Признай си сега, че не ползваш вилици, лъжици и ножове като ядеш и да приключваме .

Много съм конкурентен в яденето с ръце, ама жената не дава

Сетих се сега за един филм на един английски журналист, който имаше мечта да дойде в щатите и да ги обиколи целите с едно Харли. Та дойде човека, взе си едно Харли и тръгна да обикаля и на всякъде, където спираше си хващаше по 2-ма, 3-ма тукашни рокера за гидове. Та като стигнаха в Тексас и ония го заведоха в един стекхауз и тук по принцип в тях има състезание кой може да изяде най-голямата им пържола за определено време и ако го направи му слагат снимката на стената . Та там най-голямата мисля беше 63 унции (обикновенно са по 51 най-големите) - това както и да го смятаме си е 2 кила пържола и трябваше да се изяде за 1 час. Човека почна и се предаде на 20-тата минута и беше свършил само 1/4 от мръвката и тогава единия рокер му вика - глей сега как ще я изям цялата без да я докосвам с ръце. И като я почна - като акула, захапва я, разтръска си главата и остатъка пада в чинията и така омете цялата пържола и искаше още . Та тоя е твоя човек .

И аз да не пропусна да се съглася със Цецо. Не ми е понятно как може някой да изпитва
удоволствие да убива каквото и да е. Самият аз понякога ходя на лов - с фотоапарат.

Конструирани сме да можем да убиваме и всеки навярно би го направил ако е гладен
или да се защити. Е, и инсекти убиваме с цел хигиена и опазване на реколта и т.н., и
това го приемам и го правя.

Но ако видя някого да дебне от засада с пушка, та да убие мечката и да се хвали с
"постижението" си, само бих се радвал ако се окаже сгащен в гръб от оказалата се
по-умна от него мечка (или едро коте или каквото е дебнел там).

Ами тръпка в лова има, зависи какво ловиш и как го ловиш, колкото по първичен е ловът толкова по оляма е тръпката, да стоиш на посия лично за мен е като да си го купиш от магазина, със същия успех ако не дебнеш прасе а лъв може ти да се окажеш вечерята. Другия лов обаче иска физика и малко да не си в час с главата, има в предвид а преследваш дивеча. Има дивеч който може да се преследва безопасно, сръндаци примерно, но им аи такъв който си е страшен, глигани да речем. Да ловуваш с нож е още по голяма тръпка, и още по опасно, пробвал съм се с по малки прасоци, по 40-50 кг, и на няколко пъти щях да дам фира, особенно единия като се върна мама му глиганка, добре че другарчто си носеше АК, ама и така доста бягане падна.
Та тръпка има и то не малка, трябва да се пробва колкото се може по първично, едно време като бях на заставата ловувахме всеки ден, не малко сръндаци сме ги трепали само с нож и то не на примка уловени, човек като пробва започва да му харесва, иначе доста добитък съм изклал, едно време в кланница работех, ама там тръпка няма, само досада, даже човек почва да се извръщава, като минат 50-60 прасета или агнета на човек му пис и почва да прави глупости, трепехме ги с един 10 кг чук, свинщина пълна, ама ти минава ...

Бе ясно, че сме конструирани да ги умеем тия неща, инак нямаше да ни има, отдавна
нас да са ни изяли.

Но съм много благодарен на съвременната цивилизация, че ми дава възможността да
купувам месото разфасовано (че и сготвено, ама това е заслуга на жената ), та не ми
се налага да свиквам на тия работи. Не че не бих свикнал ако се наложи, разбира се.
Но само за единия адреналин не бих убивал, това не го приемам. Преди 20-ина
години предполагам, че не бих бил наясно дали го приемам или не, де. Просто
сега знам повече за себе си (че и за другите).

Сигурно е така, но да ти кажа ако човек иска да му се вдига адреналина по одбре така от колкото да се пробва да кара с 200 по път правен да се карат каруци с 10 ....въпреки че и това си е добър стимулант.

А иначе .. така ми започна официалния трудов стаж, колейки и разфасовайки добитък, все ми е тм дали ще си го купя накълцано или ще си го кълцам собственоръчно, ако изключим котките към които имам по специално отношение всичко друго м е все там как ще стиген до тавата, дали фабрично нарязано или собственоръчно.

Е ако ти трябва адреналин - скачай с парашут. Или бънджи. Или ексремни ски. Или гмуркай.

Адреналин да искаш. При това гарантирам ти - сто пъти по готино е чувството, от това да трепеш малко прасе с нож. Пробвай и ще видиш.

Ами аз съм пробвал, а 50 кг може да е малко като възраст, но иначе хич не е малко, това не са домашни прасета, друго е усещането, повярвай

Иначе за адреналин, във Виена в пратера има една въртялка, то си е като махало с гдъъълго рамо и ти си накрая, това определено е по-екстремно от скок с парашут или бънджи, препоръчвам на веки който ходи. Парашута сам по себе си не ме кефи, едно време като ученици ходехме, до де не спряха всички самолети, бънджито е по добре, но и от двете имам един сериозен проблем, мен ми се завива свят като се въртя, с парашута ако не се омоткаш е по добре, ама от опита ми с бънжи наблюдението е че всеки път след това се чуствам не много добре, докато падам отначало всичко е наред, ама след това като почне едно подскачане и завъртане и край. А то кефа на бънджите е точно до първото разтягане на въжето, след първото издигане нагоре става като за баби .. и ми разказва играта.

Та съм пробвал доста неща, и определено в ловът има тръпка и усещане което го няма нито в скока с бънджи, нито в каранет с 260, то последното м-у другото с подходящата кола не е кой знае какво, не усещаш нищо, освен може би когато срещнеш някой стълб или дърво.

Ха, Тони, а бе с 260 ако срещнеш някое дърво не мисля, че ще усетиш нещо ....
Не съм карал с повече от 200 (обикновено крепях 160-180 по аутобаните), ама знам, че
над 160 почва да се усеща, че кинетичната енергия е пропорционална на квадрата
на скоростта

+1

Добре де, ако си гледаш прасенце не е ли редно и богуугодно да си го мушнеш по коледа? Като се сетя дядо с каква любов си ги гледаше и като дойде момента за колене гледаше да му се разсърди за нещо - я че грухтяло, я че не искало да излиза от кочината (то на кой ще му се излеза като вижда какво го чака), натиска ме го и си ги мушкаше в сърцето. Още от тогава съм забелязал че по-малките дават по голям зар при колене - скачат, мърдат,едва се удържат. А големите шопари (~150kg и нагоре) се удържат доста по лесно.

Щом е за храна, самозащита и пр. ще се трепе, няма въпроси. Идеше реч за трофеен лов или въобще трепане на животно с технически средства само и единствено с цел самото тепане.

Като отебаване на кака само с цел забавление, а не обременяване...............

Ама сте весела дружинка

Милене, той Тони говори за една съвсем друга ситуация. Едно време южната граница беше заградена (Тони и аз сме били в Гранични войски на турската граница). Та там от еднатга страна Турция - не ядат свинско, от другата страна - ограда от морето чак до Македония. На всичко отгоре ловци много-много не се допускаха. И познай какво става - прасета колкото щеш (а и дивеч като цяло). А пък и тогава гладни години си бяха. Тони е бил малко по-рано от мене, ама по мое време ('95 - '97) на някой застави ако не беше дивеча щяха от глад да умрат. Добре поне че им даваха муниции като че ще водят война.