Нали написах, че конкретиката е важна. Вашият подход си работи при вас, а на други места може да е по-различно.
Имал съм успешно интервю по телефона с британски работодател. Беше видял CV-то ми и по-важните проекти. Ни започнах работа при него поради други причини.
При нас работата е хардуерна и в рамките на изпитателния срок се вижда човека каво може, независимо какво е лъгал на интервюто.

Ами да ти кажа, едва ли това е истинската причина. Поне 90% от бранша над 30 год. карат кола.

Ами нямам представа каква е, това се изтъква, и все си мисля, че ако си се спазарил поне може да си откровен и да кажеш размислих, имам по-добро предложение, или поне да се обадиш а не да те издирватзащо не си на работа. Не е първия с тази причина, някои дори до интервю не стигат, а няма да ти кажа на лозен какъв зор е, обикновенно 60% изобщо не идват на интервю защото им било далеч...

Рек, в момента мисля, че осигурителният максимум е точно 3000.

от 2019

Когато решат да махнат прага тогава ще стане интересно, в момента единствено това дава някакво по-съществено конкурентно предимство в IT сектора а и другите където заплатите са доста високи за страната, а и за Европа ако отчетем какво остава в джоба.

Извън темата: Осветлете невежата какво означава "осигурителен максимум" и за какво се ползва?

Ами от гледна точка на работодателя колкото е по-висока заплатата от 3000 лева толкова е по изгодно да се дава.
Защото по-големите разходи спират на това ниво.

Няколко въпроса веднага ми изкачат като ти чета мнението.
1. Как разбрираш че кандидатите лъжат с много за заплатата им, като изключим комън сенс и обща представа за заплатите в сектора? Защото, ако е само това явно наистина лъжат с мноого - нещо от сорта на 8хил нето за хардуерист с 2 години опит
2. Как точно HR-ката ще направи тая проверка за която говориш? Ще се обади на колежката в бившата ѝ фирма да пита "колко точно взима Пешко при вас, че май ще ви напуска и като дойде при нас не искаме да се минем, та да не му даваме много повече"?
3. И най-интересния въпрос - къде точно са достъпни осигурителните данни? Да вляза набързо да проверя заплата на комшията, а и на шефа, че и на колегите, ей така да си знам просто.

Ами при условие че от 30 години с това се занимава човек има много начини за проверка. Осигурителните данни са достъпни, по много начини, най-лесно през кредитен инспектор, им и друго по-директни и да ги наречем законосъобразни начини. Отделно много вероятно е служителя да работи във фирма на познат, партньор или просто да познаваш още 10 човека в тази фирма. Питането на човек от HR също е напълно възможна алтернатива. Аз примерно когато ме питат никога не давам точна информация, аз и не питам за такава, аз казвам/питам тази сума няма нищо общо или пък е около. Само преди седмица може би един познат ме пита за бивш наш служител. Нали не мислиш, че само работниците си говорят и обсъждат, същото става и между собствениците/мениджърите на фирми, и чуждите такива изобщо не правят изключение, реално по-лесно е да получа информация точно за чуждите такива.
Лично аз преценявам кого какво да питам, защото не искам да поставям и съответните кандидати в неизгодна позиция. Познавам много хора, но не всички от тях споделят моето виждане за отношение работодател-работник. Някои като разберат че техен работник проверява по други фирми почват да се чудят как да го прецакат, такива никога не ги питам за техни настоящи служители, често и обратната връзка от тях не е много полезна, за такива се прибягва към други източници на информация.
Ако някой си мисли, че може да говори каквото си иска и другите са длъжни да му вярват е в голяма заблуда, мен специално ме дразни опита за манипулация, ако някой каже искам 10 хил заплата ОК, човека иска и в това няма лошо, ама да дойде и да ми каже сега ми дават 9 и ще се преместя за 10, а аз да знам че не му дават повече от 5 това ме дразни. Същото се отнася и за това кой какво може и какво е правил, много често дори няма нужда и да питам, то си личи от един разговор, но когато някой ми обяснява колко е велик и едва ли не цялата дейност в предишната му месторабота е вършил той, нормално е да започна да се ровя, защото ако се окаже читав си струва да бъдат положени усилия за привличането му, но много по-често се оказва точно обратното, тия които се изкарват най-разбиращи и можещи се оказват аутсайдерите и тези които са имали най-малък принос, пък тия които са вършили най-много работа обикновено не се хвалят с това и трябва да им вадиш думите с ченгел.

Ясно ми е, че не само работниците си говоря, а работодатели/мениджъри също. Но честно казано не си представям как се обаждаш на някой и го питаш колко взима негов служител, защото е на интервю при теб, а той ти отговаря.
Ти как реагираш в такъв случай, ако си от другата страна, даваш ли им информацията? И какво е отношението ти после към твоя служител, за когото си разбрал, че ходи по интервюта на други места?

А това с осигурителната информация, не съм много навътре с нещата, но не мисля че има законен начин да провериш някого, без неговото съгласие. Лични данни, ГДПР и прочее...?

Верно ли бе, тия са болни. Доста дивелъпърчета (особено тия без кредити и ангажименти) ще си правят на всеки 3 год. по една хубава 9 месечна платена от държавата ваканция. Много силно ме съмнява държавата да е на плюс от осигуровките на хората с над 2000 лв. заплата.