Груби, мокрите сънища на властимащите са само пари. Може и еко или каквото и да било, стига пак да носи пари. Ще одобрят дефицит в бюджета, за да им стигнат парите за догодина на държавно ниво. За по-догодина ще мисли който е на власт тогава. Обаче на общинско ниво нещата са зле. Освен в София, ще го въведат и в други прадове - Варна, Бургас, Пловдив. И аз съм от Прованса, но едва ли ще го усетя. Да му мислят тези, които прихождат с колете си на работа всеки ден.

точно за това казвам - мокри сънища. Официалната версия е, че държавата дава примерно милион, а другия милион се събира от тия входно/изходни такси, но всъщност е просто поредния локален данък. Системата и тя струва мама и тате, само тя. Иначе резултата се вижда - строителната мафия не спира, въпреки че има и добри ефекти - разширяват пътища, релси, правят паркинги за коли и велосипеди, осветление, мостове. Но това е приложимо само за градове над 1 милион примерно, в другите просто няма как да стане. А в БГ като знаем как четат евангелието - ясно е къде ще отидат тия пари и колко време след полагането на асфалта ще се появят първите дупки.

Да се изходя и аз по въпросите за служителите/мениджърите/собствениците + съкращенията.
В предприятието всеки гони личния си интерес, Етично е при това преследване да не накърняваш интересите на другите. Т.е. да постъпваш с тях, както би искал да постъпват с теб. Инженерите, мениджърите и търговците не могат един без друг, не и ако искат да постигнат нещо съществено. Същевременно всеки трябва да разбира поне малко от работата на другите, а не да се преследват едни изкуствено създадени планове и разделение на труда като в тейлористката теория. Т.е. създаващите продукта да мислят за клиента и процеса, и обратното.

За съкращенията. Четох преди време за една специфика на германския модел за справяне с кризата- намаленото работно време. Така от една страна предприятията не губят ценни кадри, от друга страна служителите не се деквалифицират, поддържат се духом, остават верни на работодателя си (защото той е бил социално отговорен към тях) и са готови във всеки момент да се включат интензивно при получаване на нов договор. Е, разбира се, и хирургът е лекар, и понякога е здравословно някоя част да се отреже.

Дан, по-скоро не бих се съгласил с теб. Ако всеки разбира по малко от работата на другия и мисли за работата на другия става голяма каша. Аз предпочитам хора които правят това за което им се плаща и не мислят изобщо по други въпроси. Тук разбира се може да се направи малко разграничение, дизайнер или истински прогрмаист това си е творчество, той трябва да познава не само тов акоето конкретно върши а и проблемите с които се бори и т.н. Обаче дали е нужно да разбира от маркетинг, дали си заслужава да си губи времето в тази посока е съвсем друг въпрос, въпреки че при мен имам точно обратният пример за човек който е програмист но дава много добри и полезни идеи, обаче той по-същество си беше хардуерист, и освен всичко таквиа като него са 1 на 1000, там където работи са малко хора, правим нешо конкретно и това че взема отношение по различни въпроси пасва идеално. В същото време обаче в някои от другите фирми които са доста по големи структори това поведение е пагубно и не води до нищо добро. Аз искам хората да правят това за което са наети.
Има мениджъри които трябва да координират, над тях има други мениджъри, отгоре е висшият мениджмънт, CEO, борд на директори и т.н. има хора които да стиковат, координират и мислят. Човека Х може да си мисли че като върши една работа ще създаде много повече проблеми на колегата Y, но това не е негова работа, ако това му е наредено няма смисъл да мисли. Това не помага на никого, най-малко на организацията. Ако един мениджър е некадърен и не се справя то това бързо си проличава и се коригира. Ако обаче подчинениете му са толкова загрижени и вместо него коригират неговите грешки първо никога няма да стане ясно че той е некадърен, второ в еидн момент той ще порастне в йерархията и ще прави още по големи каши, и трето всички проблеми които възникнат ще са на гърба на подчинените. Хората не се променят, един глупак няма да поумнее, некадърника няма да стане по-кадърен, няма смисъл да помагаш, прикриваш и мислиш за некадърници, от това никой не печели.
Изобщо структурирането на една организация, нейното управление и контрол са доста сложни задачи чийто обем расте в геометрична прогресия като функция на размера на компанията. Нагледал съм се на какво ли не, обикалям доста по света и са малко местата където човек може да види наистина работещи организации и е добре като види да научи колкото може повече.

Абе българина (не визирам хора от форума) има странно разбиране за шеф - това е оня дето ебе секретарките и по цял ден обикаля по кафенета с Х6-цата.

Моя съвет към всички такива е да станат те самите работодатели. Някой се пробват - опита показва, че успял такъв засега няма, даже не като работодател, а и като самонает се провалят

То обикновено тоя, дето все гледа в паницата на другия няма капацитета да направи нищо сам, така че е нормално да не успяват. Който може да прави нещата сам няма въобще да си губи времето да гледа на другите в паниците .

Според мен Дан го е казал добре...

Нещата имат финансов и етичен аспект. От финансова гледна точка отношенията трябва да са чисти и равнопоставени. Едната страна продава, другата купува там каквото е отбелязано в трудовия договор или устната договорка, на цена на която са си стиснали ръцете. Съответно едната страна трябва да достави договореното, а другата да го плати. Точка.

Сделката (договора) обаче е предимно за преките финасово-правни отношения. Но страните често имат и други интереси извън конкретната сделка. Демек работата и заплатата са ясни и са над всичко, но има и други неща на тоя свят. Дан говори за етични неща, но интересите извън сделката може да са от всякакво естество. Включително и пак финансови, защото малко или много работодател и работник са на една лодка. И макар един да кара лодката, това не значи че другите не бива да правят нищо, дори ако кормчията спи а насреща идва айсберг.
И Тони хич не е прав, точно големите фирми си ги следят тия неща, затова и като кандидатстваш за сериозна фирма ти искат и мотивационни писма и какви ли не глупости, за да се уверят че не просто ще вършиш работата дето ти е по договор, ами и извън него...

То пък мотивационното писмо е голяма гаранция какво ще свършиш - давай го малко по-сериозно .

Ами да ти кажа работейки с много големи фирми съм стигнал точно до този извод. Сигурно няма нито една голяма фирма на този свят която да работи ефективно и смислено, ако при всички бнад които имам наблюдение щетата е 100% едва ли е по ралзично и в останалите големи фирми по света, аили хайде да кажем в света на белите. Ако си мислиш че няко нещо гледа това е голяма заблуда, всичко е мижи да те лажим, всичко е толкова проформа, и от техните политики стават такива мармалади че няма на къде. Като казвам че работя и имам наблюдение говоря за фирми с обороти в десетки милярди, и виждам какво става когато придобиват малки и работещи такива. Всичко става по-шарено, по-лъскаво, по-хубаво .... но само отгоре, продуктие веднага се сговнясват, обслужването на клиента отива в небитието а цената на услугата или продукта скача.
Ще ти дам само няколко примера Tyco, Honeywell, Siemens, Bosh и наблюденията са ми в почти всичките им сегменти, имам и на още доста по малко известни но не по-малки, същата боза. Димитър сигурно контактува с някой от големите САЩ контрактори там, сигурно и той може да сподели впечатления. На мен служители на Локхийд и Бойнг такива са ми ги разправяли че да се чудиш тия хвърчила как хвърчат, 90% от парата отива в свирката, включая бюджет, човешки ресурс и мениджмънт ... с останалите 10% шепа идиоти на които според ръководството и управление на лека кола не трябва да им се дава успяват да свършат цялата работа и да не им пука ... идиоти не го казвам като обида.

Тони, от нашите камбанарии големите изглеждат както ги описваш. Ти едва ли би назначил HR, нито би държал некадърници нали? И много други "грешки" предполагам се опитваш да избягваш.
И все пак Боинг летят, докато ние с теб я взривим някой влак я не

Големите фирми са големи, са големи неслучайно. Ако имаше начин да са с по-малко или по-евтин персонал и да носят същите пари, пазарът нямаше да чака. Всички се стремят да минимизират разходите си. Просто някои разходи и "грешки" дето малките с лекота избягват, за големите са почти неизбежни. За сметка на това, обаче, големите имат приходи дето малките не могат да видят и през крив макарон...

Тони, наблюденията са ми същите като твойте, ама дето вика Миро - това няма никакво значение, защото както се вижда големите стават все по-големи .

Не ми говори за HR, има цял отдел не им знам бройката ....и накрая няма да ти кажа кой им върши работата. Аз изобщо не говоря за заплащането на персонала, но количеството ... мога да дам много примери. Погледни каква им е печалбата и какви са им разходите, бизнес модела е неефективен, това се отразява на крайният продукт и на крайният клиент. Светът върви в една посока която не е никак перспективна, все повече гоелмите фрми следват държавните политики, трябва да осигуряват работни места без значение дали имат нужда от тях.
Виждал съм средно големи структури които работят много ефективно, говорим 1000-2000 човека, макар и там да се промъква тая зараза все пак контролират в разумни граници броя некадърници и хрантутници. Виждам и какво е при разни фирми с които работим, като персонал са просто нищожни имат по 100-на човека, работят за огромни корпорации с десетки хиляди персонал и тези 100 човека произвеждат почти всичко което тази голяма корпорация продава, е не са само тия, имат още 2-3 ма такива подизпълнителя, но идеята ми е че реалната работа я вършат има няма 300 човека, и от тази работа живеят корпорации с по 10 хил човека които основната им дейност е да имитират дейност.

За мен големите корпорации са се превърнали в част от държавите в които се намират и следват държавните политики дали съзнателно или не няма значение.

Тая тема ми е много болна, не съм манияк, не съм експлоататор нито искам да бъда, не мисля че имам робовладелски подходи, но неефективността е нещо което просто ме убива. Не понасям нефективни дейности, за мен всяка една дейност трябва да се върши с възможно най-малко ресурси. Не е върпос на икономия, аз предпочитам да плаща, 3 пъти по-висока заплата на 3 пъти по-малко хора но те да работят така както трябва да се работи. проблема не е само наш, проблема е повсевместен, но тук засяга не само големите но и най-малките фирмички. Както знаеш доста от делата ми са в строителството, неефективността която виждам е отчайваща. Гледаш малка фирма, чудиш се как свързват двата края но могта да си позволят да имат три пъти повече персонал от моя който върши 10 пъти по малко работа ... не мога да си го обесня. Аз знам точно колко печеля от всяка минута в която мой работник е на обект, планираме с поне половин година на пред, в момента планирам проекти до средата на 2017, и всяка минута на тези хора ми е ценна. Как може да има олигофрени на които не им пука какво и как правят служителите им. Прост пример, 8 човека за 21 дни опънаха 50 км кабели, монтираха и запуснаха система за детекция на пламък и управление на гасене върху почти 1 кв. км За същото време 2 различни строителни фирми, едната от които доста известна и не малка, успяха да опънат 10 км кабел и не знам дали свършиха нещо друго, не знам колко човека бяха но не бяха малко. Е кажи ми сега ... разбираш ли че подобен начин на работа ме побърква, просто не мога да си го представя. Същото нещо го виждам къде ли не, във всеки един сектор на промишлеността по света и у нас.
Аз мисля че всичко това си има точно име, БЮРОКРАЦИЯ ... от там произлиза всичко.

Тони, нали знаеш, че пътят към ада е послан с добри намерения...
Ефективността не може да бъде самоцел. Тя е по-скоро следствие, не знам дали ти е направило впечатление, фирмите работят по-добре и по-ефективно когато пазарът върви добре. Не знам може еуфорията е повече, що ли. Но като пазарът е в застой, почват разни интриги, персоналът почва да се скатава повече и т.н.
Искам да кажа, че всичко това е някакъв вид саморегулация. Теб те дразни, но дали твоето решение няма да дразни повече хора. Ако изобщо имаш решение, защото пак казвам ефективността е добро намерение, но дали това прави хората по-щастливи наистина? Помисли колко се е вдигнала ефективността през последните 100 години. Преди е трябвало 80-90% от хората да се занимават със земеделие. Сега 5% са достатъчни, за да осигурят храната на всички.
Знам че не си падаш по хуманизма, ама проблема няма много решения. Или 5% ще копат, а останалите ще лежат и ядат наготово. Или ще трябва да избием 95% след което ще се окаже, че останалите 5% произвеждат твърде много и от тях да избием 95% и така докато не останат само хуманисти

Изводът е, че не трябва да го вземаш много навътре. Да много фирми са неефективни, много хора мързеливи... И слава Богу!

Ами ... всеки има гледна точка. Аз не мога да разбера обаче какво общо има щастието на хората с тяхната ефективност, и защо ако са ефективни да не са щастливи ? Според мен при мен хората са доста по щастливи, да работят здраво но им се плаща добре, може цял ден да са под дъжда и в калта защото при мен и дъждовните дни се работи, но вечер спят в 5 звезден хотел и вечерят в хубав ресторант а не ги карам да пътуват 30 минути до някоя крайпътна дупка от която и плъховете са избягали. Да може и да бачкат по цял ден но в края на седмицта получават точно това което им е обещано, и за една седмица получават колкото другите за месец. Не знам кой е по щастлив, ако са нещастни защото не им давам да се напиват като прасета явно не са уцелили мястото, ако са нещастни защото просто трябва да се работи явно не са уцелили мястото ... аз като ги гледам са доста щастливи обаче, поне така ми изглеждат, вътрешно може и да е друго. Едните с анещастни защото сме им взели макбуци за служебни компютри, е новите ще са РС-та .... но ако това ги прави толкова нещастни ... не знам да ти кажа.
А ето и нещо друго. Когато не ги напъваш да работят за да свършиш една работа трябват повече хора. Да но тя тая работа струва Х пари, и колкото да си добър лъжец и мошенник трудно ще я продадеш за повече, най-малкото защото другия пък също е на твоят хал. Та какво правиш, почваш да пестиш, служебните коли ... и на 10 години са нови, работното облекло ... а това са комунистически глупости, всеки да ходи с каквото му е удобно, инструментите ..... е нали купихме инструменти като регистирахме фирмата има няма 10 години .... 50 лв за нощувка на човек е много, 20 е по добре, ама не може да няма някое хостелче за 15 .... дъждобраните са скъпи, дъждовните дни ги пишем неработни .... е с тия Х пари каква заплата очаквате на У работници, естетсвено че близка до минимланата възможна, е ако може и да не я платим най-добре, тия я ги наемем втори път я не .... и сега си представям стада щастливи работници .. щастливи защото никой не ги кара да работят, верно не им и плащат, ама и не работят ... верно спят по дупки но пък и не работят, верно вечерят на походна маса ама не работят .. и могат да пият колкто си искат, никой няма да им каже нищо, и без това по цял ден не работят ... ами пълно щастие, аз за такива служители знам едно еиднствено решение, да ми спестят някой друг лев от инернтата маса и да запълнят някоя дупка, е верно че с времето ще слегне ама ... за толкова парии с такива служители какво пък, няма да е вечно.

Погледни го в мааалко по-глобален мащаб. Ако безработицата спадне 2 пъти или пък ако ефективността се вдигне 2 пъти, то на пазара ще се появят 2 пъти повече продукти. И ако търсенето не се вдигне също два пъти то пазарът ще отиде по дяволите.
Това което се опитвам да ти обясня е, че търсенето определя предлагането. В глобален мащаб няма достатъчно търсене, това е причината за твоята констатация, че повечето фирми са неефективни. Просто няма как повечето да са ефективни. Ефективни в какво? Производство на непродаваеми стоки?

Но да оставим глобалните проблеми, ако ти искаш може да бъдеш по-ефективен. Ако може и да спечелиш от това, още по-добре. Но не искай от всички останали същото, защото нито е възможно, нито добра идея.