А какво е това сияние под вагоните на шестата снимка?

Аз си падам по природни забележителности. Когато за пръв път видях Zuma Rock, спрях колата и реакцията ми беше като на шопа, кога видял жираф в зоопарка. От другата страна на Абуджа има друга подобна скала - Aso Rock, но тя е и по-малка, а и пътя минава по-далеч от нея. Животни в диво състояние, обаче не видях.

За сиянието идея си нямам, може да е ефект-дефект на талафона, а може и да е светело нещо. Нямам спомен да е бил осветен влака ама знае ли човек...

А на мен ми прилича на дрехата с която си бил облечен, като си правил снимката през затворен прозорец

Сега като го гледам на компютъра е ясно, това е отражение на дреха, не е моята но явно някой е бил със синя пухенка

В неделя водихме новите курсисти в пещера "Приказна", над Котел.








12 души, 8 часа, 1/4 от пещерата обиколена, почти, щото е лабиринтна и все още се откриват нови части и е лудница, над 4 километра до момента.

Пещерата е невероятна! Като дете се увличах от книги за пещери.
Много ми харесваше "Моят живот под земята" на Норбер Кастьоре.
Но си останах с четенето - май по-добре се чувствам на високо.

Хувър дам, не са много художествени, моя интерес е по-скоро технически

И за Лъвчо малко пилета.

И едно по-голямо пиле ...

И за феновете на Китай

и полу китай за любители на железа, махалото на тайпе 101 много кофти за снимане...

Да върна обратно към България

Пирин, Добринище, около хижа Безбок





Рила, около пещерата на Иван Рилски


Белоградчик





Хванат в крачка

Ееее звездно небе.... някои щрака ме други снимат...жалко че усета ми за композицията е горе долу колкото и уменията ми, клонящ към нула.

Е те тия снимки правени с леееко по джиджена техника В ерата на аналоговите снимки и аз много снимах - ама тогава си беше наистина майсторство, щото разбираш какво си направил когато вече не можеш да повториш кадъра и имаш само няколко опита за успешна снимка. За съжаление всички мои снимки дето стават за показване са ми на ленти. Имаше преди няколко месеца скенер за ленти в лидъл ама някак си не ми изглеждаше сериозно.