Те бяха живи и на сянка, бе. Долу-горе се ръководих по тази рецепта и в момента са почти сварени. За утре съм заръчал на една булка да дойде да ги вади, щото аз немам нерви.

То с малко акъл се оказа фасулска работа, чак ми се риве като знам к'ви чудовища съм трепал и изхвърлял до сега от градината.

Подготвил съм и снимков мат'рял, после ще пиша за еко-мекото месце.

Не съм пробвал, ама сега се замислям, че след варенето просто запържиш малко количество на тигана с масълце, чесън и каквато ти хрумне там мерудия би следвало да станат трепач мезе. За да не загори маслото и малко винце можеш да шибнеш да къкрят... Не да ги пържиш обилно, просто да прихванат миризмата...

По тая рецепта се получват много добре октоподи, рапани и прочие мускулести гадинки. Охлюва би следвало също да стане добре.

Ааа, то от тук нататък е лесно - жената е спец по средиземноморската кухня. Мен ме притесняваше обработката до прибирането в хладилника.
Получиха се 960гр изчистени и изцедени охлюви. В интерес на истината очаквах доста по-добър рандеман от 1:5.
Половината ще запържа, с другата половина жената ще забърка нещо.
Прогнозите са през ден да вали, така че ще повторя, вече по-чалъмлийски.
По някое време ще пусна снимковия мат'рял с пояснения.

Ако някой пътува Русе-Силистра, малко след Тутракан да се отбие да го черпя с еко-меко праскови и круши, че е грях да отидат за ракия. Тел. - на лична.

Много ми в страни, до Варна ходих вчера, другата седмица май пак, ама Силистра...

Бонго - за да стигна до тебе трябва да мина или през Русе или през Силистра - най-прекия ми път през Кубрат не е за коли а само за каруци в момента. Тони ти като се моташ по тия ширини, що не се обадиш да минеш покрай мене - хем да се запознаем лично хем да видиш фабриката - знам че ти представлява някакъв интерес.

Ти в Разград ли беше? Може следващият път, то сега нямаше и как, имаше и колега с мен, и майка ми вземах към София.. към края на седмицата мисля да ходя пак, Петък сигурно.

Разград - да. Ако се наканиш, пиши на лични да ти дам телефон.

Днес ми се случи случка, която ме вкара в размисъл за Всевишния, Смисъла на живота, Съдбата и к'во ли не. Ни съ смейте многу!

Шетах бързо за да вляза в прохладната селска къща преди следобедните горещини. И изведнъж в средата на прага пред вратата виждам обърната по гръб неподвижна лястовица. Призля ми - само преди дни изхвърлих умрелия таралеж от по-предните ми постове (той си беше болен). Но лястовичката прояви признаци на живот, занесох я на чешмата и пи вода от шепата ми. После се разхождахме така докато си довърша работата, постлах ѝ в една пластмасова касета, сложих парче плат отгоре и се прибрахме.
Поих я няколко пъти, тя не винаги искаше.
По някое време взе да откликва на мърморенето ми и на песничката с която успокоявах лястовиците от моите гнезда, после взе и да пърха. Понеже имаше часове преди мръкване я пуснах: трябваше да я побутна за да отлети, но после моментално намери други лястовици и отлетя с тях.
ПС: Отлитането го имам на видео, но като бивш камераман ме е срам да го пусна...

Това е похвално!

Иначе щеше да стане плячка на някоя котка.

За да правиш добро не се иска много. Само да си Човек.

Мда и сега котарак няма да има какво да гризкам... това е природа, естествен подбор....

Има едни молци, които ядат листата на кестените. Голяма напаст са. Не знам дали врабците се хранят с тези молци. В случай, че -да, се замислям, дали като ги храня със слънчоглед, не допринасям за съсипването на кестените.

Хубава история Бонго.
А към Тони, ако се замислиш, какъв ще е тоя котарак, дето ще згризка паднала по гръб птичка?
Да не се окаже, че това което е направил Бонго, работи за естествения подбор при котараците. Който може да хваща птички сам, той да оцелява.

Случката е готина.

Врабци не останаха, така че повече манджа = повече врабци.
За кестените не знам, но определено ядат молците по чемширите. Все не ми остава време да им поставя хранилка за да ги привлека.
Но през лятото и жито / мляна царевица им стига, ай ся слънчоглед!

ПС: Впечатлих се дълбоко от случката, защото за да се добере до вратата птичето трябва да се промуши през доста дървета и лозници, а лястовиците изобщо не обичат тези работи. Пък и точно на прага...

Докато сме на тема лястовички да кажа и за нашите преживявания с тях. Има към 50 гнезда под стрехата на къщата, някои падат сами есента и зимата, но милите като си дойдат и првят ново на същото място, та преди време паднаха няколко и с тях паднаха три броя. Прибрах ги и се почна векикото хранене, по 50 мухи на 2-3 часа, жената ги хранеше с една дълга пинсета, бяха на различна възраст, най-малкото живя в един открит кашон 20 дена преди да отлети. Най-малкото го кръстихме Луд Пух, голем образ беше.