докато стана фазан, обитавах плевенската школа.
"учеха" ни за ремонтчици на свързочна апаратура, та по необходимост се качвахме на всякакви железа.
капитана гледаше с благородна завист как нещо тръгваше, след като сме го разглобили на винтчета преди това.
в час окачаше някаква схема на радиостанция и ни разрешаваше да правим каквото ни е интересно, без да вдигаме шум. не смееше много да ни обяснява за осцилатори, смесители и детектори
а пък ни се водеше нещо като ръководител по учебната част.
нямахме взводен. бяха ни зашили едно уплашено фазанче да ни научи как се козирува и кой крак е ляв, кой десен. вкарахме го в час за 3 дена, пък и момчето беше 6 години по-малко от мен. (о)станахме си добри приятели.
бяхме станали пословично известни със скатаването. зам.началника на школата (май урко му викахме) даже веднъж ни посвети цели 5мин. хокане на понеделнишкия общошколски развод. дудне си по микрофона норманите "в еди-коя-си рота, леглата неоправени; еди-коя-си гледаха телевизия в неделя следобед; в еди-коя-си обувките в шкафчетата не бяха лъснати..." кой ти го слуша преди кльопачката. и изведнъж:
взвода вишисти на поделение еди-кое-си! един не мога да намеря цял следобед да ги питам къде са! взводния командир, къде бяха? ... мълчание...
взводния!?
...пак мълчание...
някой му шепне нещо в страни от микрофона че нямаме взводен
ааах, да... зам. взводния!
аз другарю полковник!
къде беше взвода?
на полигон 47, разучавахме граната за РПГ7
разучавали били... имате ли план!?
тъй вярно
да го видя!
търчи фазана запотен, поднася тетрадката. оня чете.
ротния, м-р (забравих му името)!
аз, другарю полковник
вие ли утвърдихте плана на занятието?
тъй вярно, другарю полковник
(заканително размахва пръст) ще ви хвана аз някой ден!
последния месец-два горкото фазанче си ходеше сам с дневника на занятия. влиза преподавателя, стаята празна, само фазана.
къде е взвода?!
ами... първи номер е при ЗКТЧ, втори номер е при полк. еди-кой-си... и така до края.
подучихме го да го напише на хартия и да я дава да си я четат, вместо всеки час да се поти да изрежда трийсетина имена.
вярвам, че за него е било доста образователно как да се справя в живота с бюрокрацията.
иначе сделката беше добра. школата получаваше безплатно за половин година добре подготвени всякакви специалисти. в моя взвод имаше инженери (включително язовирен и геодезист), лингвисти, математик, дори астроном (говедото после стана банкер). не помня да сме имали хуманитари. та сигурно са ни доставили по заявка, защото много бързо школата взе да ни ползва по предназначение.
после, като станахме фазани, стана още по-голям ташак.
дори имам писмена заповед от началника на поделението в понеделник да ходя от 13:30 "на работа"
връчва ми я секретарката :подпиши!
аз оцъклено: и защо да идвам на обед?
ми питай полковника...
аз, нахално влизам при него и питам: другарю полковник, да ми разясните заповедта?
както знаете, другарю старшина-школник, в понеделник сутринта офицерския състав води строева подготовка. не приляга на един фазан да се смее на старшите офицери как маршируват с криви гащи в коридора... (дословен цитат)
та за мен двете години в казармата не бяха загубено време. видях доста изумителни неща, и в двата края на спектъра. полковниците възприемах като старши колеги-инженери, а не по старшинство. генералите, с които съм общувал бяха с изключително богат управленски опит. изпъвах им се по коридорите, но по-скоро от уважение, отколкото по устав. някак си ненатрапчиво ми показаха как да се оправям с каките с влажен поглед, които по цял ден си мислеха как да обърнат по корем някое от стройните фазанчета. подозирам даже, че си правеха график. не, сигурен съм. няма от къде да дойде фразата "това ти харесва, нали?"
негласно ме бяха определили за връзка с академичната общност. преди казармата вече бях банджия, а имах и доста контакти в ВМЕИ-то. като им трябваше нещо, дето не можеха да си го намерят ме пращаха "да се разходя". обратно също вървеше алъш-вериша. железа имаха много, че и модерни. кинтекс също разнасяше всякакви играчки в двете посоки. липсваха им модерни знания. занесох една платка 386DX, а върнах xenix и РС платка с 8 ком-порта. два месеца водих на полковниците курс по турбо паскал, толкова впечатлени бяха. с някои от тях продължаваме да пием бира