Точно по време на тези събития се уволнявах и уволнението се отложи за някъде около Коледа.

Беше студ, сняг и поледица. Пътувах по околовръстното към Люлин, когато чух новината. Малко по-натам беше станала катастрофа. Една жена, цялата в кръв, я закарах до болницата.

А аз мислех че пишете за падането на стената, пък то вие за 10-ти.. мче какво толкова стана, едни партийни отстъпиха властта на други...

Факт, при нас го отиграха мазно и кротко. С вазелин.

Абе не знам за вазелина, по-скоро ние си бяхме свикнали само се смениха тия дето ни клатят. И като се замисля, за 30 години не са се променили кой знае колко много неща. Икономически уж сме по-добре ама колко по-добре не е ясно. Уж има демокрация, ама колкото и да избираме все ни управляват едни и същи. Има свобода, ама какво точно ни е свободното не е ясно, може да се пътува по-лесно, ама няма къде да отидем ....но няма защо да се затормозяваме много, другите и те не стигнаха много по-далеч, за сметка на това тогавашният запад се е засилил срещу нас и продължава да ускорява, ние можем да не го стигнем, но той пък ще се върне ...в началото като че ли падането на стената беше съпроводено с много енергия, оптимизъм, идеи за светло бъдеще, но като изчезна първоначалната еуфория остана дупката, тая на мястото на стената, на студената война, на противопоставянето и тая дупка се разраства всяка минута. Май по-добре да не беше падала тая стена ...

Аре стига, това, че сме одъртели и оглупели не ни дава право да зачеркаваме очевадни факти. А и в крайна сметка все още съществуват няколко островчета като от онова време - кой го кефи, няма да го върнат.

Света си върви, това, че ние не можем да тичаме с него си е чисто наш проблем.

И в тоя ред на мисли:



Беше време коги бехме сила в комуникационния бизнес

Голям почитател съм на тия телефонни апарати. Много ми харесваше функцията им "rediаl"...

Абе говори се слушам за някъв юбилей и се чудя кво беше. Пък то като се замислих малко - ахаааа - стават 30 години от как братчедка ми се ожени...

То кво да се обели - тези които помнят какво точно се случи се делят 5-6 групи:
- идеалисти - такива като Слабаков, Берон, Нколай Колев-босия... такива си бяха и такива ще са си до гроб(то някои вече са там)
- печелбари - такива, които бързо яхнаха вълната и се приентираха откъде да взимат пари(най-вече от партийните фондове, къде зад граница къде от странната приватизация в родината). Имена много, то цял раздел няма да стигне.. Най-вече бивши лизачи от ком.партията, които бързо станаха седерасти. Е, някои станаха мутри...
-заклети комунисти - тези хора така и до гроб не разбраха какво се случи, че това в което вярваха, просто изчезна и остана вакуум.
-такива дето не им пука, и гледат да си оправят живота и семействата...

... много слаб дебат (ОТКРОВЕНО казано съм разочарован - защото вярвам ,че в тоя форум пишат/четат авангарда на и интелектуалците ) - веднага бързам да направя две уточнения:
1 не целя Раздор и Интрига !
2 аз самият тогава бях хлапак на 13-14 и по дефиниция не съм никакъв "фил" или "фоб" - просто ми стана интересно как претегляте тия 6 петилетки ... всеки от собствената си камбанария !!!

Тоест си на около 43г.
Колко мислиш са 60+годишните в тоя форум?
Айде, аз съм на 56, ще се опитам да ти отговоря.
'89 "соц" идеологията и икономиката бяха загубили състезанието с тогавашната "кап" система -
идеологията беше куха и обслужваше вождовете, икономиката беше в постоянен дефицит на всичко.
Вождовете решиха да изпреварят колапса и да приватизират активите. Пасивите ги прехвърлиха на народите. Тук , в България, това се правеше и прави без никакви скрупули, никакъв срам, и никакво елементарно усещане ,че всъщност се прави убийство на нацията и държавата. В ход е пуснато всичко, което може да притъпи чувството за общност и солидарност.
В същото време и светът се промени много...
Резултатът - живеем по-свободно, по-безотговорно, по-егоистично....в персонален план.
В национален - сякаш загиваме.

"Комунистите" комунизъм не можаха да построят,
та демокрация ли..?

Добър разбор си (се опитал) направил !
Сърдечно ти БЛАГОДАРЯ за Споделеното !!
Лично аз ... винаги съм се смятал за "прецаканото поколение" ... едно такова нито риба , нито рак (мой познати с десетина години по-рано родени - демек във ранна младост 20-25 през 1989-та ВСИЧКИ СТАНАХА ХОРА) ... и колкото и да ми се ще - едва ли ще доживея отново такова "разместване на пластовете" за да се вклиня някъде (пък и - вярно - на 43 съм ... и ентусиазмът полека ме напуска) !

> По случай 30-годишнината на демокрацията прилагам малко милитаристичен хардуер, предполагаемо произведен през година 1988 или 1989