Това съм го правил с група от 10 MOSFET-а IRFP260N - ценер на 180V, дето да държи кратковременно на 200А - всичко в паралел, и между дрейновете и гейтовете - трансил на 160 волта и 200 ома (май) pull-down резистор за всеки гейт. Работи си и до сега безгрижно, че даже осцилации и прочие полюции не правеше, като го мерих. Не съм го засичал и да грее - на общ радиатор с AC моста на заваръчна машина е, точно за да пази транзисторите в AC моста (по 10 в рамо на H мост, пак от същите) от пиковете на изходящата индуктивност, намираща се преди моста.

Само - не ги избушва в режим "пирон", защото ако ги избуши, напрежението ще падне. Просто държи напрежението да не превишава 180 волта. Преправях въпросния AC мост от 60 на 300 херца, и вградения гасител не смогваше в някои преходни режими, та сменях 40 транзистора по тоя случай, че станаха на пирон необратимо, а диода в гасителя се опече.

До колкото помня като се ровичках тогава, имаше и MOSFET-и с ценери между дрейн и гейт - не ги било страх от пренапрежение. Ама от тогава бая вода изтече.

я, ще дадеш ли една схемичка, че нещо май не схванах какво си направил?

Да, точно IRF твърдяха че техните били по-по-най и като пробие тока се разпределял равномерно в структурата и не водел до необратими изменения (ако не прегрее).

МОСФЕТ като смарт супресор, както Гичо и Спарки обясниха си е вечна схема и я ползвам също.
Хич не е по темата за новини от страната, но нали питах вчера Груби какво е бяла стая и ето - ирония на съдбата: днес видях не една, ами 10 такива, клас 1000. Наредени в 5 двойки с обща вентилация всяка. Бяха за пакетиране и литография. Впечатлява вентилацията - има непрекъсната циркулация на въздуха, предполагам отгоре надолу. Доколкото успях да видя през стъклото (не ни пуснаха вътре, разглеждахме по кълцуни отвън) има въздуховоди отгоре и отдолу, а филтрите бяха в общата за всяка двойка вентилационна стая. Казаха ми, че поддръжката на стаите за година отива докъм близо 10 милиона Евро... Дано сме на печалба, че с такива разходи от нищото. Всичките стаи бяха празни днес например, ползваме ли ги пълноценно?....

Баща ми е разправял една история за "бялата стая" в Ботевград. Колко е истина - не знам. Значи почват наште да правят чипове и 99% брак. Проверяват всичко - няма проблеми - филтри и т.н. ток и жица. Хората - чисти. Всичко супер. Мерят запрашаване - в небесата. Няколко седмици не могат да го намерят от де идва. И най-накрая - бултики с някакъв компресиран газ - от вън чисти като слънце, обаче отдолу дъната им пълни с кал.

Аз пък съм чувал че пак покрай голям брак тръгнали да търсят откъде идва замърсяването, уж всичко било наред. Ама наШте работници ползвали авариен изход да излизат и влизат като им дойде време за цигара...

Едит: абе нещо оставам неразбран - не препоръчвам да се ползват мосфетите на пробив, предлагам да се предвиди изрично управление да ги отпушва когато напрежението се качи!

Надявам се, че не е заради мен, аз наричам смарт супресор схема, която не ползва МОСФЕТа на пробив, а го ползва с ценер (или TVS diode) верига например. Това, което ти обясни вчера.

Така де, мосфет супресор, но аз не бих запаралелвал мосфети по този начин. Какво предпазва от влизане в линеен режим на само един от транзисторите при ниска амплитуда на "пика" и голяма продължителност. (което ще е някаква много голяма рядкост, но... ) Та затова исках да видя схемата наоколо.

производителите полагат такива големи усилия да намалят зоната на линейния режим, че когато ти потрябва транзистор в линеен режим
по-лесно е да намериш дисертацията на бойко...

няма ли някой да разклони темата на темички, че мислех да пускам новина от страната, пък к'во стана.

Няма голяма продължителност в случая.
В случая (ВИГ заваръчна машина) е инвертор, след който индуктивност, след която AC мост. С палене на дъгата със "запалка" на 5-7 киловолта. Работата е там че при работа на AC, има първоначален преходен режим при който дъгата пали само в едната посока - като има минус на електрода и плюс на детайла. Та в тоя режим при всеки период на AC-то в едната му половина дъгата гасне, и 200-те ампера течащи в индуктивността в първия полупериод трябва да отидат някъде. Стандартно в машината има Ultrafast диод, помпащ 2 електролитни кондензатора с тая енергия, и при превишаване на напрежението върху тия кондензатори се включва MOSFET, дето отвежда излишъка към мощен резистор. Та това чудо при 60 херца смогва да гаси пиковете, без да прегрява, но при 300 херца му идва нанагорно, ако се случи въпросния преходен режим да е по-продължителен (например по-мръсен материал, по-изчекната сплав, по-студен детайл), и при първите проби диода се опече, MOSFET-а и той, на един от кондензаторите му се свали външното фолио, а H моста от MOSFET-и престана да е H мост, защото част от транзисторите се скапаха. Подсилих го с въпросното, поставено на радиатора на H моста.

Аз така и не разбрах защо трябва да ползвам такава схема с мосфети, вместо ценерите, дето ползвам сега? Ценерите са нещо, дето са в самите модули и заемат малко място. Ако ги махна на тяхно място трябва да сложа обикновени диоди и да се предвиди не малко място за схемата с мосфетите. Отделно околната температура е поне 120 градуса Целзий.

Ако съм разбрал правилно, при теб горните 3 диода са изправителни, долните три са ценери. Долните работят като изправителни в повечето време, но понеже са ценери ако се разтовари бордовата мрежа и алтернатора продължи да напъва (load dump) отпушват и разсейват излишната енергия в проблемните няколко милисекунди.
Идеята е тези 3 долни ценера да се подменят с 3 мосфета (и управление). Да кажем че мосфетите са ония от предната страница, 75 волтови, 200А, 1.1милиом.
Управлението на тия три мосфета има 2 режима - при нормална работа ги пуска като синхронен изправител. Вътрешните диоди реално биха го играли и изправителни, но това не го гледаме понеже са с голям пад. Мосфетите имат 1.1 милиом, което при 200А прави 0.22V пад вместо 0.9V на ценерите.
Ако управлението види >45V почва да ги отпушва все едно са станали ценери и гаси енергията (режим "ценер", "смарт супресор" както го нарекоха по-горе).
То това мисля че е ясно, ти каза че сте го пробвали. Бонуса е в спестената топлина - имаш горе-долу 4 пъти по-малко разсейвана мощност в долните рамена. Това е нещото, което печелиш, което е ясно как влияе на цялата конструкция и на максималната температура, за която да се смята електрониката. Може и други екстри да се измислят покрай наличието на управлението - примерно защита от overcurrent.

Няма място да се сложи цялата тая галимация в алтернатора на мястото на ценерите - слагам картинка на част от модула (по обясними причини не мога да покажа целия), за да видите колко са големи чиповете (9х9мм в тоя модул, но имаме и 13х17мм) и какво представлява конструкцията (ценера е оградения с червеното кръгче). Иначе това с мосфетите съм го правил много пъти само, че отвън в отделна кутия. Като премеря напрежение над 32 волта и ги включвам с PWM, докато спайка отмине - понякога за около 0.2 sec. Най-големия дето съм правил е за около 300 ампера и проблема е, че въпреки че върши работа не става за повтаряеми ситуации, защото като го включа примерно няколко пъти за 1-2 минути и много се нагрява. Един път даже съм го ползвал това да спасяваме ремъците, дето въртят алтернатора, защото примерно 900 ампера алтернатор има около 40 кг ротор и инерцията му е огромна и като го развъртят до 7-8000 оборота и спрат двигателя, дизела спира веднага но алтернатора продължава и къса даже кевларени ремъци за по $1200. Та една таква джаджа я ползвахме като спирачка за алтернатора - като усетя, че оборотите на двигателя намаляват по-бързо от колкото трябва и го включвам като товар/спирачка на алтернатора, за да не излезне ремъка през капака . На мястото на ценерите обаче не става, защото първо е много топло там и второ няма толкова място.

Че на цивилните автомобили от доста време подобна функция изпълнява ремъчна шайба "с посока". В едната посока предава усилието, в другата се върти свободно...

Може да не минава надеждностни такава шайба това имаш ли му термовизия