Платчица за RTX5090. Чипчето изглежда доста компактно...

Интересно е колко ли бакър има в тая платка за да минат по тенекетата и стотици ампери...

Малко съм скептичен към тази работа. Изглежда толкова трудно, че дори ако алгоритмите са добре известни, нещата пак остават доста сложни. Принципно е възможно, но реално какво се случва?

За подобен проект са необходими задълбочени познания по хардуер, програмиране на ниско ниво, както и разбиране на методите за определяне на азимут и височина на сигнала. Изглежда, че тези хора са изградили аналогово-цифров преобразувател (АЦП) от множество ESP32, които са синхронизирали с допълнително устройство. Така че още тук отпада внушението, че използват едно ESP32 за евро и половина – всъщност ползват поне девет такива.

Wi-Fi сигналите работят в гигахерцовия обхват, а за да се дискретизира такъв сигнал, всеки знае, че трябва да бъде пробовзет с честота поне два пъти по-висока, съгласно теоремата на Найкуист. Как ESP32 би се справило с това – не ми е ясно. Ето някои сметки: За един 2-гигахерцов сигнал е необходима честота на пробовземане от 4 GHz. Ако приемем 12 бита на проба и осем сензора, това означава 12 байта на пробовземане. Умножаваме това по 400 милиона проби в секунда и получаваме 4.58 GB информация в секунда.

Всички тези 4.8 милиарда проби трябва да преминат през Фурие преобразуване, MUSIC алгоритъм, както и използваната "триангулация". Алгоритмите за определяне на посоката не дават директен резултат, а работят на принципа на хипотеза за посока. Към пробите се прилагат различни закъснения, след което се сумират амплитудите – когато се получи максимална сума, това се приема за истинската посока на сигнала. Това се прави веднъж за хоризонтала и веднъж за вертикала, за да се получи двуизмерна посока. Тук трябва да призная че корелационните матрици които MUSIC използва не са ми съвсем ясни.

Методите, които наричат "триангулация", всъщност не са съвсем такива, защото разстоянието до източника е неизвестна и динамична променлива. Следователно тук също се работи с хипотези и за да се реши задачата се преминава през всичките. Всъщност точността на изследването не се определя от броя приемници а то броя изследвани хипотези. От броя приемници зависи усилването на приетите сигнали.

Като прибавим факта, че работят с Python, който не е особено бърз, става ясно, че зад това стои доста работа на доста умни хора. Най-вероятно не е симулация, но не е и в реално време. Освен това, сигналът сто процента не е стандартен Wi-Fi, а работи на по-ниска честота, далеч под гигахерцовия диапазон.

Oткъде идват тези 400 милиона проби, че нещо не успях да ти проследя мисълта докрай?

Впавлов, сбъркал си си професията. Трябва да се прекръстиш на Чат ГПТ. И то така халюцинира по теми които не са му ясни.
Това което говориш не се ползва в РФ-а. Там се ползват различни закъснения за формиране на различни лъчи. В случая играят с фазата и синхронизацията на детектора. За да се демодулира сигнала трябва да се локне не само по честота а и по фаза. И явно ЕСП-то има дебъг режим в който тези неща можеш да ги задаваш на ръка и да гледаш изхода на детектора. Достатъчно е да започнат да менят фазата спрямо тази която им идва по референцията и да гледат БЕР-а. Така ще знаят колко им закъснява сигнала. И като сравнят с другите ЕСП-та - могат да направят предположение колко горе долу е ъгъла. Слагат много ЕСП-та за да махнат огледалните образи. Тази технология дето описваш - един излъчва а се формират много виртуални лъчи може и да се ползва някъде но ме съмнява в радарите да го ползват. Може би ехографите в медицината имат такива екстри, но там ползват няколко честоти и хетеродинен принцип.

От честотата на сигнала. Сигналите на ви фи работят с гигагерцови честоти. 2 гигахерца = 2 000 000 000 Hz, за да се дискретизира този сигнал значи трябва да се пробовземе с двойна скорост = 4 000 000 000 Hz от там 400 милиона проби. Изглежда че съм пропуснал една 0-ла.




Не съм съгласен че халюцинирам. Може и нещо да пропускам, тъй като чета за акустика, а и си е сложна материя. Технологията, която описвам е пасивна, тук нямаме излъчване, а приемане. Почти съм сигурен и при тях е така. Те имат излъчвател който не е част от системата им, а обект на наблюдение. Именно закъсненията се използват за формиране на лъчи, при пасивните системи тези закъснения се използват за определяне на посоката от която идва сигнала, а не за неговото формиране в дадена посока. Работата с определянето на закъснения спрямо фазите не ми беше ясна наистина. Все пак на страницата показват трансформация на Фурие и пак пускат два алгоритъма за откриване на посоката. Допускам че сигурно по-образовани, от мен, хора са работили над този проект. Но заключенията че това не се случва в реално време и работят с по-ниски честоти, на вифи, не са лишени от основание.

Точно така е!

Има много неща, които са елементарни и се знаят, но не се разбират докато не настъпиш съответната мотика.

Примерно всеки знае за скоростта на светлината и че нищо не се предава мигновено. Но обикновено закъсненията на сигналите не са проблем, но не са проблем докато не минеш 100MHz, тогава изведнъж стават голям проблем. Примерно когато е правен JTAG интерфейса не са съобразили, че някой ден ще се ползват високи честоти, съответно ако следваш стандарта такъв, какъвто е не бива да вдигаш клока над 50MHz. Но неволята и мерака за висока скорост изискват днес всеки jtag/swd емулатор да работи на 100,200, 400+ колкото може MHz. Как става след като стандарта не го позволява? Много просто - мери се дължината на кабела. По точно мери се закъснението, което варира не само заради дължината, но в общия случай опира до дължини. Как става - пускаш нисък клок, вкарваш всички по веригата в байпас режим. Вдигаш клока, пращаш една поредица и си я четеш обратно... Формално тъй като всичко е по твоя клок, би трябвало и да можеш да я прочетеш по твоя клок. Но заради закъсненията, дефак-то се връща с закъснения няколко клока плюс дефазиране. Естествено почваш да дефазираш, т.е. да местиш момента на семплиране на входния сигнал докато прочетеш правилно това, което си пратил.

Така че първата мотика е дефазирането. Без дефазиране не можеш да семплираш правилно дори сигнал който е изработен по твоя собствен клок.

Със дефазиране може да постигнеш няколко стотин MHz, но от там нагоре настъпва втората мотика - синхронизация на клоковете. Колкото и да се добри кварцовете и PLL-те винаги се разминават. И ако едната страна предава по един клок, а другата по друг даже и да си направил дефазиране преди първия бит, след няколко бита сигналът се измества. Просто не става.
Има две решения на тая мотика - или сигнал и клок трябва да пътуват едновременно, но това е само за платки (по ефир е грозно и тъпо). Но дори и на платки, те трябва да пътуват по еднакви дължини и пак е гърч с изравняване на писти и т.н. Второто решение е далеч по-Ентелигентно - данните и клока се кодират като един сигнал. Всички SERDEC-и и тем подобни са на тоя принцип. Дали ще манчестер или по-умно кодиране - няма значение. Но имаш един единствен сигнал, който в началото винаги има преамбюл, за да има време приемника да синхронизира (дефазира). И после имаш постоянни фронтове и се възстановява оригинал клок. На практика се ползва постоянно течащо дефазиране (не както описаш при jtag-a еднократно).
По тоя начин спокойно могат да се постигат гигарци, даже стотици гигахерци и гигабитове.

Третата мотика е общ часовник. Тоя проблем се появява при мрежи. Значи от горните две мотики се постига синхронизация в смисъл две отдалечени страни постигат общ клок. Но нямат общ часовник. В смисъл едната страна предава на 1.001010101 GHz другата ще възстанови абсолютна същата честота/клок, но не и общо време. Защо е необходимо общо време, ами ако комуникацията в двете посоки е по обща медия и евентуално искаш да избегнеш колизии, трябва да има някакъв тайм-шеринг протокол на медията/ефира. Без подобно нещо ефира става на мармалад. Няколко могат да почнат да говорят едновременно, но те са в различни места в пространството и отнема време на сигналите да се сблъскат и после докато се разбере, че е станала боза се губи още сума се време. Затова има някакъв протокол, но тоя протокол изисква общ часовник. И всички часовници трябва да стоят синхронизирани по някакъв начин. Обикновено за целта времето се дели на цикли (bus cycles). Има различни стратегии, при някои циклите са фиксирани, при други с променлива продължително, но винаги има нещо като cycle frame който се броадкаства и който всъщност се ползва за сверяване на часовниците. И за други цели, примерно при USB има един куп странични ефекти, но да не задълбавам. Във всеки случай най-чисто това е реализирано при 1394. Там отделните нодове се синхронизират с точност до почти наносекунда. Демек cycle counter обикновено е с резолюция 1нс и всички в мрежата имат относително еднакви стойности. Казвам относителни, щото зависи от топология и дължини на кабели, но що се касае до арбитрация всеки знае кога може и кога не може да говори с точност до наносекунда. И ако разлика от някакви наносекунди в броячите то е защото на толкова "време" се намират един от друг.


Сега конкретно на WiFI и ESP-то....
Естествено, че първите две мотики са налице. Демек няма начин да няма дефазиране и възстановяване на клока на предавателя. Иначе не само WiFi ами каква да е друга комуникация по каквата и да е медия НЕ Е ВЪЗМОЖНО да работи. Така че няма нищо скрито във физиката на WiFi. Въпросът е, че тая информация обикновено е вътрешна. Примерно при FPGA само SERDEC може да работи на GHz, там пак може да си програмираш доста неща на тия честоти и сам да си управляваш и закъснителни линии и фазовия детекор и т.н. Обаче ако искаш да изкараш сигнал от SERDEC-a имаш проблем с клока, щото ядрото не поддържа такива честоти. Затова изходящите данни ги сериализираш, а входящите десериализираш, точно с цел да минеш от единия клок домейн към другия. С две думи - да смята се дефазирането, имаш го като сигнали и т.н., но обикновено тия сигнали си остават вътре в сердека. Това, че ESP са ги изкарали под формата на дебъг информация е много интересно за мен.
Очевидно е също така, че тая информация след като се прехвърли от радио клок към цпу клок домейна става относително спрямо втория. Това е и другата и по-важна причина всички да имат еднакви 40MHz.
Въпросът обаче е, че при WiFi не знам да има cycle counter. Може и да има, не съм се ровил на ниско ниво, но мисля че няма. Имам спомени, че при WiFi-6 имаше нещо като ping пакети, които се връщаха на ниско ниво и с фиксирано закъснение. Но честно казано не знам при по-старите версии дали има или няма нещо такова. Проблемът е, че без нещо такова (като 3-тата мотика или пинг) няма как да се измери разстоянието. Демек чрез решетката и чрез дефазиранията ще определят само посоката от която идва сигнала. Но не от колко далеко идва. Просто няма начин да се знае кога точно е излъчен и колко време е пътувал. В случая обаче те показват всичко на 2D екран и там виждаш само посока, а по камерата може да се ориентираш за разстоянието. Да, ехото го показват с друг цвят и евентуално ако са чули дирекния сигнал могат да разберат закъснението от него до ехото. Но така или иначе няма как да знаят разстоянието до оригинала. Освен ако няма пинг или общ часовник или нещо друго в WiFi което аз не знам.

Значи утре ще интервюираме няколко кандидата за позиция в нашата фирма, във Вторик им разглеждахме CV-тата, та на единият в скиловете му пишеше prompt engineering. Колегите много се смяха, апък аз им се смях наум, направо съжалих бедният човечец че не е попаднал където трябва. Няма да е далече времето, когато това ще се изучава като дисциплина в унитата.

Впавлов, не само 1 магаре се казва марко. Сфазирани решетки има от много години. Много преди да има модерни ДСП-та. В ехографите може би от около 40-45 години се ползва технологията. И изобщо не става дума за АЦП-та и оъвърсемплинг.

Бай-Уй - ама кажи и аз ще кандидатствам. От кога си търсим с Визарда работа. Ицо ми повиши заплатата с 42 лева ама тея 006003 ми идват нанагорно.

Докато си чешем езиците някой можеше да седне и да прочете кода. Или да го даде на ГПТ-то да го разгадае.

И сигурно с времето ще еволюира до реторика и красноречие
Ще завъртим пак колелото и накрая ще преоткрием добре забравени неща. Този prompt engineering в момента май означава най вече прецизно и едно значно да обясниш какво искаш ИИ модела да направи.

Не работя с българи и поляци, няколко пъти съм си сменял работата по тази причина.

Абе кривите хора са всякаква националност. Преди 2 години се засякох с колега българин в един от клиентите и си се сдушихме на момента - един набор, децата в едно и също училище, жените се оказа, че са колежки ... само не мога да го науча да пие регулярно бира, друг кусур няма

Чак пък такива съвпадения. Да не страдаш от шизофрения?

Не че искам да ви спирам устрема , ама ако не сте опитни във фазираните решетки, по-лесно ще ви е с две или три насочени антени (с много тясна диаграма на насоченост) и проста триангулация..
Пиша за опита с фазирани решетки ненапразно, резултатите на симулация и лаф във форума се различават рязко от реалните

Не вярвам че сравнението с Бота е уместно, нито продуктивно. Не че не го ползвам. В действителност на мен други методи не са ми известни. Представям си го с диркетизация на сигналът. Сега прочетох за фазовата разлика и ми присветна когато Мухата пишеше за това. Тогава не виждах общото, както и да е.

В случая ти трябва да обмислиш как да се прекръстиш :