сега на запасняците кеф им Фейс, кеф им Лора, 2/3/4/5G
но имам чувстовото че 99% няма да искат да се бият срещу който и да е
ако изобщо има запасняци...
а говорителите от едно време, които ги имаха пилоти и по-специални запасняци
а Звездата - каква звезда, те вече преките телефони отрязаха и иснталираха мобилни такива
национална сигурност.... да сложат един прожектор с морзор код на кулата, поне някой да разбере какво се случва
много интересно как кулата още си е на мястото, и как никой не е отворил ресторант там горе, както беше едно време

не знам колко е в момента възрастта, след която те 'отписват'. май е 55, не съм сигурен.
но последните, които все пак са ходили в казарма и подлежат на горното, до 5 години ще я чукнат.
то и сеща в щабовете бръмчат из коридорите на дървени кончета, тогава съвсем ще я закъсат с мат'ряла.

Над 55 ще сме дъртаци, така ли?
Ще ни отпишат значи... добра основа за партизанско движение, ако ни пуснат жените де...

Гтуби, то май още има заведение, но нали знаеш че тук не е много учтиво да поканиш някой на кулата

Иначе спешните процедурите бяха само за по-специалните запасняци... Системата беше халифакс, примерно на мен се падаше честта да я организирам, но не ми се полагаше да знам какво става. Трябваше като ми звънне началството от Варна да отворя сейфа и от чувала с пликове да намеря правилния. Вътре в плика има позивна, т.е. някакъв безсмислен за мен текст. Имах си табълце с което да изключа пощите, т.е. всички градски разговори и да набера всички късметлии едновременно. След което им чета позивната няколко пъти и почвам да следя едни светодиодчета. Ако някое светодиодче не изгасне, значи някой се скатава и не си вдига телефона. Съответно се прави списък и няколко пешака тръгват по адреси... Не знам какъв беше смисъла, той щом не си вдига телефона надали си е вкъщи, ама такава беше процедурата. Въпросът е че имаше процедура и там добитъка трябваше да се събере на сборни пунктове, от там да ги натоварят на камиони, да ги пръснат по поделенията наоколо, където ги чакат топли дрехи и съответното снаражение. Демек за около час-два-три максимум от пижамата и дивана до въшкарника и фронта.
Сега няма позивни, няма запасняци, няма камиони с които да ги извозват, няма и накъде да ги извозват, щото и поделения няма...

Миро, щом е имало светодиодчета, работата е била напреднала. На пешаците за които говориш им викаха "викачи".

Баща ми, лека му пръст, беше военен лекар. А когато звъннеше телефонът посред нощ, обикновено той отговаряше и отстрани се чуваше следното:
Слушам......тъй вярно.........слушам.....(трясване на слушалката)..........да ви е*а майката - тъпа, говеда с говеда......

е, те и сега военните лекари са с някакъв болт, поне в гардероба.
и не е ненормално да казват 'слушам'

но и цивилните подлежаха на спешаване.
дори определени частни коли (за Волга съм сигурен) също подлежаха на 'запас'.
че всичко си беше на ташак, си го знаеха момчетата с широките червени ивици на гащите.

мой приятел имаше наследствена волга (~1995) и се оказа че трябва да я кара в монтана (400км) за техн. преглед защото се водела на военен отчет.
тя за 400 км щеше да изгори 100кила бензин (ако ги измине)
решение то му беше просто - фалшив талон за 20 марки (талона на автомобил по него време беше картонче попълнено на пишеща машина)

Клетките в парка бяха двойни - по 2 камиона в клетка, паркирани един зад друг. В една такава единият го кара старо куче с вода а другият - новобранец с антифриз. В една зимна нощ, малко преди да заспи старото се сеща, че не е източил водата и праща новобранката да свърши таз работа. Обаче в парка няма осветление а подръжката вадили камионите и ги разменили. Ся нали се сещате, на кое му се вика "новобранска работа" ........ Няколко часа по-късно ни вдигат по тревога и се оказва, че ротата е "назад" с 2 джугана. Единият със спукан блок а другият с опекла гарнитура.

нашите бяха зил 131, 157(джоган), уазки и виетнамки - но никога не са помирисвали антифриз (за да не се изпие - по съвецки обичай!?). имаше водогрейка и при тревога търчаха с тубите

Ние се водехме елитно поделение - свързочен полк към щаба на армията (втора), та бая бяха с антифриз, но имахме и водогрейка.

При оповестяването всички номера се набираха едновременно и при нас нямаше слушалка изобщо. Само микрофон. А че са ме псували 100% съм сигурен, щото ми се е случвало. Веднъж задействах системата по погрешка и в паниката още като светнаха светодиотчетата реших че мога да я изключа. Да не звъни да събуждам хората посред нощ. Оказа се, че веднъж задействана няма връщане назад. Първите няколко минутки добре но после пощата възстановила градските линии и телефона при мен почервеня. Не ме псуваха буквално, ама то се подразбираше. Най-весело беше на другия ден. Аз от сутринта рано си бях приготвил багажа за ареста, само чакам началника да ме извика. Чакам, чакам, няма и няма. Беше минало обяд, когато най-накрая дойдоха да ме извикат. Влизам аз и от вратата виждам камера насочена към мен и някаква репортерка с микрофон... Шефът ме викнал да ме показва и да отговарям на някакви въпроси, нещо беше за условията в казармата. Не помня въпросите щото бях като ударен с мокър парцал. Очаквах да ме пратят в ареста, а не да давам интервюта

В полка имахме школа за млад-сержанти. Те бяха отделна губерния, учеха се само в класната стая и по занятия не ходеха. А като навършеха 6 месеца служба, ги произвеждаха в чин и ги разпращаха по други поделения. Та един такъв синковец, не се научил от реалните ситуации да се пребива (метод радистите да коригират грешки) и попаднал в някаква батарея, предавал данни за стрелби. Та бяха опукали едни овчарници а синковецът влезе в дисципа.

И аз бях младши сержант... но добре че не бях в артилерията

Бях в един екипаж с 4 стари (трима радисти + шофьор). Не съм имал ядове. Ядовете дойдоха, когато старите се уволниха и на тяхно място дойдоха новобранки. Помня, че на първото занятие (през декември) 3 денонощия не мигнах.