Тъкмо обмислях да си закупя самолетче за обща употреба - да си возя четирибуквието. Бях си харесал един модел на Боинг. Ама ме отказахте с вашите писания.
Еб@ти гадната планета. Човек вече не може спокойно да си закупи дори някакъв елемнтарен самолет!

Че к'ъв ти е проблема? Поръчваш си Boeing 737 Max 8 и имаш поне 30% остъпка .

И аз искам, ама къде мога да ида да му турят газ ? И дали може да се "чипоса" ?
Nik това което си написъл е точно така. Тук аз ще допълня, че дори и да работи работника на процент, дори да е съдружник, то винаги остава съмнение, че не е взел полагащата му се порция от баницата. А дори и да е доволен почват да му се въртят мисли в главата за "солова кариера" Последното се наблюдава често при известни музиканти.
Така, че аз напълно съм съгласен, че няма човек който работи за друг така, както за себе си.

Много им вдигнаха застраховките на тия фърчила. Нещо не им било наред, и периодично ожулвали я калник, я броня, я врата...
А и започнах да се притеснявам от тия писания. Вземе да ми се изтърси четирибуквието от високо...

Така, след като Ник за пореден път установи, че не всички хора на тая планета са перфектни като него какво точно следва, че аз пак не можах да разбера .

Усилието е въпрос на 20-на секунди и в случая нямаше нужда да съм си водил записки - има си форумни архиви, които знаят. Дадох търсене на Кели в постове с автор Dimitar и излезе само един пост. Помня този пост заради интересното описание на ефективността, с която се е работело в Skunk Works, за чийто шеф Кели Джонсън се говорят ей тези неща:
Друго запомнящо се изречение е това:Когато ми хареса някое интересно писание, в паметта ми остава горе-долу кога и къде съм го срещал, разцъквам съответната търсачка и го намирам. От много време ти за мен си reliable source/надежден източник, както и други участници тук, което ми дава увереност, че като цитирам някого някъде, няма да се/го излагам.

Още нещо интересно:

> Legendary Skunk Works Founder Kelly Johnson's Rules Of Management

кой е казал че съм перфектен? ако съм работник в екип от нищоправци и имитатори и с меринджей още по-безполезен даващ пример на всички как не трябва да се работи - защо да си давам зор?!? трябва да съм най големия будала да се впрегна да върша работата на няколко човека докато вземам заплата за 1 а другите вземат същата заплата без да работят, ще се скатавам и аз разбира се, друг е въпроса колко бих издържал в такава среда...

докато бях в период на адаптация в нова държава имах малко трудов стаж като работник - гледах да си върша работата щото.... трудно си намерих работа която да ми допада а и в началото бях сам в халето, нямаше как да се скатая, след като за пореден път шефа ме бъзикаше че съм му бил най скъпия работник а аз го бъзиках че обещаното увеличение след изпитателния срок много рядко се материализира, той реши да ми покаже че има и по-евтини работници от мен, пък и успях да му реализирам негови идеи за които той имаше готови клиенти от години, работата рязко се увеличи, та доведе 2ма от гана, никога инструмент не хващали, и се кефи че ги наел на половин заплата от моята, да ама освен брак друго не произвеждат, добре че бяха много бавни та и брака не беше много - единия трябваше да огъва едни пластмаси, оставя пластмасата на реотана докато се разтече, щото заплес, после се оглежда къде да я скрие, и слага следващата, да ама пластмасите големи и местата за криене бързо свършиха и работата му се видя, за 2 часа похабения материал беше повече от десеторна цена от заплатата му за целия ден, след 2 часа иде шефа и побесня, развика се, изгони го, и стои и гледа другия какво прави - трябваше да пробива отвори с 2мм свредло, взема ново свредло от кутийката слага го на винтоверта, натиска и го чупи, сваля счупеното, слага ново пак натиска и пак го чупи, и така 2 часа стои на първия отвор, все още непробит, аз си върша моята работа и гледам да не се хиля много нагло, шефа вика дръпни са да ти покажа - слага шефа ново свредло, натиска и го чупи, при което следва - ник, ела да му покажеш....
после съжалявах че изгони и двамата... пак цялата работа остана за мен и бледия лъч надежда че ще мога да се скатавам покрай ганайците угасна...

Ся nik, твоята история много напомня на моята в гръчкия сервиз. Обаче аз не се скатавах, първоначално се учех (даже един се обиди, че му се подигравам като го питам), после взех да давам акъл и да показвам как се прави. Щото "аборигени" има навсякъде. Определено повдигнах нивото на фирмата и точно това май ни направи местни монополисти, шефът взе да ме цени и да ме слуша, само дето не ми вдигна заплатата Но си струваше.

ПС: не си давах зор да работя бързо, но качеството клонеше към връо. И клиентите го оцениха, че им излиза по-евтино.
ПС2: а в БГ държат на евтино и бързо (ама от работника) - к'во да кажа...

Акъл: работата през лятото беше яко напрегната, през зимата - мъртъв период. Затова зимата вземахме машините на генерален сервиз и после посред лято ако се случи нещо: клиентът имаше предимство и заплащаше само чарковете, освен ако не е някоя съвсем странична повреда. И на повредата търчеше техникът, който е правил зимния сервиз.

Private, пак да кажа - Кели Джонсън е живял в друго време и при други обсоятелства. Сега това е почти невъзможно и не защото няма хора като Кели Джонсън, а защото са много малко. И въпреки, че едни от най-добрите мениджъри са инженери, то инженерите като цяло са лоши мениджъри, точно защото обикновено се опитват да направят перфектно изделие, което почти никога не се материализира и също постоянно се опитват да вкарват нови функции. С две думи интереса им към техниката и технологията загърбва финансовата част на проекта. Почти не познавам инженер, на който да му пука за финансовата част и да има дисциплината да я спазва. Та е много хубаво инженерите да имат свободата да правят каквото си искат, но в 90% от случаите нямат необходимата дисциплина за това. Едно от първите неща, които почнах да казвам на мениджърите ми като почнах работа тук в САЩ във фирмата, в която все още работя е че нещото, дето най-много харесвам в работата си в тая фирма е че имам възможността и свободата да правя каквото си искам с моите проекти, но че те са чисто луди да го позволяват това нещо . Причината е точно тази, че повечето хора нямат необходимата дисциплина и финансова култура да работят в обстановка с такава свобода. Та това че Кели Джонсън е бил такъв какъвто е бил и че Скънк Уоркс са правили невероятни неща под негово ръководство не значи нищо. Едиствено значи, че Кели Джонсън е бил едно изключение. По-късно много фирми са опитали да създадат техни си "Скънкс Уоркс" и почти всички са се провалили, точно защото не са успяли да намерят техния "Кели Джонсън". Затова и инженерите са инженери, а мениджърите - мениджъри и всеки се занимава с това, което му е работата. Нещата никога няма да са перфектни, но поне ще бъдат някак си близки до оптималното. Някой умен човек беше казал - When we strive for perfection, we will miss to achieve excellency. Или нещо от сорта въпреки, че има и много точно обратни изказвания, но те са по-скоро валидни за спорта, не за техниката и технологиите .

много зависи в каква фирма работиш, факта че позволяват такова нещо говори що за компания е това
ако е малка фирма която се налага наистина да си заработва парите и не е с държавна протекция или пряко или косвено на някаква хранилка с лесни пари - ще те оставят ама друг път

понякога е до толкова изкривена реалността че дори присъстващите не осъзнават мащабите на илюзията
е сега гледах едно филмче за австралия - хоратa масово вярват... дори се гордеят със себе си...
https://www.youtube.com/watch?v=lqrlEsPoyJk
и това продължава с години, предполагам в много държави е същото, не само австралия
мисълта ми е че малко хора са наясно с цялата картинка, и ако не си в борда на директорите или поне в топ мениджмънта - може само да гадаеш какво се случва в действителност, и най вероятно ще е грешно

Всичко ти се изясни?
Ашколсун!

Докато не са на минус - ще му търпят "слободията",
отделно са му претеглили много пъти изказванията, много вероятно да са му оценявали работата през външни консултанти...
Така че - изводът ти е доста лековат.

извода е че самозаблудата е доста силен инструмент за галене на егото
няма такава компания която да се управлява от долу нагоре
като бях студент една кифла така се изживяваше че била най големия меринджей на некъв си ресторант, как щели да умрат без нея, до такава степен си вярваше че едва ли не тя върти целия бизнес, без да знае колко рушвети се плащат за да не идват на проверки, мина време... шефа решил че вече друга ще е*е и я смени, ем... никой не умря, ресторанта продължи да си работи без разлика и с новата меринджейка

Това разбира се е условно и иносказателно. Защото ако не е, този самолет се продава в кутия на която пише "Направи си сам".


Когато се прави сложна система, каквато е един съвременен самолет, е неизбежно това да се прави от "по-големи" компании. С разрастването на една компания очевидно е неизбежно и израждането на организацията и.
Но пък за домашния майстор, когато гледа и слуша какво правят "големите", остава ролята на кибика, който има право два пъти да се обади и веднъж да мести. И разбира се интернет форумите, където може да се пише "на ангро".

В този ред на мисли, колко от вас познават поне един човек работил в голяма самолетостроителна компания. Щото аз съм работил ЗА такъв човек в личния му бизнес - макар че нямаше нищо общо със самолетите. И друг път съм казвал сигурно. Той специално работеше по конструкцията на А400 и по конкретно по опашката. Имахме и няколко джуниър инженери които по цял ден редяха цифрички в таблички. Никой не го е пуснал да лети докато не е бил безопасен и пак имаха проблеми. Пък даже и моделите от хартия не се правят от един човек.