Много ме мъчи. Намислил съм си доста неща като идеи. Някои по-прости, други по-сложни. Тръгна да правя нещо, често губя мотивация да го довърша. Някои неща се оказват пъти по-сложни от колкото си мисля преди да ги започна.

Освен всичко когато седна на компютъра съм решил да правя нещо конкретно, почвам да се разсейвам с други неща, фейсбук, ютуб, гугъл карти, или форуми.

Кажи на жена си, че имаш скъпа любовница

Изброй няколко причини заради които губиш мотивация.

Ако това е заради "удряне на камък" с нещо трудно, просто го остави настрана за известно време, захвани нещо по-лесно и онова първото само ще започне да те човърка за да го продължиш.

Самият факт, че се разсейваш, означава, че желанието да преследваш крайната цел, не е достатъчно силно.

Предполагам, че всеки тук е изпитвал това да отделиш много време върху нещо и да го усещаш, как то се "закучва" все повече и повече. В един момент ти писва и го зарязваш. После минава малко време, хрумва ти нещо, подхващаш го отново и нещата тръгват по вода.

Internet Rehab...да не говорим за готвене, чистене, възпитание и болно-гледачество. Липсват ми много бабите, дядовците и роднините...
Но всеки си носи Кръста...ишиаса е ясен
Истината е в малките победи и постоянството, изключи нет връзката и телевизията

Нямаш началник, или печелиш много
Споко, ще мине,,,като превенция - сложи си сам часове и график за
- фейсбук
- ютуб
- гулъл карти
- форуми.
Например между 17 и 19 часа.

Аз се сещам за няколко мотиватора - бой, глад и страх.

Такива съвети се дават много трудно според мен, има купища книги в тази насока, но ако сам не откриеш онова което да те мотивира едва ли нечий съвет или книга щя помогнат. По скоро обаче помисли кое те демотивира или кое те кара да се разсейвш. При всеки е различно, за мен лично най-голямата мотивация е гогато нещата се закучат, като реша сериозните проблеми и остане по лесната и монотонна работа вече трябва съзнателно да се фокусирам да приключа нещата, пък като стигне до бумащина вече си е наказание и гледам по възможност да оставя това на някой друг, за което след време се псувам.
Ако закучването е това което те демотивира може би това с което се захащаш не ти е интересно и не е предизвикателство.
Друго което често се случва, особенно при по-импулсивните личности е да скачат от едно на друго, това съм го наблюдавал много често, понякога и при мен се случва и трябва съзнателно да си налагам първо да приключа едното и зак после ако още има нужда, интерес и желание да се захвана с другото.

Както stefan63 спомена явно нещата покрай теб са улегнали, липсва ти стрес, аз съм така, когато ме налегне мързел или нещата в работата започнат да не вървят заради липса на мотивация - сменям работата, винаги печеля от този ход, най-малкото си вдигам заплатата. В гаража ми е пълно с недовършени неща, често ги зарязвам защото постигам целта преди да завърша проекта, примерно докато се запознаваш с принципите на работа на нещо, добиваш нужните знания и нуждата да видиш нещото работещо отпада или пък стигаш до извода че нещото няма да проработи изобщо - както в края на "Последният кръстоносен поход" когато Индиана Джоунс пита баща си - а ти какво получи? а баща му - Просветление!
Та така - създай си стрес! Форумите ги разкарай ако ти пречат, ако не ти стига воля - започни да се заяждаш с разни потребители, които не ти допадат и когато напрежението ескалира или те баннат от форума - изгори моста

Имам лек за тая болежка. Нарича се секачки. Решават проблема мигновено, с гаранция 125%.

Интересни гледни точки. Форумите и фейса, предполагм де защото аз нямам, може да разсейват, но ако си фокусиран в работата едва ли. Аз ако трябва да върша нещо досадно, примерно да сметна инвенторито аналитично въпреки че изобщо не ми е работа е много лесно да бъда разсеян и от форума, и от колега, дори може да говоря с някого по телефона 30 мин, колкото и да не обичам да говоря по телефон, обаче ако правя нещо което ме е грабнало, особенно ако решавам някой шибан проблем, или правя нещо с ръцете си, в смисъл физическа работа, много рядко се разсейвам, може да погледна форума ако чакам нещо да се случи но по никакъв начин не ме разсейва.
Аз си мисля, че за да е фокусиран човек на първо място е важно това което прави да му е интересно и да му доставя удоволствие, тогава е и мотивиран, но това пък си е лично мое виждане, едва ли някой друг се буди с идеята да отиде и да работи, и така 365 дни в годината

Ами често става така, че в даден момент почвам да чувствам че се занимавам се нещо безсмислено.
Правя нещо, но ми идват много други идеи за други неща. Умът ми скача от тема на тема. Обикновено ми се отдава да работя късно вечерта / през нощта, но пък това значи да спя през деня, а има шумове тогава.

Понякога ...почвам да цъкам безсмислено из форумите,чакайки да се появи някой интересен пост - само тук и на още едно място,,,
най-вероятно е някаква липса на нормално общуване.... и умора от текущата задача.

Много е гадно, знам точно за кво говориш, е ся имам много работа обаче чета тука, че и пиша.
Най-лесно се мотивирам като погледна часовника, леле колко е станало и имам само 2-3 часа да свърша работата. А това с почнатите и недовършени неща колко хора го правят, не е само твой проблем.

Самомотивирането е малко като както Барон Фон Мюнхаузен, когато се измъкнал от калта издърпвайки се за ушите на ботушите си.
Между другото, от там идва термина boot-ване. Да се издърпаш сам.
Мотивацията при нас хората е на по-горен етаж от интелекта и самомотивирането не става така просто.

Тия дни попаднах на това - https://www.youtube.com/watch?v=9QiE-M1LrZk Мисля обяснява доста неща