Колкото повече знаеш, знаеш, че нищо не знаеш...
Един приятел (PIF) сподели една интересна "дума", която реших на изуча и анализирам ( няколко месеца )
и колкото повече се потапяш в знания, толкова повече се натъкваш на ПАРАДОКСИ създадени от Науката.
И анализа ме отведе до -> ДИФУЗИЯ в клетка.
Така науката обяснява предаването на ИНФОРМАЦИЯТА
от мембраната до някъде около центъра на клетката през цитоплазмата -> гел от всезъзможни протеини
( без значение къде ... някакъв органел навътре в клетката )
Ся, дифузията е префектен пасивен транспорт на малки "обекти"
като йони и прости вещества, но за големи сигнални протеини от порядъка на ~5 нанометра
в обем затворен от мембрана - грубо казано сфера с диаметър ~10 микрометра
и цитоплазма запълнена с органели и над ~10 милиарда нанометрични протеина
дифузията рязко "спира" ... в смисъл - времето за разпространение на информацията е силно силно забавено
Грубо казано Дифузията е движение на НЕЩО от висока концентрация до разпределението му към ниска концентрация.
За малки "обекти", които влизат и излизат от клетката е нормално понятие и вектор с посока
Но за нанометрични протеини, които вече са РАЗПРЕДЕЛЕНИ в цитоплазмата някак си понятието дифузия "умира"
Тук Науката намесва едни формули на Айнщайн и Фик за дифузия в опит за доказателства, но те реално се отнасят за "чаша вода"
и не за силно динамична полу-затворена система - Клетка - която е далече от термодинамично равновесие
Какво значи "Информация"
На мембраната ( от външната страна ) на клетката са разположени милиони различни видове "сензори"
и приемат някакви външни "сигнали" за клетката ... ще използвам Инсулин/Глюкозния път като пример за обяснения
Инсулина е онзи сигнал, който "дразни" един сензор наречен тирозинконаза, разположен на мембраната
От задната страна на сензора се случва една каскада от протеини, нещо от рода:
IF инсулин THEN A, IF A THEN B, IF B THEN C, IF C THEN активирай протеина AKT
Това се случва само и единствено на мембраната
а разстоянието, което трябва да измине активирания AKT е има няма 5 микрона до целта, която трябва да се активира
Там някъде дълбоко в клетката са закотвени едни везикули ( мехурчета ) пълни с протеина GLUT4
Една от целите на активирания АКТ е да "доплува" до "котвите" на тези мехурчета и да ги скъса
и те някак си ( без значение как ) ще доплуват до мембраната, ще интегрират GLUT4, който ще приеме глюкозата.
Друго по-интересно е че активирания АКТ може да задейства ~100 различни функции в клетката
от приемане на глюкоза, делене на клетка ... до клетъчна смърт
В смисъл - активирания протеин, носи съобщение
и изминава разстояние микрони ( микрони по права линия )
за да задейства друга функция или ... Предаване на Информация от А до Б
Разстоянието по права линия е ~1000 пъти по-голямо от размера на носителя на съобщението.
А Науката казва, че преносителя ДИФУНДИРА, демек изминава в пъти по-голямо разстояние.
Първата клопка, която го очаква е да се блъсне в специфичен протеин, който ще деактивира съобщението
или друг специфичен протеин, който директно ще разгради пренасящия съобщението протеин.
Демек, предаването на Съобщение с Дифузия пада Експоненциално с увеличаване на разстоянието
( според формулата на Фик с квадрат от разстоянието )
Та въпроса е: как НЕЩО измина огромно разстояние,
за да предаде съобщение, което ще активира функция
през 3D пространство пълно с милиарди препятствия
Грубо казано над месец дразня 5 различни ИИ с различни промтове и различни аналогии на поставената задача
с цел да подхвърлят логична сламка за която да се хвана
и резултата винаги е: С дифузия през 3D пространство е невъзможно
( картинката е пореден пример за ИИ анализ ... в частност - този текст )
