Има ли място в България, където да можеш да покараш такива коли(чки), ако ще и на полигон да е.

Защо ти е да си причиняваш това?

Голф 4 и там е работата, че не е ясно от какво... Че има дупки има, но по принцип карам пенсионерската и си пазя и бъбреците и джантите. За предните имам съмнения, че като ми ги смениха са ми сложили ментета. Щом едната беше сцепена надлъжно (не счупена напречно)... това каквито и да са дупките трудно се постига.
Както и да е, сега се ръснах уж за маркови пружини, джапански амартисьори... с две думи удвоих цената на талигата, ще видим колко ще издържи...

А пък зазка ми беше първата кола... и първата любов. По него време бях голям келеш, със собствен автомобил на училище. Уви всичките ми съученици само с това са ме запомнили. Наскоро струвахме 30 от завършването и като почнаха да ми задават разни въпроси от типа "абе помниш ли като бутахме еди къде си". А пък аз мога ли да помня всяко бутане, то да не е 1 или 2 пъти, че да ги помня

Не са виновни нито пътищата ни, нито стила на каране. Пружините са били някакви ментаци.

Виж от пътища и стил на каране, се кривят джанти, дори и да нямат видимо кривини.

Купих си 4 джанти, търкаляни у нас. Видимо бяха перфектни. На баланс машината се оказа, че всичките са криви.
За сведение джантите с които колата е внесена от Италия, нямат никакви кривини.

ми едно време имаше ... из цяла България
беше ~1983. особеността на конкретната каруца беше, че нямаше 4-та, а и задната не включваше, та при такава маневра всички излизаха да бутат наопъки. трябваше предварително да планираш къде ще ходиш, че да натовариш и необходимото количество маневрени мускули. бутането при свършил бензин си беше норма. и как иначе, като зареждаш за 5лв и дори лампичката не можеш да изгасиш. 'парното' беше една горелка на бензин. харчеше колкото двигателя с включени фарове, та зимата се караше с шапка, ръкавици, шал, евентуално и скиорски очила. но зазката беше решително по-обемна от плоското фиатче.

фиатчето (ми) се палеше с камшик. няма бендикс, заменен е с просто жило и ръчка под ръчната спирачка. ключ също нямаше, така я купих, с намаление. сложих някакво руско ЦК ключе (буквално тумблер) - цъкаш ключа, дърпаш камшика и може и, ако има бензин, да запали. но пък му сложиш Pioneer касетофон, 5-канален еквалайзър и допълнителен усилвател.

двама колеги обаче ме биеха.
единия караше старата Волга на дядо си. носеше се мълва, че ако не изгаси двигателя на бензиностанцията, никога не може да напълни резервоара до горе.
другия караше Вартбург сапунерка. преправен на 12V и нямаше никакви електрически прибори. но понеже в казармата бил авио-механик, на таблото имаше компас, хоризонт, висотомер и подобни.
колко бензин има в резервоара се определяше с потапяне на дърводелски метър в него. един вид бензиноМЕТЪР. за разлика от трабанта, тоя резервоар не беше правоъгълен и в началото си бил направил табличка - толкова сантиметра са толкова литра. след година жълтата боя на метъра паднала и вече имаше нанесени чертички с молив направо в литри и километри.

студентска му работа.
все пак успявахме (в повечето случи) да си пренесем задниците от т.А до т.Б, което по онова време беше от основно значение. не винаги по най-късата линия. студентски град беше едни голи поляни и, особено през зимата, хич не беше приятно да вееш гащи между общежитията. капанчетата (по Тони) също не бяха толкова много, че задължително да потънеш по пътя я някое.
за мое учудване, някак си успяха да ни набият в шамандурите базовите знания. не чак толкова в лекционните зали, по-скоро беше в разни малки лаболаториики по дребни НИС проекти. но се бориш с реални практически проблеми, което си е ключа към инженерството.

Боре, в дървеница имаше и 2 - 3 дискотеки. Едната беше при диско-Жоро във втори блок на меи-то, другата в Цветан Спасов. А - имаше и една "БСД" (българо-съветска дружба). През 1980 - та се появи и клуб 15, в която изкарвах по 40 лв на месец, като DJ.

a от презапис на касетки колко изкарваше?

Не разполагах с качествена техника за подобна дейност, но понаправих бая цветомузики в т.ч. и една 40 киловатова, която един приятел, осветител (Паскал) за пръв път ползва на един съвместен концерт на Тангра и Щурците в зала Х. Ботев.

За снабдяването с музика, събирахме пари и наемахме плочи. Въртяхме ги по цели нощи на един читав Dynacord, който бяха купили в Ц. Спасов. Милиционерите идваха да видят, какво аджеба правим 5 човека в една кабина 2Х3 посред нощите

имам съсед, който с това си изкарваше парите.
вземе плоча, свали я на метална лента на 38-ма скорост и после презаписва от нея за клиенти. едната стая беше пълна със шпули. висеше в районното редовно.
моята техника беше тунигована към неговата и се получаваше доста добре. като имаше много поръчки му давах и моите декове, та за музика давах относително малко пари. 90 миниутна касета вървеше по 3лв. но музиката беше доста 'прясна' - 2-3 месеца след излизането на плочата. разбира се, имаше и голямо количество 'антикварни' по онова време звуци, но като цяло се слушаше доста музика.

то и книги се намираха трудно, а четяхме като разпрани. с филмите - същата работа, бяхме изгледали всичко, което си заслужава, че и това, което не си заслужава, далеч преди да го пуснат по талавизора.

То имаше и филми, като "ловецът на елени", които нямаше, как да се появят по телевизията.

Още ми е чудно, как Кеворкян пусна Крафтверк във "всяка неделя".

Обърнахте го на спомени.
Няма лошо.
Моят първи шофьорски опит беше на Москвич 408. От тези с 4те фара и манивела за палене. С оригинално електронно запалване с германиеви транзистори П217 и някакъв там тиристор(него не го помня какъв беше, защото горяха само П217 редовно).
Началото на 90те, тъкмо излязал от родната казарма съм взел москвича от баща ми и возя едно гадже, приятен пролетен ден, птички весело пеят след пролетния дъжд. Карам си аз, минавам през една локва и гаджето качва краката на жабката мокри до коленете... Последва такова мърморене, че чак засенчи и най добрите в жанра....
Закърпихме го с ламарина от прословутите ламаринени радиатори за парно монтирани в панелните блокове. Това чудо спирачки почти нямаше, за сметка на това ръчната държеше когато и скимне дори и в движение... Спирачките винаги всяко колело спираше по различен начин. Не помня вече колко пъти съм сменял гумичките на помпата, буталата, ковал феродо. На това чудо ако не натиснеш с ритник педала спиране нямаше.
Превключвателя къси-дълги беше монтиран на пода и дългите се пускаха с ритник с левия крак на въпросния превключвател. На дълги се караше само ако мотора е на обороти, защото на динамото му трябваха обороти, а бай руснак алтернатор може и да е научил вече какво е...
Гореше като ламя... Поне 15-20/100км

Това чудо не можеше да мине повече от 500км без да се счупи, баща ми е чакал над 5 години да може да го купи, за лада е трябвало да чака още поне 7-8...


В казармата карах Урал. Това определено беше добре направена машина с някой изключения. 40л/100км с дизеловия мотор от Камаз. Бензиновия гореше над 100л/100км...
Качвал съм се и в Краз, но това беше само за шофьори самоубийци със мазохистични наклонности.
При всекидневно шофиране на Краз, най малкото което оставаше като скъп спомен на шофьора беше гарантираното оглушаване след около година две...

Виатнамката освен всичките и безумия, беше адски нестабилна и много лесно се обръщаше по таван.

ЗиЛ-овете пък бяха уникални, ако нямаш около половин оборот луфт на волана значи нещо не е наред.. При шофиране постоянно трябва да се върти наляво надясно с волана иначе камиона излизаше извън пътя.

Ужаска съм карал веднъж. Не е за нормални хора...





В Отмъщението на Хрусчов съм се возил няколко пъти в редките случай когато собственика на заза не лежеше под него. Като поизгниеха малко им падаха двигателите по пътя. Често срещано явление беше да видиш зазка с някой бор на задния капак и двигател вързан за бора да не се влачи докато я теглят...
Въздушното охлаждане на мотора придаваше допълнителен колорит и неповторим звук, чуваше се поне от километър...

Колкото и дървени да бяха соц возилата, все някакви части се намираха за тях. Да караш стар западен таралясник в онези години, беше кошмарно.
Още помня, как джапах в кишата с една торбичка на рамо в която подрънкваха 4 буталца и така обикалях магазините да видя, от какво ще станат с някакво преправяне.
Сега е лесно. Чупи се нещо, купуваш си частта и я подменяш. В онези години си трябваше преди това да го измислиш, как да стане.

Ей на това му викам пазарно проучване: https://all-auto.org/14033-samyj-neobyc ... sirii.html
(от линка за виетнамката)
--------

---------
Шофьорът на Камаз Анатоли поглежда пътните знаци просто от любопитство.
--------
В Рая се Събрали автолюбители и си говорят:
Французина:
- Купих си рено вдигнах му 160 км/ч., загубих управление, ударих се в дърво и останах на място.
Германеца:
- Купих си мерцедес вдигнах 250 км/ч. изгубих контрол, ударих се в билборд, отидох си на път за болницата.
Италианеца:
- Купих си ферари вдигнах 320км/ч. не можах да го управлявам излетях в едно дере и до там.
Българина:
- Изтеглих кредит, купих си голф и умрях от глад ...

Намираха е силно казано, някои се намираха, други трябваше да заменяме. Примерно на зазката бях инсталирал карбуратор от Москвич. По-големият проблем бяха сервизите. Наше село по него време беше с 110 хиляди, а сервизите цифром и слова два броя. Единия основно за Москвич, другия Жигули. За заз-ки и други марки приемаха само за дребни неща. Двигатели само във Варна, където се чакаше седмици и месеци. При едно такова чакане от двора на сервиза ми бяха обрали зазката, уж по комунизма не се крадеше, ама ми казаха че ако не си я прибера веднага ще остане само рамата.
А и на пук на общото мнение че сега колите се чупят много, истината е че едно време преди всяко качване оглеждах зазката, за да преценя какъв е шанса да се прибера обратно без спиране за ремонт на пътя. Тогава просто се радвахме на това, което имаме. Западните коли наистина се избягваха, защото не са така ремонтно пригодни, разбирай не може на пътя само с клещи и чук я да разглобиш и после с тел да я оправиш... Колкото до качеството, сещам се преди няколко години при моя майстор му бяха докарали един Мерцес, произведен 1965. Някакви бяха го внесли отнякъде с идея да го реставрират. Майсторът ми, обаче беше силно впечатлен от вратите. Поне пет пъти ми показва как се отварят. Седи, седи и след малко пак - ама ела да ти покажа... Действително работеха перфектно, даже по-добре от повечето съвременни, току-що излязли от магазина. За кола на повече от 50г. това наистина си е впечатляващо.

След едно ауди, един фолксваген и два форда, в края на 80-те подкарах една лада 2105. Не мога да опиша, колко "бял човек" се почувствах