Абе търся си тензодатчици, работещи на опън. Ако е за нещо прицизно се намират много, но на мен ми трбява нещо не особено точно, но за сметка на това на добра цена. Диапазона до около 50 кг. .... ако някой има друга идея как прблизително да се измерва сила на опън ... точност не се гони голяма 5-10% е абсолютно нормално, аз бих казал че и 15% е ок. Сигнала с еизпозлва основно за проследяване динамка на движението, има и едно изчисление но то е по доста приблизителна формула така че грешка във входните данни няма да засегнат тчноста, то според мен е мого стъкмисано, но можеш ли да спориш със клиент

Съвсем дива идея - винтова пружина? В определени граници деформацията в смисъл но линеен размер е линейна функция на приложената сила. Остава да преобразуваш линейното положение на движещата се част в подходящ за тебе сигнал.

Тая идея като цяло е работеща но в конкретния случай не знам дали би могло да се приложи, иначеи като линейност и като точност е напълно задоволително. Сега като мисля би могло да с епозв акапацитиво измерване в случая.

Това няма да е особено евтино. Аз бих използвал някой от масата датчици за налягане,
превръщането на опън в налягане предполага несложна механика. Виждал съм
най-различни, но не съм ползвал - бих търсил като "pressure sensors" или нещо
подобно.
Успех.

Не зная за какво количество става въпрос. За единични бройки можеш да ползваш тензодатчици от китайски теглилки. Може и дефектни. Имах подобен случай.
За евтино преобразуване на сигнала от пружината евтино решение е да се използва линеен потенциометър.
За малки диапазони на преместване може да се използва и отражателен оптрон, но си е играчка.

Ами евтино .. зависи, преди време купувах тензометрични датчици за везна 15 кг на цена от 60$ за 100 бр, ако в този порядък и малко нагоре намеря подобни на опън ме устройва като цена.
Не мога да рзитам на китайските теглилки. Долкотото не ме ърка мнго линейност и точност, ако опре до изработвне на механична конструкция ще ми е по лесно да направя самата конструкция на тензодатчка и да му прикрепя фабричен тензо сензор, но не ми се занмава с това. Преди време знам че Сика 99 правеха сензори по заявка, но вече май не се занимават.
Потенциометричен не става, с оглед голямото количество движения.
С датчик за налягане, ако става въпрос за тия на флуид, там трудно механическа сила ще се преобразува във наляганена флуид. Ако говорим за тези които са съответно сила на натиск, то те са същите като тези за опън, т.е. като цена. Примерно HBM имат подходящ, идеален, но е 600 ЕУР, което не ме устройва. Интерсно че тези 60$ датчици също бяха на HBM.
Ще поровя да видя къде какво има, лошото е че все намирам такива с високи метрологични параметри, висока линейност, висока точност, т.е прецизна механика и високо качество на материала, което определя и високата цена.
Имаше едни кварцови, но там пък измерването предполага доста електорника което при услоие че има 6 таква сензора не ме радва никак. Може би пак трибава да помислиа относно пружина и капацитивен ...
Хрумва ми също така за магнитен с датчик на хол и магнит .. но то направо почва да отива към LVDT което обаче не ми допада отново заради сложното измерване, а и това са доста прецизни сензори за толкова некритично и непретенциозно приложение.

За еднократни измервания, може да използваш хартиени тензодатчици, залепени на подходящо деформиращо се тяло. Ако дадеш малко подробности, може би мога да кажа повече.

Ако върху един проводник (меден, например), приложиш сила - зсе едно, натиск или опън, му се променя съпротивлението.
На този ефект се основава цялата нискоомна тензометрия, впрочем.
Схемите за мерене на малки съпротивления (до 100) с точност 0.01 ом са широко разпространени.
По принцип - мостова схема - едното рамо е с натоварения проводник, другото със същия като размер и място, но ненатоварен - разликата ти е точно равна на приложената сила.

Бих казал че трябва да се ползва проводник който е еластичен, мисля че трява да е някаква платинка защото ако е кръгъл ще се деформира за постоянно и ще прекъсне бързо, пак става но трябва да се изчислява и правят корекции във времето , един вид да махаш разликта на определено време, до като се скъса проводника , или пък ако е достатъчно дълъг тогава ще получиш по голяма разлика при опън, но пък може да внесеш шумове от топлина и разни ефирни боклуци

Измерването не е еднократно. Трябва да се следи опъна на една пружина да я наречем. Да се зане кога се опъваи кога свива. Освен това трябва да се знае с някаква не много гоялма точност силата на опън. На база на това с еправят едни стъкмистини изчисления които според мен са далеч от механиката но явно са изведени опитно. кактои да е, моята задача е да измервам тази сила, да откривам посоката на вижение което не е сложно ако меря опъна, и да смятат това стъкмистисано уравнение. Въртят ми се разни идеи из главтама да видим.

0.6$ за бройка заедно с механичната основа? Евтино е. А какъв ти е проблема да минеш с механична система от натиск към опън?

60$ е единичната цена при 100 бр За преминаването ... не е много лесно, или по точно неудобно е. Имае едни малки които купувах 10х10х200 но и това е сериозен размер, освен това работят на огуване което трудно може да се направи както трябва да работи на опън. Повечето тензометрични датчици са или за конзолно монтиране и натиск в свободния край, или за директен натиск, но те пук са доста големи като цяло. Има спциялни мънички, но гледам по 400..500...600 ЕУР ... нечовешки цени.

В Пловдив има една фирма - Сензорматик. Правят датчици за налягане. Можеш да попиташ дали няма да ти залепят сензора на друга подходяща повърхност. Освен това СТС-Габрово имат индуктивни датчици с аналогов изход с линейна зависимост от разстоянието (доколкото може да се вярва на това за по-голям диапазон). Не зная само какви са цените.

Промяната на съпротивлението не се дължи на промяна на геометричните размери (деформацията) на проводника, а е пряко действие на приложената сила върху атомната решетка и движението на свободните електрони. Конструктивно датчиците се оразмеряват така, че да не се стига до нееластична деформация. Все някаква минимална деформация наистина се получава, и тя не може да се избегне, но промяната в геометричните размери е толкова малка, че практически не оказва никакво влияние

http://lark.tu-sofia.bg/~ntt/eusku/readings/eusku04.pdf