> China Just Built What ASML Feared Most

Anastasi In Tech explores the technical engineering challenges China faces in developing a domestic extreme ultraviolet lithography system. The analysis examines the transition from laser-produced plasma to light source generation, the complexities of mirror alignment, and the critical role of material dependencies like helium in establishing a sovereign semiconductor manufacturing ecosystem.

Timestamps:

00:00 - Chinese EUV Efforts
09:00 - How It Works
11:34 - Last Missing Piece
15:30 - Outlook

Ами имат още работа но с темповете с които работят, бюджета който са отделили и човешкият ресурс още някоя друго годинка и ще имат съвсем използваеми системи. Как са го постигнали няма никакво значение, развиват се с доста по-високи темпове сравнено с ASML от същото време, пък нека да са крадци и копировачи. Все така ще гласувам за републиканците, но в някои аспекти успяха да сътворят големи глупости, като санкциите срещу Китай и Русия, и ако Русия никога не е била реална заплаха за никого / тук не броя разни неопределени като украинци, литовци, естонци които не знаят къде го боли и къде ги сърби/ то Китай е съвсем реална заплаха, ако не друга то финансова и технологична. С това което правят просто стимулира тяхното развитие.

От гледна точка на хегемонията сблъсъка с прословутите 7 държави за 5 години и после Русия и Китай не може да се нарече "грешка". Грешката им беше, че не успяха да го направят когато му беше времето. Сега е много по-трудно, но следя всевъзможни икономически и геополитически теории и не съм намерил нито една, която да дава по-разумна концепция. Война или сериозно технологично предимство. Това са вариантите, хайде има и трети - отказ от идеология, обаче това е твърде абсурдно и твърде рисково за елита. Не мисля, че някой ще тръгне в тая посока, но ако все пак стигнат до там, надявам се да не е по начина по който постъпиха комунистите. Втори преход в рамките на един живот ще ни дойде в повече.
Та така... реалните опции са войната и технологиите. И по двете работят. И по двете резултатите засега са спорни, аз също не съм сред оптимистите, обаче мачът още не е свирен и винаги може да има изненади.

Чисто стратегически ефекта е нулев. И Китай и русия бяха в зависимост от западни технологии и доставки. При една реална война, тази зависимост ги обричаше защото няма как да я преодолеят за година, а година война с някой който е тръгнал на война е твърде много ако не си подготвен. Русия не мисля, че някога е имала амбиции да води войни, тя няма и нуждата от това, насила я вкараха във война с Украйна. Виж Китай е малко по-друга бира. Те също нямат особени желания за експанзии, това не е нещо ново, 13-ти век правят скромна експедицийка с 300 кораба и 30000+ екипаж, но не са имали особени завоевателски мераци, а са можели, и технологично са били доста напред, а и самите числа ... Но тук въпроса не е в военните им способности и желания за експанзия, а в икономическото влияние, защото в днешно време който дава парите и той поръчва музиката. Дори не е толкова за желанието им да върнат Тайван в правият път, малък проблем е че там са съсредоточени големи производствени мощности, но и това не е цялата драма, просто идеята да имат толкова контрол не се нрави на запада.
Лошо в това няма, но не е това подхода, те отдавна са минали границата при която технологични санкции могат да ги спрат. Запада трябва да живее със своите грешки, грешките са направени преди 40 години, да не говорим, че комунистите в САЩ нямат нищо против силен Китай. Чисто корпоративните интереси са за силен Китай, или по-скоро корпорациите не ги вълнува колко силен е Китай, тях ги вълнуват цифрите.

Глупаци всякакви, но не мисля че някой е искал силен Китай. По-скоро някои бяха прекалено алчни, отколкото глупави. И заради нечии инвестиции отложиха нещата прекалено дълго.
Китайците нямат мерак да нападат или завладяват когото и да е. Но работят много успешно и по начин по който не могат да бъдат конкурирани икономически, а от там и по друг начин. Нямат нужда да завладяват нищо. По-голямата част от света сама ще се присламчи към тях. Въпрос на време е западната империя да загуби всичките си колонии. Освен ако Китай не бъде спрян, но както казах вече е твърде късно за икономически инструменти. Остават войната и жалките опити за технологично превъзходство.

Ми да ти кажа какво превъзходство, и за кого ..в смисъл на кого му трябва...дори Мексико взе да се пълни с китайски коли, и вече да караш BYD не е по малко престижно от Ауди или WV, а това е задния двор на САЩ. Надолу е още по зле, западните марки де. В Перу от много години китайските возила са доста популярни, отначало бяха основно камиончета разни дребни, но сега и коли и то доста ...същото ще е и в Африка.

Може и да греша, но мисля, че нито една западна фирма неможе да се конкурира с аналогична китайска такава, зад която стои китайската държава с държавните политики и дотации към нея. Явно запада за да запази конкурентност ще трябва западните държави и фирми да направят нещо по въпроса. Китайския модел поне за момента ми изглежда стабилен.

Много по-сложно е. Раздаването на пари, т.е. кейнсианският модел е много далеко от китайския. Не че изобщо няма субсидии, но далеч, далеч те не са основен фактор. В това отношение по-скоро се използва моделът с тоягата и моркова. Но морковите като цяло са малко и много малка част от тях пък е във формата на субсидии. Повече бих казал играе тоягата и то под формата не толкова на забрани, глоби и изобщо наказания. По-скоро косвено правят така нещата, че една посока да е за предпочитане спрямо другите. Ако искаш може да вървиш и в други посоки, никой не те спира.
Примерно да кажем стимулирането на продажбите на EV. В началото наистина имаше субсидии на продажбите. Но ако в Европа и САЩ тези субсидии бяха нещо от сорта на 5000-7000 еуро или $ на кола, то в Китай бяха от порядъка 1000-2000$. Така че да - и там има субсидии, но да се обяснява с тях бума на производството или продажбите е доста пресилено. Още повече, че в Китай никога не е имало дискриминация, ако има субсидии - те са достъпни както за западни производители, така и за китайските. А по времето когато имаше субсидии повечето електрички бяха западни марки, произведени или внесени в Китай. Така че западните компании би трябвало да са по-облагодетелствани и да са по-напред. Ама не са. Очевидно субсидиите не бяха фактор. Истината е че продажбите скочиха не заради пари, а заради регистрационните номера. В големите градове в Китай е много трудно да регистрираш нов автомобил с ДВГ. Не е невъзможно, но номерата са ограничени и се играят на томболи или по друг сложен или скъп начин. Докато зелените номера за електрички, просто отиваш и регистрираш. Няма проблем изобщо. Това по принцип касае само новите коли. Ако имаш стара, каквато и да е тя, бракуваш я и ползваш стария номер. Така че и до днес се продават ДВГ-та, още повече че има лимит за колите май беше 14 години, за моторите май само 7. Нещо от сорта, не съм сигурен за точните години, но като цяло не уважават ретрото и не може да караш една кола безкрайно. Трябва да я сменяш. И индивидуално никой не ти пречи да я смениш пак с ДВГ, но като цяло това с номерата и редица други "политики" доведоха до превес на електричките. За миналата година статистиката е 75% от продажбите в Китай са на ток. Доста повече от очакваното и от самите китайци. Сега се говори за китайските електрички как завладяват света, но истината е, че 75% от износът им (пак за миналата година) не са електрички. И ако имат свръх производство то е при ДВГ-тата. Но това е друга тема...

Отклоних се (сефте)... мисълта ми беше, че субсидиите за ебе-та или за каквото и да е - не обясняват нищо. От части има други подобни инструменти. Примерно специализацията и концентрацията на определени индустрии в определени сектори беше постигната с много моркови в началото. Но не от централната власт, а от местните власти. Дали ще ти осигурят евтин или безплатен терен да си построиш фабриката точно там. Дали ще ти направят инфраструктурата, дали ще ти намалят местните данъци - няма значение. Имаше много неща, които и да не са преки, то са поне косвени "субсидии".
Тези косвени неща са истинската разлика. Много е дълга темата и пак може би ще се улея, но много повратно се представят у нас. На пръв поглед и на запад големите инвеститори са търсени и се привличат по какви ли не начини. От друга страна пък Китай изобщо нямат дискриминационна политика, демек западните компании са повече от добре дошли в Китай и получават същите привилегии като китайските. Но резултатът е, че западните компании изостават въпреки че те единствени получават улеснения на запад, без при това да са ограничавани или дискриминирани в Китай. Някак си няма логика. А обясненията са меко казано едностранчиви. Примерно като най-значимо обикновено се посочва, че в Китай китайските компании получават много повече. Това не е вярно. Но хайде вместо да казвам какво не е вярно да кажа какво според мен е вярното.
Първо в китай няма демокрация, поне не и на централно ниво. Но няма и диктатура. Има меритокрация, която се грижи не само за управлението в рамките на някакъв мандат, а има дългосрочни планирания. Не просто се вземат решения какви индустрии да се развиват, къде да се развиват и как да се развиват, но и се правят всички стъпки и се махат всички препъни камъни. На запад първо е трудно да се вземат решения, касаещи няколко мандата. Не е редно. И не е изгодно на управляващите да харчат пари, които ще почнат да се връщат след 10 или 15 години. Компаниите на запад са ограничени в рамките на възможното. Ще построят завод там където има възможност, най-добрата възможност, но въпреки това не винаги на най-подходящото място. Докато в Китай се избира най-подходящото място. Ако трябва ще преместят някоя планина наляво или някоя пустиня надясно. Казвам го и в буквалния и в преносния смисъл. Действително местят планини и пустини, нещо немислимо за западняка. И не само щото скачат разни еколози, просто толкова крупни революции не могат да се оправдаят от една компания, даже и от няколко. А в преносен смисъл - ако се налага, китаецът може да премества градове. Ако подходящото място за дадена индустрия е в средата на нищото, китайците не само ще построи пътища и ще опъне кабели. Това и на запад може. Китаецът може да премества хора, да построи цели градове, детски градини, болници, всичко, абсолютно всичко необходимо. Включително университети специализирани в тая област. И всичко това в невероятно кратки срокове. На запад това просто е немислимо. Несъвместимо нито с начина на живот, нито с нищо. Чакаме по естествен път, хората да се привлекат сами, ама то това изисква страшно много време. Всъщност хората искат да видят работеща фабрика на голяма печалба, високи заплати и т.н. преди да обмислят изобщо да се местят. Получава се като яйцето и кокошката, едното трябва да се появи преди другото. Ние не сме като китайците - дай ще отидем да живеем някъде, където още няма нищо, ама еди-кой си другар обещал че ще има...
Сега можем да спорим кое точно е уникалното или важното. Аз съм на мнение, че важното при китайците е комплекса от мерки, а не дадена конкретна мярка. Да, местени са планини и градове... обаче това са по-скоро изключения. Не за всяка индустрия има толкова крупни мерки. Да, давани са и субсидии, преки, непреки всякакви. И някои компании са станали големи. Но при китайците това е просто сиренцето в капана. Защото това, което държавата им прави в известен смисъл е капан, при това капан който веднъж завършен няма нужда да му слагаш повече сиренце. И в същото време никой не може да избяга, а и не иска да бяга. Това е резултатът. Огромни и силно концентрирани индустриални центрове. Там ти са суровините, там ти е инфраструктурата, там ти са специалистите, там ти са доставчиците, там ти е изкупуването, там ти е науката, там ти е всичко. Няма как да избягаш. Може да се пробваш, да намериш примерно евтина работна ръка някъде по третия свят... обаче трябва да си мъкнеш сам суровините, сам да си търсиш специалисти, сам да си мъкнеш стоката, сам всичко... Така че избираш - капанът в който имаш всичко, но имаш и жестока конкуренция от себеподобни, или някъде където нямаш конкуренция, но нямаш и много други неща.
И пак за субсидиите - когато на запад се дават субсидии или помощи или програми/планове и т.н. Те обикновено отиват в една компания. Тая компания обикновено е голяма, понякога става още по-голяма или не става. Но аз поне не познавам схема по която държавни средства да създават конкуренция. Винаги са наши хора, или пък големи монополисти. Докато в Китай субсидии създават не отделна компания, а цял клъстър от компании, които в последствие са принудени да се конкурират. Но никой отвън не може да се конкурира с тях, защото никой няма подобни условия на тепсия.
И това е само за условията в самата конгломерация. Същото и за нещата на държавно ниво. Примерно финансирането. Цената на финансирането винаги се определя от основната лихва, а основната лихва почти навсякъде се определя от лихвата която плаща държавата за заеми. Просто държавата се води най-сигурният кредитополучател и трудно фалира. Поне големите държави. Така че няма как една американска компания примерно да намери финансиране с по-малко лихва, отколкото са държавните облигации. Да де, ама САЩ бълват много облигации, докато Китай не тегли заеми, съответно тяхната основна лихва е практически нулева. И се получава така, че една китайска компания може да получи заем с по-ниска лихва отколкото правителството на САЩ. Иронично, но факт. Доскоро това се компенсираше чрез финансиране през борсите. Но днес борсите в САЩ се превръщат все повече и повече в спекулация. Не може ex-cap-a на няколко компании да е в размер на 3% от БВП. И всичките тия инвестиции да са в един единствен сектор и тоя сектор да няма финансова логика. Естествено говоря за ИИ и не става дума дали технически в развитието му има логика. Има разбира се. Но това не означава, че финансово си е жива лудост. Няма да продължавам на тая тема. Просто отбелязвам, че тоя сектор де-факто е завладял борсите и независимо дали ще се пука или няма да се пука, това и в двата случая се отразява на всички останали сектори. И не бих казал, че се отразява положително.

Пример за горното - ЕС ще инвестира над 30 млрд. евро в 7 гигафабрики за ИИ

Забележете:
1) Още няма решение
2) Нямат идея големи или малки или изобщо какви дейтацентрове ще финансират
3) Дори и да вземели решение се опасявали, че после можело да има съпротива на местно ниво. Демек решението да се съботира.
4) Изобщо нямат идея къде ще се стои, откъде ще дойде тока, откъде ще дойде водата за охлаждане
и т.н. и т.н.

Колко е неадекватно това?
В днешната си проповед любимият ми пастор обяснява какво е дереджето в останалия свят. За който не му се слушат проповеди - накратко: същото решение в Китай е взето преди 4 (четири) години. Стотици центровете вече са построени и работят. Нямат проблеми нито с ток, нито с вода, нито съботажи. Сега имат "свръхкапацитет" както западните анализатори казват. Кавичките, както го обяснява пастора, са щото на запад действията на политиците са "реакция" (аз бих добавил от тип "сетила се Мара да се побара"). Демек чакат да се появи "голяма нужда", върху която да се изявяват. Докато китайците действат проактивно, предвиждат какво ще е необходимо и го доставят преди нуждата да им е изцапала гащите.

Тия дни на чата не им е много весело, антропик и те нещо почват да боксуват, в същото време се налагат санкции на китайски провайдери, имам едно усещане, че резултата ще е много плачевен. Западните ми се струва скоро ще свият перки защото ще останат без пари, ще вдигнат цените, което рязко ще намали потреблението им, и в същото време хората няма да могат да използват китайските .... и всичко това налива вода в мелничката на китай .. ще видим, но твърде големите нереалистични надежди не са помогнали на никого. А за европа .. изобщо няма смисъл да говорим, в европа е невъзможно да се направи каквото и да е в момента, лично за мен отдавна е последна дупка на кавала. Съвсем логично когато стадо недоебани бюрократи решат да се правят на велики, докато не бъдат избити всички до един еврочиновници и политици нещата няма да се оправят.

Предполагам знаеш конспиративните теории за смисъла на чатовете... Примерно една

Като всяка конспирация са само недоказани предположения. Обаче пък много добре обяснява защо САЩ инвестират толкова безумно в нещо, което няма финансова логика. Европа и компания инвестират "с отвращение" и т.н....

Не съм ги чувал, като цяло нямам интерес към конспиративни теории, а и съм на принципа че с достатъчно муниции и пушкала под ръка ако не друго ще си отида щастлив и ще си имам спътници по пътя.

И един станиол завива мармота в шоколад