Google казва:
Плътност на мощността.
Не мога да измисля по-добро.

Ами Grubi на теб как ти звучи "плътностна мощност" ?

Когато няма точен термин или не го знам, аз предпочитам да се преведе с повечко думи, за да е по-разбираемо.
В случая "енергийна плътност" е ОК. Другото е мощност от единица маса/тегло.

Между другото при батериите е важно както колко тежат така и колко място заемат, т.е. плътността може да е тегловна или обемна.

А, че това е още по-лесно:
ватаж на метраж
ватаж на килограмаж

аз по принцип отказвам да разсъждавам на такива теми, откакто газа почнаха да ни го продават в мегавати... но:

и в двата случая ключовата дума е 'плътност'. т.е. отношението на нещо към нещо - килограм на кубик, ват на килограм, кебапче на километър.
мощност се мери във ватове
енергия се мери в ват-часове

обаче има уловки: 1 ват за 1000 часа технически не е баш същото като 1000 вата за един час. от тук следва, освен ват-часове да се специфицира и номинален ток (за дълъг период) или пиков ток (за кратковременно натоварване). предполагам, че това го имаш в табличките.

енергийна плътност (ват-часове на килограм) е приет термин, може да го използваш
плътностна мощност подразбира основен параметър мощност, а не плътност. 'мощностна плътност' е по-скоро 'плътност на мощността'.

от естетическа гледна точка, ако ги слагаш в една табличка, може би ще изглежда по-подредено така:
- плътност на енергията (Wh/kg)
- плътност на мощността (W/kg)

предполагам, че е някаква маркетологична врътка да се изкара по-впечатляващ параметър на преден план.
какво налага за едно и също нещо (батерия) да се дават две не особено съпоставими величини, освен да се замотаят потребителите?

все пак, струва ми се, че във вехтозаветен стил е по-правилно да се използва
- специфична мощност
- специфична енергия

Дедо, благодаря за анализа. Според мен последният превод като "специфични" е най-добър.

Иначе смисълът в заради сравнението с други химии и технологии, не за някакво замазване на фактите. Първото е според тегло/обем, а второто колко бързо може да отдаде енергията.

Примерно - специфичната енергия на суперкондензатор е 15 Wh/kg, специфичната му мощност е 10kW/kg. При литиевите батерии е 250 / 1000, при оловните 50/300, дизелово гориво 12кWh/kg... и т.н. според моите източници.

Само да кажа, че когато става дума за горива под енергийна плътност обикновено се разбира за единица вещество. Демек мол, а не кило или литър.

Но на практика всичко зависи къде те стяга чипика. Примерно ако горивото е водород, това колко джаула има в един мол или в едно кило е последното нещо, което те интересува

Капацитетите не знам какво мислят, но аз като индуктивност смятам, че правилното е масова плътност на енергията/мощността, като задължително се указват и съответните обемни плътности.

а ние с четириполюсниците какво да кажем?

Може и така да се каже за кондензатор.

Но по принцип мощността като величина показва енергия за единица време. За да стане "специфична" тая величина трябва да е и за единица нещо си. Това нещо може наистина да е маса, но масата не е универсална. Примерно при горивата освен ако не правиш бомби не се интересуваш каква е специфичната мощност на литър или кило бензин. И при батериите също не е универсална, щото имаш и flow batteries.
Затова под специфична мощност обикновено се разбира енергията за единица време от единица "инсталация". И се мери в kW/kWp ако е нещо електрическо като да кажем слънчогледите. При ДВГ може да я измериш колко конски сили вадиш на литър двигател и т.н.

В случая с кондензаторите това кило конензатори трябва да се навърже в някаква схема паралелно/последователно. Затова и да мериш "на кило" няма смисъл без да знаеш схемата. Аз мога да направя една схема с едно кило, ти може да направиш друга схема. Но мощност за единица капацитет ще покаже коя схема за какво е по-подходяща, дали за пикова консумация и т.н.

Миро, не си прав. Теб те интересува колко енергия съхраняваш в единица обем или тегло и другия параметър е колко бързо можеш да я извлечеш. При суперкаповете също имаш ограничение за скоростта на извличане без значение начина на свързване. Агрегата който ще ползва енергията също не те интересува. Дали ще е ракета, ДВГ, електромотор или печка е без значение. В случая се говори за енергийна плътност на енергоизточници. Дизела дава топлинна енергия. Как и с какво ще я преобразуваш в електрическа или механична (каквато ти трябва) си е лично твой проблем. Ако ти трябва топлина ще го гориш този дизел. Ако ще изстрелваш ракетата на клоуна е трети казус. А с флоу батериите - те пак имат енергийна плътност на електролитите която не е свързана с агрегата за преобразуване. Когато смяташ енергийна плътност на дизела не смяташ теглото на ДВГ нито теглото на въздуха който използваш при работата на двигателя.
Та специално за суперкаповете и литиевите батерии - те са готови и затворени системи на които и входа и изхода е ток. И затова има специфична мощност и специфична енергия като всяка от тях може да бъде и към литър и към килограм. А водорода по нищо не се различава от дизела и други химични елементи на които им извличаме енергията чрез горене (било то и в горивна клетка)

Какво значи "специфичен"? Ако има "специфична плътност", трябва да има и "неспецифична".

Затова до термина/величината се слага И мерната единица. И с какво мерната единица на специфичното се различава от неспецифичното?

Накратко: Плътност на мощността, W/xx

На прима виста ми идват два примера:
- плътност на мощността, W/m2
- спектална плътност на мощността, W/Hz

Въпросът е за какво ползваш дадена величина?
Има различни величини, примерно такива които измерват количество - дали ще са бройки, кила, литри или ватове няма значени. Ако имаш два обекта и направиш измервания, получаваш две количества които може да сравниш. Нали така?
Съдейки по резултатите, евентуално може да направиш извод и за обектите. Но в общия случай сравняваш стойности в мерни единици които не са пряко свързани с качеството или класа обекти. Две кила, са две кила и са повече от едно, ама някак си не може да направиш кой знае какъв генерален извод.

От друга страна понякога искаш да сравниш качество на обекти. Качество присъщо за конкретен клас обект. В тоя случай стойността пак може да е в някаква обща мерна единица, но за да се подчертае че тая стойност е "типична" за даден клас, а не конкретен обект, тогава използваме "специфична" величина. И да, има разбира се и неспецифични, когато техните стойности измерват някаква конкретика и не важат за цял клас обекти.

Примерно слагаш термометър в чаша вода и мериш температура. Получаваш да кажем 20 градуса. Това е просто температура. Няма нищо специфично в нея. Но специфичната температура на кипене на водата също е в градуси и също може да я измериш в чаша вода, но няма нищо общо със самата чаша. Тя е специфична защото описва качества на водата, а не количество градуси, което показва термометъра. И има смисъл ако искаш да сравниш кое ще кипне по-бързо - чаша с вода или с водка примерно
По същия начин и с топлината. Специфичната топлинен коефициент ти показва колко енергия трябва да вкараш за да промениш температурата на даден обект. Това е специфично свойство на обекта. И има смисъл когато сравняваш различни по тип обекти. Но ако искаш да сравниш два обекта от един и същ тип, евентуално ти трябва "не-специфична" величина...



Да, суперкаповете също си имат ограчения, но аз по-скоро имах предвид "инсталация", разбирай завършено решение с капове с ДЦ-ДЦ, демек нещо което да използваш като стабилно захранване. В тоя смисъл ти може да направиш едно решение, аз друго. И ако искаме да сравняваме решенията само по принцип, трябва да се абстрахираме от конкретиката. Щото вероятно и ти може да увеличиш каповете или да намалиш ватовете. Демек ако се сравняваме като подходи, ни трябва "специфична" величина. Затова казвам, че мерната единица трябва да е на "единица инсталация", а не на кило или нещо друго.
Като частен случай инсталацията може да се опише и с кило. Стига теглото напълно да описва инсталацията.

Но в общия случай килото не е специфичен показател за мощност. За енергия да, но за мощност не може да съдиш "на килограм". Каква е мощността на едно кило дизел или бензин? То просто няма физически смисъл мощност/тегло в случая.

Ами специфична мощност или енергия на кг или обем са много важни параметри при сравнение на батерии а и не само, на всякакви енергоизточници. Когато примерно избираш химията на батерията, или съпоставяш две батерии, или правиш първоначални разчети. Няма нужда да изгубиш половин година в развой за да се установи, че батерията която ти е нужна тежи повече от лимита който имаш за маса, или заема повече място от наличното.

е, зависи кой плаща развоя

в нАуката отрицателния резултат също е резултат.
заплата се оправдава одмах, може и на някоя конференцийка да отидеш. в по-дългосрочен план и в наукометрията може да ти нацъкат лайкове с десетина статии как НЕ си постигнал резултат.

Въпросът е в терминологията
На кило е плътност. Специфично е когато се абстрахираш от размера. Примерно специфичния ток може да е 0.5С може да е 10С. Няма значение колко ампера или колко кила ти е батерията и изобщо каква ти е батерията дали е LFP или NMC...
Да, да донякъде зависи от химията (или обекта както го описах по-горе), но "специфичното" може и да не е свързано със самия обект.

Примерно при ВЕИ-тата имаш:
1) Мощност [kW]- това е важно, но като кажа че слънчогледите ми правят в момента 2kw това далеч не описва всичко, щото не знаете много или малко е това.
2) Специфична мощност [kW/kWp] - като разделя 2-та kW на 5 колкото съм инсталирал се вижда колко добре работят в момента.
3) Специфична енергия [kWh/kWp] - това дава колко часа правя, може на ден или на година.

Специфичната енергия е един от най-важните показатели. Особено на годишна база... добре е да е над 1000 часа. При перките е добре да е към 2000 часа. При АЕЦ е добре да е над 8000 часа. В случая е "специфична" защото позволява да се сравняват различни по тип, а също така говори и за конкретния обект. Ако изложението на слънчогледите е кофти, или ако перката е на завет, или ако АЕЦ-а е в ремонт няма да си достигнат специфичните енергии.. В тоя случай се вижда проблем, не толкова качествата на обекта. Все едно вода която не кипи на 100 градуса - най-вероятно има нещо във водата