не се виждам много добре на снимката как се усмихвам, но съм там. с червеното яке.

Ееее много високо си стигнал, на нас време за върхове не ни остана иначе бях близо, ама по нагоре от 5 не стигнахме, лятоска ако има време сме се заканили на килиманджаро, ама то там е туристическа разходка.

Отначало помислих малките цветни обекти за някъв боклук, пък те се оказали палатки.

хаха, и аз така, викам си дайба тия свине алпинисти предполагам защото ледника в дясно прилича на човешки път и подвежда
впрочем, поиграх си да намеря мястото на снимката

Това на каква височина се пада?

5280 m

А трябва ли подготовка за такава височина. В смисъл здрав човек ако се качи за един ден там, ще му стане ли нещо? Аз повече от 3200 не съм виждал наживо, там разлика не усещам. Та затова ми е интересно какво е чувството.

Чакай бе, да не би наистина да има червени якета и т.н. дето аз да не виждам и дедото да
се майтапи не изцяло? Или дори въобще, да не вземе да се окаже, че вместо да си седи
на гъза е тръгнал по Еверести и подобни да си троши тиквата ?

Абе той и кума ми така си мислеше, пък не успя да го качи... Така, че ако не си го правил преди, не бъди толкова сигурен...

Ами Цецо, доколкото говорих с кума ми след опита му с Килиманджаро усещането е, като да си тичал спринт на дълго разстояние и не можеш да си поемеш въздух. Правиш 2 крачки и почваш да дишаш като риба на сухо и имаш усещането, че се задушаваш....

А всъщност, кое е Еверест, това в ляво ли?

Бе и аз исках и това да питам, коя от всичките чукари е баш Еверест, обяснете и
на такива като нас дето си трошим тиквите по други начини...

централното бе

трябва, разбира се. но не е достатъчна.
едно приятелче, с поне 10 седемхилядника, на един височинен лагер излезе сутринта да се изпикае и се строполи. мозъчен аневризъм. не че не може да ти се случи и на морското ниво, но планината помага също.
за съжаление имам доста приятели, обитавали тия чукари, които вече си почиват вечно.
то по принцип и с витоша не трябва да се ебава човек, но БАШ с тези баири всяка грешка е трагична.

За самото прибиваване кой знае каква подготовка не трябва, за катеренето си е друг въпрос. Аз 2 от последните 3 седмици прекарах над 3500 м, не знам дали защото летя твърде често а там херметизират над 2000, или пък просото ми понася добре но нямах особенни проблеми. Първия ден е малко по кофти, иначе ако според мен поненякога си спортувал за самия себе си проблемда се мъкнеш няма да имаш. Аз освен себе си носех малкото през цялото време, то 30 кг, колкото раница, бива ама на 4500 и стръмен път навсеки 400 м се налага спиране, явно толкова без тренинг, просто се уморяваш от това че дишаш, щото трябва да вдишваш по два пъти на стъпка, понепри мен така се получава с 30 кг отгоре.
Иначе в Пуно, това е на Титикака около 3800 м от една група туристи половината бяха в меко казано окаяно състояние, някои ги носеха и директно на кислорода, може би бяха дошли директно от Лима, и предполагам изобщо не са прекарали добре, времето им е минало в адаптация и то доста рязка, ние почнахме от 3000, вкл. деца и 70 годишна баба та ... май е и до организъм.
Иначе за Килиманджаро много зависи от коя стана ще го подхванеш, има буквално туристически тур на който качват по 20-30 човека групи, тръгва се от Танзания ако не ме лъже паметта. Килиманджаро обаче има и други подходи които изобщо не са за всеки, дори мисля че единият маршрут не отстъпва на качване на Еверест по която и страна да е.