Pif, ама и ти си един идеалист ...наистина ли смяташ, че голямата заплата е свързана с по-висока производителност ? За съжаление, моята практика показва точно обратното, при болшинството служители, колкото повече им плащаш, толкова за по-незаменими се имат и по-малко зор си дават.
Не съди по себе си за масата, при теб може и да е така, при масата не е. Аз работя със всякакви хора, и мога да ти кажа, това не е функция на заплатата, това е разбиране.
Да времето за разработка е ключово, и парите инвестирани в ускорение на това се изплащат многократно, стига обаче тия пари да водят до ускоряване на процеса. И понеже процента читави хора е сравнително малък, се е наложил един много грешен подход, по добре да имаш много макар и нископлатени, защото шанса сред тях да има някой който ще свърши работата е доста по-голям от това да имаш няколко много високо платени, освен ако не си убеден в качествата им, 95% от случаите те просто ще вземат едно пари и няма да генерират много резултат.
В момента аз съм повече служител, или хайде да го наречем наемник, от колкото работодател, но това не променя гледната ми точка. Съвсем пресен пример, не много сложен проект но си има спецификите, дадох си зор и успях в доста нереален срок да предам работеща платка с някакъв демо фърмуер, писача имаше две седмици да си драсне там каквото му трябва за да може нещото на 25-ти да лети ....е да ама не, писача нищо не свърши, макар да съм сигурен че ще вземе повече пари от мен, при все че му дадох виртуалната с демо проекта, нямаше много какво да прави ....и как това че имаш високоплатен служител помага ?

Повечето наблюденията описани от Pif са изключително точни. Евала за поста.

Аз съм на 38 и най-младият в екипа. Тази година изпратихме трима в пенсия, двама в Германия, един в Щатите. Отпуска можеш да си вземеш и за месец. Никой не се мръщи. Тези фирми са на върха на пирамидата и съответно могат да си позволят да наемат който решат. Бонусите са по-големи от заплатите и съответно конкуренцията е налице. Всяка дупка, която се отвори се запълва за отрицателно време от някой по-умен, по-бърз и по-гъвкав от теб. Но повечето от елементите в машината са добре смазани. Можеш да караш като високоскоростен влак, а можеш и да се отдръпнеш, да наблюдаваш пасивно къде ще са проблемите след 6-12-24 месеца и да мислиш и работиш по ефективното им решение. Един вид, строиш мостовете по които да се движат високоскоростните влакове. Подобна дейност не остава незабелязана и незаплатена. Затова в един екип от наистина кадърни хора никой не търси сметка на никого какво и колко работи. Дори началниците. Предполага се, че всеки ще допринесе с каквото трябва когато се наложи. Затова се стремят да наемат най-добрите в бранша.

Самият процес по наемане е изключителна инвестиция. Няколко технически интервюта в напълно различни сфери на дейност. Софтуер, хардуер, архитектура, алгоритми, всички екипи пращат едни от най-кадърните си хора на тези интервюта. В услуга на напълно чужди екипи и интереси. Фирмата е една и при назначаването няма място за грешки.

Като цяло - да, големите фирми статистически може би плащат добре. Но аз не бих ги сложил в един кош всички, а и в рамките на една фирма също може да има огромни различия.
Причини много, но основната според мен е типа на бизнеса на съответната фирма. Най-лудият R&D е във фирми, които печелят от създаването на нови пазари или продукти. Там парите не са проблем, проблем е времето и стреса. Целта е да пуснеш продукт много преди конкуренцията и да се поне временно монополист. Но това обикновено значи най-новите технологии, не знаеш мотиките, не знаеш нищо. Примерно ползваш чипове, които още са на семпли и не са пуснати в масово производство. И буквално ти им пишеш ератите. А времето тече и натиска от началството също. Забрави за отпуски не само за цял месец, ами изобщо. Работи се денонощно. Пари... пари както казах има, но от опит мога да кажа че на такава работа трудно се спестяват. Особено ако си по-млад, несемеен и ако пътуваш повечко (уж служебно, ама по кръчмите си плащаш).
Другата крайност е бизнес, при който продуктите са с дълъг живот. Там по-старите в екипа натрупват опит, който е просто незаменим. Може да извиват ръцете на началството както си искат. Няма напрежение, общо взето сладка работа, никакъв стрес, добри пари. Недостатък е единствено, че в даден момент спираш да се развиваш. Един вид това е работа за преди или по време на пенсия

Хмм... нас преди известно време ни купиха и сега сме голяма фирма
Това с R&D-то не е така. Бюрокрацията е умопомрачителна. Мениджмънта е на няколко нива (за такива фирми, обикновено 6-10 нива). Имам предвид вертикални нива!! Всичко минава през "процеси" - няколко месеца обмисляне на проект, одобряване по веригата, после няколко месеца дизайн (това е преди същинския дизайн да започне изобщо), после още няколко етапа и така докато се стигне до продукт, ако изобщо се стигне и не се канселира някъде. През това време малките фирми са минали през няколко ревизии на техните продукти...

Повечето корпорации имат някакъв пазарен дял и целта им е да го запазят. Тук целта на R&D-то е предимно да актуализира продуктите, затова корпорацията може да си позволи бюрокрация. Не че е умишлено, тя бюрокрацията си създава по естествен път.
Но сериозният R&D според мен е при нововъведенията. Примерно когато технологията напредне в някоя сфера или пък стане по-достъпна. Особено ако това е съчетано и с очаквания на пазара. Тогава е изключително важно да изпревариш конкуренцията, а това трудно се постига с бюрокрация. Затова големите корпорации или си правят специални отдели или просто купуват наготово разработки на по-дребни риби.
Може и с бюрокрация... но трябва да нямаш конкуренция, щото иначе времето ужасно те притиска...