Тая идея като цяло е работеща но в конкретния случай не знам дали би могло да се приложи, иначеи като линейност и като точност е напълно задоволително. Сега като мисля би могло да с епозв акапацитиво измерване в случая.

Ако върху един проводник (меден, например), приложиш сила - зсе едно, натиск или опън, му се променя съпротивлението.
На този ефект се основава цялата нискоомна тензометрия, впрочем.
Схемите за мерене на малки съпротивления (до 100) с точност 0.01 ом са широко разпространени.
По принцип - мостова схема - едното рамо е с натоварения проводник, другото със същия като размер и място, но ненатоварен - разликата ти е точно равна на приложената сила.

Ами евтино .. зависи, преди време купувах тензометрични датчици за везна 15 кг на цена от 60$ за 100 бр, ако в този порядък и малко нагоре намеря подобни на опън ме устройва като цена.

Бих казал че трябва да се ползва проводник който е еластичен, мисля че трява да е някаква платинка защото ако е кръгъл ще се деформира за постоянно и ще прекъсне бързо, пак става но трябва да се изчислява и правят корекции във времето , един вид да махаш разликта на определено време, до като се скъса проводника , или пък ако е достатъчно дълъг тогава ще получиш по голяма разлика при опън, но пък може да внесеш шумове от топлина и разни ефирни боклуци

Промяната на съпротивлението не се дължи на промяна на геометричните размери (деформацията) на проводника, а е пряко действие на приложената сила върху атомната решетка и движението на свободните електрони. Конструктивно датчиците се оразмеряват така, че да не се стига до нееластична деформация. Все някаква минимална деформация наистина се получава, и тя не може да се избегне, но промяната в геометричните размери е толкова малка, че практически не оказва никакво влияние