Тази тема е когато страшно ви се иска да напишете нещо което не е по темата която се обсъжда. И за да не ви гризе съвестта че я спамите я правя тази експериментална тема. Просто цитирате това на което искате да отговорете ето тук и спокойно си изливате душата А в основната тема линк до тук да знаят къде да ви търсят. Дерзайте

Е, то си е ясно, че един митнически агент знае тайните пътечки и правилните хора, старае се да угоди на клиента докато за DHL аз съм безлична нула, ще си мина по пълната програма. Но и мен ме достраша да го декларирам осцилоскопа с $20 както са го написали китайците защото отворят ли митничарите кутията ще ми излезе двойно, че дори тройно. Но както казва народът ни "Първа бука за наука". Иначе аз пътеката вече я минах и важните неща изкарани, следващият път се надявам да е по-лесно и без ходене до никъде, само по мейла. Пък и нищо не пречи да го опитам това с митническите агенти макар че не знам дали ще си играят с обикновени граждани и единични поръчки.

Няма страшно... когато е очевидно се минава лесно, щото ти си наясно че стоката ти не е за 20$. А митничарите се кефят като открият такъв случай щото или ще им се "усмихнеш" за да остане на 20$ или ще си платиш нормалните такси и те ще отчетат дейност. Просто няма губещи
Най-кофти е като наистина е за 20$ или още по-малко. Аз съм имал много такива случаи и съм ги описвал. За една карта дето наистина беше 7$ просто ми разказаха играта.
Тук преди два месеца пък ми се случи обратния случай - колегите им трябваше едно нещо дето е 60$ и им трябваше спешно. Викам си дай да не се занимавам с глупости, искаме проформа от китаеца, превеждаме му от фирмената сметка, включая доставка с DHL и чакам да дойде на митница. След няколко дена от DHL ни го носят, вътре с фактура за 1$ и изобщо не го спрели и няма никакви документи от митница. И куриера се бъзика, вика ако искаш отиди в митницата да си го оформиш документално. Да бях знаел поне да не ползвам фирмената сметка

Недъзи има, но да отбележа, в САЩ не е по-лесно, гарантирам, правим регулярни вносове, по-бавно е, не може да превидиш за колко време ще дойде вноса, доста по-скъпо е и няма начин да го ускориш, от САЩ на юг нещата стават още по-сложни, разрешителни за внос и какви ли не простотии, но пък чат пат има скоростна писта, не мисля че и в ЕУ е много по различно ако говорим за бизнес и големи вносове, разликата е най-вече в стойността на облагане. Есента имах проблем с износ от UK, почти 4 седмици размотаване, камари и не знам си какво, сбъркани кодове, преправяне на документи, умно гледащи бюрократи ... всичко това заради еидн сертификат за произход който в БГ се вади за един ден.

И друг път съм го обяснявал, че има сериозни разлики в законодателството...
Според нашето най-висока тежест имат документите. Какво декларираш ти няма почти никакво значение. Ти си никой, ако нямаш точна такава хартийка, каквото митничарят е сметнал за необходима.
В англо-саксонското право не е така. Декларацията има по-висока тежест за добро и за лошо. За добро е, когато примерно китаеца е "пропуснал" да изпрати фактура. Тогава митничарят може да поиска от теб (и обикновено искат) да декларираш какво се внася и каква е реалната стойност, вместо да се занимавате с китайците. За лошо е, когато излъжеш. Санкцията за лъжлива декларация е в пъти по-тежка, отколкото за фалшив документ. И това е практика в отношенията с всякакви служебни лица (не само митничари). Ако се усъмнят в нещо, първата им работа е да те попитат "съмняваме се в еди що-си, признавате или отричате". Тук е и другата разлика с нашата система - каквото и да декларираш, бюрократа трябва да се съгласи и да те пусне, или за негова сметка да докаже че лъжеш. Разбира се, ако те хванат в лъжа, жална ти майка... но пък ако си честен, не те разтакават да им носиш кръщелното на тъща си или да доказваш че нямаш сестра.
Разликата в двете системи е очевадна... там никой нормален човек не си и помисля да се лъже с длъжностни лица. Ще излъжеш един-два пъти, на третия ще те хванат и ще си платиш като за 10.
Още помня как наплашен от нашите митничари кацам в Лондон и отивам да си декларирам ноутбука, да не стане някой сакатлък. Минавам червената зона и... няма никой. Връщам се, минавам през зелената и там няма никой. Пак през червената и тогава видях че има един бутон за звънец, да извикаш служител. Звъня аз, обяснявам за какво става дума, оня ме гледа като извънземен и деликатно ми обяснява да ходя да си гледам работа и да не се притеснявам
А нашата система... обясняваш на митничаря, той те гледа умно и ти казва че те разбира, обаче нищо не може да направи щото системата казва "не"

едит: като обяснявам това как не може да се шегуваш с длъжностно лице на запад, все се сещам за един приятел. Навремето кандидатствал за виза за UK, отказали му. Но беше известно време в щатите и на връщане имал 1 един ден между полетите в Лондон и решил да разгледа града. Няма лошо, нарежда се на паспортния контрол. Гледат му паспорта и го питат "да ви е отказвана виза случайно?". А то вътре черен печат, повече от ясно е. Затова човекът решил с шега малко да развесели чиновника. Казал че имал брат близнак и на него са му отказвали виза... При което след няколко секунди се появили униформени и го поканили в една стаичка, така прекарал следващите 24 часа. На другия ден с белезници и така през целия полет. Чак след като кацнали в София го разкопчали. Срам

Аз се бях приготвил душевно че ще си платя както е редно, все пак такива са законите. Но там пише и някакви глоби за митническо нарушение, по спомен 70% от стойността. Значи хем ще си платя по закона хем още толкова колкото е уреда, почваше да става нанагорно. Пък и нямам опит, сефте ми е, досега все метър минавах. Така че реших да се направя на примерен гражданин а за в бъдеще ще знам, DHL по изключение. Явно митниците са решили щом си с DHL значи е нещо ценно, а и човека е паралия, що да не го острижем. Пък и те дейност трябва да отчитат, негативните емоции трупани към тъщата някъде да разтоварят

Иначе за разни дребни части които ми трябват бързо съм на Farnell/Mouser. Вярно пълните такси по закона но последно една платка я поръчах по Farnell събота вечерта неработен ден, дойде ми вторник вечерта директно пред апартамента. И транспортни такси 5 евро, търпи се.

Бре, не съм си и помислял, че старите книги вървят по толкова. Аз на времето купувах по 100-150 книги годишно, главно техническа литература и главно руски. Правилото беше "Ако 2-3 страници от книгата ми вършат работа, купувам я". Защото 1 страница ксерокс в ЦНТБ струваше 30ст отделно висенето на опашката там, а опашка винаги имаше. Ще почна да разчиствам защото кашоните са до тавана, но това като се пооправи времето. Мислех направо на циганите да ги дам, кой днешно време му трябват стари книги. Но щом е така ще разпродавам.

Наскоро почти насила завлякох един човек в патентната библиотека в ЦНТБ, измислил нещо което го мисли за изобретение но въобще не направил патентен обзор по темата. И ще дава луди пари /някъде 1000лв/ да му направят патентната заявка, аз навремето сам си ги пишех. Гледам в залата жива душа няма а навремето поне половината пълна. И пред ксерокса също никой.Този Интернет напълно обърна нещата.

Почват да ми стават ясни сценките които гледам по филмите: вдига ръка и казва заклевам се.При нас не е никакъв проблем да лъжеш като се дават свидетелски показания, да се отричаш от тях и променяш по няколко пъти. При тях президентски постове хвърчат. Внушително!

За ЦНТБ си съвсем прав. Отдавна е пуста, преди беше препълнена. Последно се редих на ксерокса, бая лошокачествени копия вадеше, а цената беше доста скъпа - 10 стотинки за копие. Та преди заводи имаше, сега няма, но има Кауфланди на техните площадки, та какви и инженери и въобще хора, дето се занимават с развойна дейност да има в ЦИНТИ и другаде.

А иначе книгите не вървят, можеш сам да се увериш като ги пуснеш например на символична цена от 5 лева. Аз повечето продавам само това дето ми се повтаря.

Никога не съм имал проблеми с наши митничари, нито с някакви дтуго освен с американски, на летище говоря. Преди две години нкъде ме държаха 40 мин заради 2-3 платки нищо и никакви, чисто и просто заяждане, явно не бяха на кеф че негърката на другото гише се оказа че си носи брашно някакво, явно вече се виждаха в новините с 2 кг дрога.
Никога нищо никъде не съм декларирал, според мен хората сами се вкаряат във филми от незнание и страх.
А за декларацията и нейната тежест, и в БГ тя си има тежест и там също, дали и кого хващат и най-вече за какво е малко относително.

Сега вече не се заяждат (май) за глупости, но едно време баш си се заяждаха ако видят нещо по-скъпо. Мен веднъж ме държаха сума си време заради един логически анализатор, ма колко струвал, ма имаш ли документи. Обяснявам им че е служебен и че ще го връщам и няма да го продавам. То не можело така без документи да разнасям скъпи неща... А то по него време у нас кво ли не беше скъпо при заплата 30$. Едва се отървах да не ми го конфискуват. Колегата пък го бяха дърпали заради лаптоп, щото изглеждал нов и искаха да му го обмитяват, аз затова после си ходех с документи в мен за всяко по-скъпо нещо.

Ами мен и преди не ми се е случвало, да чувал съм но лично на мен никога, а доста пътувам и то много от преди да влезем в ЕС.Може и късмет да е, аз на Българските хич не им цепя бъсма, някой път ме спират да ми пускат куфара на ренген, по често само ме питат от къде идвам, но последните 15-на години не помня да съм имал проблем, никога не съм много учтив още повече да им съдействам, в повечето случаи отговора е не е ваша работа... действа.
В мексико търсят под вола теле например, е днес нося с мен 40-на малки платки с кабелчета, сигурен съм че ще ги оглеждат няколко минути.

Хех - в Ленинград като кацнахме и митничарката се облещи - ама вий тази туба/20литра ракийка/ за себе си ли я носите
ами - не сме пили по пътя
Махайте се да не види някой

та има и така

И при мен имаше такъв случай. С онази делегация български работари която я мъкнах чак в Сибир. Българин като отива на гости какво носи? Домашна ракия, да почерпи, да се похвали какъв майстор е. Особено пък в Русия легендарна с пиенето си

Минаваме през рентгена, моя милост първи като ръководител. На екрана две шишета Плиска, аз ракия не правя. След мен един висок 2м як българин, бях наредил да върви след мен та да служи на останалите като маяк ако се загубят На екрана 2 шишета по литър и половина домашна ракия. Минава следващият - пак същото. На четвъртият митничарките не издържаха и почнаха да викат колежките си да видят що за шоу сме И така цялата делегация 12 души, като вървим и шишетата дрънкат

В Русия си има традиции и практики, то не бяха чипове, платки, та и половин колело за рулетка, всичко минава с блага дума... само дето веднъж не ме пуснаха да излазам, беше ми изтекла многократната виза, а от русия не се излиза без валидна, изкарах коледа там, ама пак с блага дума ми я подновиха на 30-ти и на 31-ви вече летях... да ме пита човек за къде съм бързал...