Еми интервюират разни хора, уж работили в Боинг по проекта 787. Повечето казват, че не биха се качили да летят на него, че ръководството ги натиска и се водят не от инженерни а от бизнес цели. Наемат от кол и въже който намерят без особена квалификация, аутсорсват на един куп външни фирми да правят повечето компоненти, и после ги натискат тях за срокове и цени. Такива работи ...

... и самолетите правят всеки ден десетки хиляди полети и нищо не пада. Последната катастрофа с жервти в щатите е от преди повече от 10 год и то не с със самолет на Боинг. Всяка фирма е пълна с разни нещастници, дето се мислят за голямата работа и дето за тях всички мениджъри са некадърници и фирмата се водела от бизнес цели. Все едно една фирма трябва да се води от някакви други, а не бизнес цели. Дето викаш - такива работи...

Абе и е така... и не...е. Никой не може да отрече, че максималната печалба, най-често минава през занижено качество - дали в крайния продукт, дали в разработката му...

Всеки инженер знае как се конструира "под здрав натиск", било то финансов или времеви, а най-често и двете. И всеки инженер в днешно време се е сблъсквал с казуса "абе това нали още го тестваме, как така е продадено"....

Е, айде по-полека.
"Разните нещастници" казваме, че мениджъри (не всички) взимат решения в области в които са некомпетентни. При това при съществуващи инженерни решения за същия проблем.
Фирмата я оставяме да се води от каквито интереси там пише по книжлетата на Фрийдман.
Сори, разбирам че във фирмата където работиш Димитар, това не е така, но няма нужда да прехвърляш по индукция скромния си опит върху всяка друга фирма.

Всъщност тезата на филмчето на АлДжазира е, че мениджърите на Боинг са нещастниците... Идеята за съкращаване на разходите и максимизиране на печалбите е била доста далеко от успех. Дреамлайнерите закъсняват с 2 години и после още доста години не носят никаква печалба. Боинг е на печалба все пак, но не от дриймлайнерите си.
Поне така се твърди във филмчето а и изглежда достоверно. Въпреки че официално явно няма проблем, щом мениджърите си раздават яки бонуси от по стотици милиони. Всичко това е снимано много отдавна и не е свързано със сегашните проблеми. Макар че фактите са същите - има проблем с качеството и контрола, Боинг ще има проблем и с печалбата (без съмнение) и дано да не позная но си мисля, че яките бонуси ще продължат....

Марсел Дасо беше казал, че самолет се прави от един човек.

мхмм,
като онези сладури от Крайслер и другите атомобилни магнати - дето покрай кризата'2008 отидоха с частните си самолети да искат финансови помощи от правителството за техните компании

Допускаш ли, че и в Boeing може да има "хубостници и лигльовци, дето не могат един самолет да завършат", ама парите да си текат?

еее, Private
то това се казва еволюция
Уважаемите колеги са го писали през 2014 когато са били по-близо до инженерният начин на работа - сега 4 години по-късно може да са по-близо до мениджърският начин на работа и гледната точка се е изместила

Private, похвално е усилието, че или си се ровил 5 години назад, за да го извадиш това или пък че на времето си си го записал някъде . Нека обаче ти кажа още няколко неща, щото така постовете от тогава, а и от вчера се оказаха малко извадени от контекста. Първо, както и Мухата спомена по-горе - човек еволюира и само глупаците стоят на едно и също мнение цял живот. Обикновено мирогледа и опита на човек се променя с годините, а от там и мнението му. Ако цял живот стоиш на едно и също мнение, единственото което може да се каже за теб е че цял живот не си помръднал на милимунда. Второ - поста от 2014 г е относно военнен проект в средата на студената война, когато целите, ресурсите и начина на мислене са били съвсем други. Реално Локхийд са нямали конкуренция, бюджета не е бил проблем и също ги е нямало половината идиотщини, дето ги има днес (като политическа коректност, дискриминация и т.н.). Поста от вчера е относно комерсиален продукт в днешно време, с конкуренция и в ситуация, където много неща имат значение и оказват влияние на това, как дадено нещо ще бъде направено. Трето - поста ми от вчера беше не толкова относно това как се проектират самолети в днешно време, а основно за това че не трябва да се вземат под внимание само мненията на няколко недоволни, недоебани или там каквито са инженери относно фирмата, в която са работили или още работят. Хората са субективни и това какви ревюта пишат в интернет е силно обвързано с емоционалното им състояние. Аз колко и все още да поддържам тезата, че в средата на миналия век се е работило по-добре, по-оптимално и без излишни идиотщини няма как да се съглася с мнението на няколко идиота, че компания като Боинг не знае как да прави самолети, единственото важно нещо е само печалбата и сроковете и всичко друго няма значение. Не били летяли на дрийм лайнери, щото били проектирани и построени кофти - пълни идиотщини и аз съм напълно сигурен, че основния им и най-важен критерий като летят е цената на билета и даже в 90% от случаите даже не гледат какъв е самолета, с който ще летят. Та идеята вчера ми беше малко по-прагматично да се подхожда към това кой какво бил писал из интернет. Относно печалбата и инженеринга има няколко варианта - гледа се единсвено печалбата и на никой не му пука как едно нещо е проектирано и построено, като аз лично не познавам такава компания и съм напълно убеден че Боинг не е такава компания. Другия вариант е - не се гледа печалбата, а само инженеринга и тогава биват проектирани и построени такива неща, дето почти никой няма да купи и съответно с много голяма вероятност компанията си заминава много бързо, защото за сметка на щастливи инженери ще има хич не щастливи акционери и инвеститори. Аз не познавам и такава компания. Третия вариант е някакъв компромис по средата, което е точно такова - компромис, т.е. правят се компромиси и с печалбата и с инженеринга и с качеството така, че да се намери някаква оптимална за всеки среда, която да позволи на компанията да съществува и да носи печалба, защото това е основаната цел за съществуването на всяка една компания. Сега вече къде точно ще е компромиса като позиция между двете крайности си е изкуство, но също зависи и от конкретната пазарна ситуация.
Така че като обсъждаме такива теми, дайте да го правим малко по-реалистично и обективно, а не да цитираме като аргумент разни смешки писани из интернет от кой знае какви хора.
Ако някой наистина мисли, че Боинг се води единствено от печалбата и не им пука нито за качеството на самолетите, нито за евентуални човешки жертви - дето се вика, нека излезне пред строя, много ми е интересно да разбера дали наистина има такива хора тук .

Няма как да сме обективни, защото не знаем подробностите. Можем само да спекулираме. Факт е само, че Боинг има повтарящи се проблеми, които намирисват на лош мениджмънт. Може би и съдбата има пръст, т.е. мениджмънта е бил добър, а проблемите са плод на случайност.. Възможно е. Но веднъж, случайност, втори път случайност... дано да няма трети път.
Пък и в крайна сметка за мениджмънта се съди само по резултатите, а те не са добри...

не е сигурно как е, не веднъж съм чувал хора да се хвалят с неща които не са точно така, и още по-жалкото е че се хвалят не със собствената си фирма, а с фирмата в която са обикновени работници, голяма гордост голямо чудо, ние там сме ходили, ние това сме правили, големата раута, и в последствие се оказва че истината е някаква съвсем различна

пък като говорим за компромиси и реалност ето я реалността - компромис между качество, цена и кадърни работници, щото и работника си има и цена и качество, не може един който се скатава по цял ден да се сравнява с тоя дето върши цялата работа
колкото по-голяма е една компания толкова по-некъдърни "кадри" се промъкват на по-отговорни постове, толкова повече има наши и ваши, и толкова по-нискa е ефективността на целия екип в който примерно 80% се скатават. а половината от останалите 20 и да искат не могат...
пък инвеститорите? какво могат да направят? да изгонят няколко меринджея, с тях да си заминат и половината персонал от наши и ваши които са се промъкнали през годините, и започват да наемат други некадърници, въртят се от едната компания в другата...
просто няма работник който да работи за чужда компания като за своя, и още по-малко в голяма компания където всичко е пълен батак, съответно и резултатите не закъсняват - постоянно са на ръба на фалита, прикриват колкото могат, монополна протекция от корумпирани правителства, или ако не пълен монопол то поне достатъчно тормоз над евентуални конкуренти, наливат от държавата яко пари за да не фалират и така...

Има, има. А ти правиш ли разлика между работник и служител?

не, правя разлика между гарантирана заплата без значение как е свършена работата и евентуална печалба/загуба в зависимост от това как е свършена работата
правя разлика между 17.00 край на работния ден и се прибираш в къщи без да мислиш повече за работата , и неясен край на работното време и евентуално пропускане на прибирането в къщи при налични проблеми
(някои хора не мислят за работата дори докато са на работа)
правя разлика и между евентуална грешка която коства да речем 10к, в единия случай най-лошото е уволнение и търсене на нова работа, в другия случай тези 10к излизат от твоята банкова сметка
правя разлика как се вземат превантивни мерки да не се повтаря същата грешка за 10к когато е собствената фирма и как се повтарят едни и същи грешки когато на работника не му пука (всеки работил в голяма компания знае как за какво пилеене става на въпрос, особено тия имащи допирни точки държавни пари или монополи)

дори да има някой работник който да работи като за себе си - не са много такива, не малцинство, а единици
ако всички всички хора бяха съвестни и отговорни света щеше да е по-различен

Абсолютно навсякъде по света се работи по системата две от три:
1) бързо
2) качествено
3) евтино
или по-скоро е компромис някъде между тези "компоненти"