за персоналните тракери дори не отварям приказка...
за АР говоря.
---
при робовладелския строй, роба генерира приход, но има и разходи за него - храна, колиби, надзиратели, кучета, камшици. верно, стоката е евтина и разхода е малък, ама все пак е разход.
при феодализна, робите са пуснати да пасат свободно из двора на къщата. не могат да прескочат плета на курника, но трябва да носят яйца и мляко, иначе стават на месо. понякога господаря им хвърля по някой мамул, но като цяло животинките трябва да си намират какво да ядат сами.
при социализма имаш план и на яйцата, и на млакото, и на месото. осигуряват ти топъл курник, петел, трибуна за кудкудякане с гостуващ петел от Големия курник. редовно се случваше някой козел от съседното ТКЗС да дойде да чете лекция на кокошките как се гледат моркови. господаря става стопанин, но на кокошките и прасетата не се обяснява какво е омлет с бекон.
при капитализма фермера е откровен до циничност: влиза сутринта в обора и пита "днес какво ще има - мляко или месо?"
животните са пуснати на свобода, сами си правят курника, чуват си малките бъдещи носачки и телета, сами си осигуряват треволяка за оживяване. привидно им е дадена голяма свобода, но почти цялата им енергия отива в събиране на насъщната трева и изплащане на курника/обора към фермера. и фермера е доволен - животинките сами се размножават и прехранват, непрекъснато му стават все по-задлъжнели, омлета става не само по-холестеролен, ами и пъдпадъци, кокошки, патки и щрауси сами му носят яйцата си. а прасетата ще се изпотрепят да се фалят, че бекона точно от техния бут е най-вкусен. Кума-Лиса и Вълчо са облечени в агнешки кожи и се грижат в стадото да няма недоволство от фермера. като огладнеят си набелязват някоя крехка ярка или зайче, обявяват го за враг на фермата и го излапват набързо. но да ходиш по цял ден с овча кожа под слънцето си е тежка работа, става жегаво, трябва непрекъснато да се криеш в сенките и да слухтиш какво си мучат или кудкудякат във фермата. пък и не е престижно някак си.
в съвременния свят Въчо и Лиса са легнали някъде в удобните си бърлоги, дълбоко в сенките на двора. за хапване и водичка не мислят. на всички животинки са им сложили по едно огледалце, да си повдигат самочувствието колко са красиви или колко им е умен кокошия мозък. ама огледалцето пропуска и в двете страни и от обратната страна Вълчо и Лиса знаят какво точно си говорят животните, какво ядат, с кого се събират в буренявсалите кьошета на фермата. на практика знаят всичко за всички без да си мръднат върха на опашката дори. най-много обаче ги занимава мисълта какво знае другия, кого планира да изяде и дали това няма да попречи на собствените му планове да се налапа до пръсване.
само не е много ясно дали на фермера му казват какво са научили, или дори дали не кроят планове за излапат самия фермер...
и май на фермера не му пука особено, защото след години злоупотреба с високо-холестеролни омлети с бекон, мозъка му е затлъстял, залинял, мъчи го подагра, високо кръвно и диабет накуп. самия той вече не се движи особено много из къщата си дори, а фермата я е обикалял преди десетилетия за последно. седи пред телевизора и апатично гледа "Фермата".
|
)
възможно е да имат дори паролите, ама да ги дават само срещу много кинти.