Честито!!!

съвсем офтопик:

първия компилатор за PALASM, с който съм правил палове, беше написан на фортран. сорса го имаше в една от книжките на Монолитик Меморис.
та това чудо вземаше вход на паласм и произвеждаше JEDEC. с перфокартите се правеше много удобен 'design reuse' или дори 'refactoring'

дупчилото беше една бандура, метър на метър, като се пуснеше, в коридора се разбираше, че се дупчат палове
като се замисля, надали е било особено интелигентно, съвсем вероятно е да било даже на релета. паловете от онова време си искаха ток, за да изпарят програмируемите жички.
искаше си перфолента и имаше проблем с енкодинга - разбираше само EBCDIC или ASCII, веке не помня. имаше значение на каква машина се компилира фортранската програма (на IBM360 e едно, на VAX/PDP - дуго, на unix - трето.

етапа с магнитните ленти го пропуснахме - или 'файловете' са ни били малки (събираха се по дължината на коридора), или дупчилото не ги можеше.

Честито, жив и здрав да ви е! Много да ви радва и малко да ви ядосва

А на теб да ти е здрава гърбината !

Благодаря на всички за хубавите пожелания! Докато порастне ръчният поялник може да е заменен с робот контролиран чрез виртуална реалност, но основите са важни

Относно ТО мухата го е описал правилно. За нас това е крайната стъпка в цикалът на един проект. Подписваме нетлистите и ги пращаме на фабриката да печата чипа. Т.е. това което сме го дялкали една година напуска нашето поле на отговорност и (почти ) всички се напиват за да отпразнуват. С това разбира се не се приключва, едни други грижи започват. Bring up camp, полеви тестове, рампване на продукция, поправки по софтуера и така близо година подръжка. Но едновременно с нея, след кратка почивка за изтрезняване се почва работа по новия проект. Т.е. краят на една фаза е началото на друга и колелото се завърта. Дано да успеем да го повъртим още доста Помощ поне има в изобилие, от всички страни. А и сестрата е акушерка (за съжаление от подлъганите, които зарязват професията за лъскавите заплати в ИТ сферата, но е трудно да в убедя, новото място плаща по х4).

Иначе д-р Сигридов явно си е същия. Аз лично притръпвам при чувството му за хумор, но тази професия явно изисква особен характер за да се справи човек. Докато чакахме пред офиса му излизах жени засмени и разплакани. Взимат се трудни решения, често базирани на статистика. Да е жив и здрав и да работи дълги години. Човекът има интелект и си обича професията, това е за адмирация.

Интересно колко сме многодетните татковци тук.
Към момента ние сме се отчели в генофонда с три дечурлига. Надявам се нежната половинка да кандиса и за четвърто

Браво бе! За нас е първото, но един колега и той с две и натиска жената за трето и четвърто, ама пуста кариера и жените обхвана.

А после глобално затопляне, не стигала храната и т.н...
Две или три. Това е правилната норма. Всичко оттам нагоре е принос към разпада на цивилизацията.
Даже според мен трябва да има твърд лимит със закон за всеки индивид на планетата. Три раждания на жена и три "тейп-аут-а" на мъж. Трябва да почнем да мислим в перспектива (целокупното население на планетата, имам предвид)

Да не разваляме хубавата тема, но за господстващата раса това не трябва да е проблем А дали ще са от правилната страна на пушката зависи от нас как ще ги възпитаме Тони има не лоши идеи по въпроса

Да, прав си. Тая тема е позитивна. Трябва друга за философски разсъждения по въпроса

Колкото повече, толкова повече. Прогресът не се движи от лесен и охолен живот.