По въпроса с хранителните вериги:

- Карфур може да са най силните в Европа но в БГ нещо гръцкият им мениджмънт не успя да се справи блестящо и безславно си изпозатвориха хипермаркетите.
- Сърбите които купиха Пикадили го продадоха след това на едни белгийци - Делез - но и те нещо го удариха на фалит и сега вече не знам кой им е собственик и въобще има ли ги като верига. Тп същите белгийци и в Белгия имаха ядове с местните си магазини - до скоро проклетариата яко стачкуваше ...
- Кауфланд почти уби всички останали вериги, но все пак по малките но все пак големи български собственици успяха не само да оцелеят, че и конкуренцията им се отразява добре

Винаги съм се стремял да подкрепям родното, но това с големите хранителни вериги, не го разбирам. Гледам един относително голям КООП - н'ам к'во си магазин и си викам - тая седмица ще ида да си напазарувам в него вместо в Била. Да ама той в неделя не работи. Ами ето за това ходя в чуждите а не в родните.

Щом една бакалия не можем да управляваме, какво остава за добив на злато, уран............ и тем подобни сфери в които за където сме тръгнали, хората се връщат.

Поради това ще си останем с неща, като мина "Ораново" и тем подобни, неща за които е писал Зола.

Била, Кауфланд и Лидъл нямат нищо Българско в тях освен персонала, изцяло чужда собственост саи всичко се решава извън БГ. Тук имат право да кажат слушам, и да вземат някой лев комисионна.

До нас има два КООПа и по-малкият бие по цени даже Кауфа, пък за качество да не говорим. Вярно, че няма всичко, но за ежедневно пазаруване си е ОК.
Колкото до работното време - и аз съм оплаквал продавачките.
Опората на една нормална държава БИ трябвало да е малкият и среден бизнес...

ПС: Пък ако видите собственичко/меринджейката ще си кажете "Бахти тъпото!", на външен вид де, т.е. няма силикон

Ами всичко зависи от потребителя, малките могат да предлагат по-качествени и дори по-евтини продукти, но ако нямат достатъчно клиенти няма как да оцелеят или да задържат ниски цени и качествени продукти.

Че ние да не сме Квартала на умните?!
Най-много зависи колко пъти на ден ще те проверяват от данъчното и ХЕИ-то докато ти писне и хлопнеш кепенците.

Мен по ме притеснява, че и храните масово са чуждоземни. Не ми е за друго, ама що да хрантутим френски и немски селяни. Качеството е ясно - кенеф са всичките.

Е как що? Щото сме мързеливи. Питай някой западноевропеец примерно какво ще каже за пустеещите земи и как ще му отговориш на въпроса "Защо не сеете еди какво си, знаете ли че ние даваме по един колко си евро за кило, имате толкова безработица, ниска са ви заплатите, имате много земя, климата ви е подходящ?".
Аз друг отговор освен че не ни се работи не намирам. Ама е срамно...

Не е толкова просто, gicho...

Гърчулята ме караха да им търся български мед на едро да си подхранват пчелите. Нашият в повечето случаи е по-качествен, но тук го намираш и за 5лв/кг, а техният от 10 евра нагоре. Все за износ заминава...

Некога много отдавна, още миналия век, се търкаляха едни записи на Шкумбата. Още тогава човекът обаждаше в хумористичен стил как всички искали да "работят на бюро".

Вместо да раздавате акъл кой какво е трябвало да направи, нахлузвайте ботушите и цялата газ. Полята вас чакат!

Май беше Влади Въргала, дето пунтираше африкански студент, дошъл да учи у нас:

Аз не иска работи на кльон,
аз иска работи на бюро...

У нас има достатъчно работливи и предприемчиви хора, които не се боят от тежка работа.
Проблемът е във власт-имащите корумпирани чиновници, които убиват българския малък и среден бизнес.

За мен лично, продуктите на "Земенея" са едни от най-качествените, които могат да се намерят на нашия пазар.

Каква е обаче "цената" на която тези продукти стигат до нас?

http://www.168chasa.bg/article/724688

Не е толкова елементарно. Аз изкарах като млад инженер 10г в Асеновград, малко градче край Пловдив. Всяка ПЕДЯ земя беше засята, в дворовете също. Раздаваха едни малки парчета земя за частно ползване, наричахме ги "конфу". Защото имаше един такъв танц, удрят си задниците един в друг. Та и тези участъци толкова малки, че като ги копаеш си удряш задника в съседа от участъка до теб Но всички бяха се юрнали да вземат и да ги работят, всеки лев отгоре на заплатата беше ценен. Служител, човек на бюро но се хвали какво изкарал от участъка, какви буркани затворил, какво вино изкарал.

На практика при социализма частното земеделие изхранваше България, от ТКЗС-тата всичко за износ. Сега като ходя към Пловдив всичко там пустее, тук там е засято полето. И не е причината, че хората внезапно станаха мързеливи, причината се нарича субсидии. Нашите толкова тъпанарски договориха субсидиите, че те са за декар земя, не на производител. А и по размер по-малки от западните. И отгоре на това не сложиха горна граница на декарите. В резултат огромната част от субсидиите отива в латифундистите от Добруджа, гледат зърно за износ. А за останалите земеделски производители среден пръст.

Пазарът се заливи от евтини плодове и зеленчуци от субсидираните ЕС земеделци, нашите просто не издържат на цените им. Като капак хищни мутри изкупвачи между производителя и пазара. Изкупува черешите по 60ст а ни ги продава за 4лв, кой ще издържи така?

И последно, тъпото връщане на земята. В цял свят уедряване при нас раздробяване. Върни земята но в идеални граници, да плащат някаква рента на собствениците, но да не се раздробява.

През пролетта на 1992 - ра, когато частната инициатива у нас беше в разгара си, когато гаражи се трансформираха в кафенета и магазинчета, когато кьораво и сакато слагаше по един кашон на земята и един стек цигари отгоре и въртеше търговия, аз и мой приятел решихме да се захванем с производство. Теглихме заем, купихме един струг от завода за детски играчки в Самоков, размених Лада - та си за една универсална фреза, наехме един коптор в един запустял стопански двор и започнахме да правим машина от "парче желязо". За около една година денонощен труд, машината беше готова. Механика, хидравлика, електроника, всичко. В нощтта на 16/17 май 1993 - та произведе първата бройка. Потръгна криво ляво. Бяхме единственият производител на този продукт у нас. Основният ни проблем се оказа относително ограничения пазар у нас. Така кретахме някак, помагайки на семейния си бюджет докато дойде 2008 - ма, когато Кремиковци удари кепенците и нямаше вече откъде да купуваме основната си суровина. А беше и забранена за внос с директива на ЕС.

Накратко - доказахме на себе си, че можем да го направим. Нищо повече