Сетих се за Остап Бендер и неговите начини за правене на водка...

Със захар и от цървул става ракия!
А ракията си иска майсторлък, не няк'ви евро-мевро казаногадории. Всичко което сега разни професори го пишат авторитетно аз съм виждал как го правят старите казанджии с подръчни мат'ряли.

Вода, захар, дрожди. Може да се използва хубаво измито грозде и слагаш култивирани дрожди

Аз пък да си довърша мисълта: най-качественият алкохол става точно от захар. Който твърди, че в ракията му няма грам захар значи или ви мота, или му е калпава ракията! Ама захарта не е химия! Освен това, както казах, благата ракийка си е изкуство.
Кайсиевата тази година се очертава да е супер, нищо че нямах време да ѝ отделя нужното внимание. Е, малко прекалих със сушенките вътре и вече е по-тъмна от уиски, но аз и черна ще я пия
Чакам да "узрее" крушовицата, приготвя се прасковена, за сини сливи нямам нерви/пари щото идва гроздовата.

За винцето: в момента има толкова изоставени лозя и лозници, чe няма да платя нищо. Моето лозе (едното) го поемам от догодина, но дори то ми идвa множко.
Технологията с много мат'рял е проста: измивaш гроздето със серниста киселина, ама нито съм го правил, нито съм виждал някой да го прави. После мелиш, чакаш няколко дена и с канчето отделяш за вино, другото за ракия. Ако трябва дoбавяш захар, то обикновено трябва малко. По-късно, като преври виното, пак му ръгат серниста киселина, но аз този вкус не понасям - предпочитам го "цъфнало".

Иначe съм работил във винарна за рядка и запазена марка вино. Грънци! Човекот имаше малко лозя около къши за пред туристите, иначе изкупуваше всяко грозде до което може да се докопа. Скоро някой от Сливен се беше изказал за Сливенската перла...
После ръгаше по кофа химикали на всяка многотонна цистерна, до седмица-две виното беше готово, а след месец бутилирахме.
Ай наздраве с "хубаво" и скъпо купешко вино! На комшиятa беше в пъти по-добро и не цъфтеше, но това е друга тема.

бе от вас никой ли не пие и бутилира шира?
за децата поне? там химикали не трябват?

Тя докато се бутилира ѝ изфирясва всичкото полезно.
Най-добре сушенки, но и те си искат съхраняването, затова тази година ги кипнах в захарен сироп и рехаво нaпълних буркани (чисти, обгорих ги със запалката за газовия котлон).
Определено ще се харесат на всеки, a това е най-щадящата витамините технология.

сушенки == стафиди ?

Ей ще надживеете камъните ...то да е вкусно пък ...

ми тука се ядат калифорнийски стафиди, нямам нищо против да ям български
ти преставяш ли си стафида от сорт Болгар, ако изобщо е възможно за такива едри зърна,
по-скоро от Липа или както наричат дребното, ронещо се грозде

Под "сушенки" имах предвид всички плодове, дори от праскови направих. За стафиди имам едно без семки, но тази година нещо го попари още пролетта - шибани дъждове над Добруджа...

ошаф демек си подготвил за коледа, нова година и зимата

Бонго, най-добрата ракия е без захар.

по същество ракията (водка, грапа, уиски и т.н.) е спирт, ароматни естери и вода

спирта е обобщено понятие, миск от няколко вида алкохоли.
целта на дестилацията е да се отстранят повечето от тях и да остане само етиловия. основния 'враг' е метиловия. но поради малката разлика в температурите, е доста трудно да се направи пълна сепарация. най-добрия резултат е в колонка, при която процеса тече контролирано и константно. другите методи са 'любителски' адаптации и опростявания на технологията.

ароматните естери придават уникалния вкус на 'ракията'. в идеално дестилиран спирт не би трябвало да останат, защото се отделят на много по-ниска температура. принципно не е проблем да се отделят, съберат и след това да се върнат при крайното 'сглобяване' на напитката. но е скъпо.

за да започне процеса на ферментация, трябват дрожди. те изяждат захарите и ги превръщат в алкохол. опростено казано.
ефективен процес се получава от 12 до 24% захарност. надолу няма смисъл да хабиш енергия за дестилация, нагоре процеса на ферментация спира (става сладко/конфитюр/мармалад).
в домашни условия мелиш плода, пълниш с вода и мериш. ако си в долния диапазон - няма да изкараш много спирт. или добавяш захариди, или се примиряваш с ниския добив.
плод с висока захарност (грозде) почти не се нуждае от допълване, но все пак зависи от реколтата, сорта, броя слънчеви дни, мястото и т.н. плодовете с ниска захарност (диви ябълки, примерно) нямат шанс за висок добив.

дрождите могат да бъдат естествени (каквото има по плодовете и във въздуха), може и да се помогне на процеса с култивирани. вторите имат доста предимства, не са скъпи и разхода е малко. процеса е достатъчно контролируем и изисква контролиране на температурата и кога точно дрождите ще изядат почти цялото количество захар.

добавянето на захар влияе само на добива. по никакъв начин не влия на състава на спирта. ако стават някакви проблеми е в неуцелването на момента за дестилация - ако пропуснеш точния момент на пълно изяждане на захарта, след това започва процес на деградация на дрождите, загниване, оцетно-кисела ферментация и т.н. добавянето на захар и дрожди значително променя обичайните времена, на които човек е свикнал с годините. ако се слагат, трябва да се следи всеки ден бидона (най-малкото за захарност), да се бърка редовно и да не му скача температурата насам-натам.

след дестилацията също има майсторлък - с каква вода ще нагласиш градусите, по какъв точно начин ще смесиш двете течности, при каква температура и т.н. на този етап също могат да се добавят аромати (2 капки на 20л). отлежаването също е важно.

В дъбова бъчва, предварително опушена (с пушек не с химикали)....
и турната в поземие където целогодишно е +7 градуса....
ако сте имали късмет да видите подземията за коняците в Армения и Гузия ... подземия където може с ЗИЛ да обикаляш...и от най-старият коняк, се взима с пипета и се капе в по-новият - точно ароматите за които ДедоБоре така подробно обясни....

Дедо, пропусна само да подчертаеш за киселинността: всеки мат'рял е малко или много кисел, при варенето киселината реагира с алкохола и се получават естери, които са не по-малко вредни от метиловия алкохол.
Старите казанджии мятаха в казана по някоя лопата пепел от огнището, но сегашните "много знаят", в краен случай позволяват някое пакетче сода бикарбонат, т.е. малко и със съмнителна полза заради отделянето на мехурчетата, и сол (?!). За крило от прилеп не съм питал.
Аз след приключване на ферментацията (избистрянето) разтварям сода каустик в малко вода и гледам да варя скоро. Следя с лакмус, но около "нулата" е трудно да хванеш разликата и трябва да си намеря няк'в Ph метър - идея?

ПС: Благата плодова не е коняк. При първа възможност - в стъкло. Моята засега е в полупразния бидон за да се поизчисти малко.
ПС2: Въпреки евро-мевро-колонката продължавам да отделям първака докато спре рязкото понижаване на градуса, отиват около литър-два, а от 30 градуса надолу всичко отива за преварка. Второто води до понижаване на вкуса, но го компенсирам със сушенки от съответния плод. Така се придава и цвят и допълнителна благост / сладост на ракията.