Ами струва ми се сравняваш две различни неща Груби. Правенето на у-во, не е като правенето на машина, конкретно не този тип за който говори sukhoi. Значи няма как да направиш рафинерия или прокатен стан. Но в много отрасли нещата са точно от денс за утре и дори не се зане какво се търси. Абе я виж как тая пакетажна машина да затваря тия опаковки, или абе имам тук ей тая пресичка дай да видим как да я автоматизираме, или искам ей тия топки да стигат от тая машина, до ония маси ... и все такива. Неща от вчера за днес, много често няма яснота какво точно трябва да се получи и нещата се мислят в движение. Това е често срещано при всякакви производства, дори и такива планирани много добре. Това е нормално за всяко голямо производство, нещата са много динамични.
Гичо, че няма хората си прав, но малко по-назапад от социализма, разбирай САЩ, можеш да освободиш всеки по всяко време точно защото не ти харесва как те гледа. Ако не си се набълбукал със синдикалисти по някакъв повод, или не си огромна компания в която шефа уволнява рецепциониската, и тя ходи и се оплаква че е уволнена защото не е искала да духа, или пък защото е искала и не и дали, в другите случаи няма проблеми. И в тов аняма нищо лошо, хората го приемат съвсем нормално и никой не е зачеркнал една или друга фирма щото са уволнили този ли онзи без съществена причина. Ако не с етърси някаква финансова изгода, разбирай да се изнудва работодателя по някаква причина, расово, полова, религиозна или др. дискриминация каквато е модата, никой не търси и не пита за причина, щом те освобождават, значи са преценили че така е правилно.

Всички сме прави по някакъв начин, ноо по стечение на обстоятелствата не ръковдим фирми с по 50-200 човека.

Не случайно преведох пример с Мъск.
И там нещата са от днес за утре, давай газ на педалите да изкарваме продукция че инвеститорите гледат като хиени.
Не случайно споменах и швейцареца , добрата стара Швейцария, че и там се получава от днес за утре.
Не случайно и накрая приведох за пример Айгер и Янчев.

Тоест не може да кажем накрая, че тук сме изключение и правим кофти нещата.
Навсякъде се бърза.
Ама идиалистично е да се гледа как една фирма хем да гледа да пусне продукта, хем да има качествена документация е нереалистично в днешния свят.
5 годишните планирания бяха по времето на Социализъма.
Днес буквално фирми за по 100 млн фалират за ден или сменят собствеността.

Има и друго - ако кажеш на фирма Y че ще и направиш перфектната къстъм машина, по всякакви стандарти но ...ще ти отнеме 2 години.. хм и това не бива. Няма да вземеш поръчката. Кратък срок е вълшебната думичка за клиентското ухо.
Дори той е готов да вземе полуфабрикат, и после да се доуправя на място. Тоест пак стигаме до там, че и клиента сам знае че ще вземе не дотам съвършена машина, само да е по-бързо. Да почва да работи машината да вади пари.
Всичко е газ на педалите..защо, е това и аз не мога да си го обясня..
Хората бързат да стават от богати, по-богати...
Ако имаш един милион, искаш 2 милиона, ако имаш 2 милиона искаш 4 милиона и така нататък.
И ги искаш утре.
Никой от богатите не се задоволява просто да има 500к или един милион и толкова, да се отпуснат. Искат повече и повече. Като краста.
А бе опасен свят стана

пс: не казвам че са ми чак толкова ясни нещата, не казвам че съм някакъв корифей на техниката, просто съм работил с поне над 100 фирми по света за тези 3-4 години.
Най-добро впечатление до сега ми направи един Италиански стартъп Midatronics в Милано. Е да но Давиде Ерба вложи в него 2 млн. евро начален капитал. Главния хардуерен дизайнер Клаудио Пино беше на заплата 10 000 евро, докато бях част от екипа.
Наистина изпипват нещата, ама не знам дали и те няма да започнат да бързат по някакви си причини. Я ST да ги натискат по-бързо да работят, я други.
Точните думи на Ерба в имението му за 10 млн. евро над Милано към мен бяха " тоя много се бави, изпипва ги нещата, но много се бави. Ти можеш ли по-бързо?"
хаха беше готов да изхвърли Топ специалист, ако му бях казал да го махне и че аз ще поема руля. Отказах тактично февруари.
Тогава видях колко двулични може да са хората...

Да всички сме прави, за всеки влак има пътници, аз и затова не отричам подхода дай даго направим, после ще го документираме. Но всеки подхода има недостатъци. В нашият бизнес това е практика, дори и най-големите не си го позволяват, пълното изпипване имам в предвид, въпреки, че влагат много по-голям ресурс. Примерно само тулинга на конкуренцията от САЩ е към 2 млн, което по принцип за тулинг не е много, но пък за тулинг на неща които ние правим, и в тези тиражи не е и малко. Като дойде момента продукта трябва да е в производство, с проблеми или без, тези неща се оправят в движение. До скоро се знаимавах и с друха дейност, сейфти, и там това няма как да се случи, поне не на нас и на инсталациите по които работехме. Та всеки влак си има пътници.
Ако говорим за добре документирани проекти, много ми харесва как ги документират руснаците, работил съм по няколко руски газови проекта, документацията е много добра. Всичко е помислено и измислено, дори за по-незначителни системи като площадковото осветление.

Че говорим за различни неща е ясно - едно е да асемблираш машина от полуготови, cots продукти, които малко или много вече са подготвени за определен кръг приложения до степен доставчика (сименс, бекхоф, ,,,) да го е реализирал до библиотека, и друго да правиш тия компоненти, които трябва да пасват на консуматорите в следващите 10 години примерно, разбира са се с допълнения и подобрения, но с обратна съвместимост.
Аз го виждам така - в единия случай си общо взето последният инженер по веригата, оттам са описаните псевдо-бизнесмени и евентуално оператори. В другия случай произвеждаш продукт за инженери - съвсем различен тип потребители. На различни нива по веригата си, и колкото по- в началото си, толкова повече мрънкащи имат възможност да ти пилят на главата.
Аз имам една теория (не е моя де) дето я споделих в темата за огранизация на процесите - описване на зависимостите. Нищо повече не се иска. В контекста на PLC автоматизация правейки нещо, например избирайки PLC, си слагаш зависимост. Начините да опростиш менажирането на тази или онази зависимост е да е забиеш като "външна" - нещо което нямаме контрол, идва от друг, и е задължително. Т.е. ако кажеш S7-1500 (6хххх-...) и го забиеш за теб нещата стават лесни - точен ордър код, никакви терзания - сименс да му мисли как ще ти го доставя, клиента да си знае че това е нужно. Ако задълбаеш и напишеш "PLC" и развиеш веригата ще имаш много точки, но да кажем PLC програма на ladder или 61131/PLCOpen, и ще кажеш "кое да е ПЛЦ което поддържа plcopen (или ладер) и още дреболии за брой входове и изходи, изчислителна мощност и т.н.
Едното има предимството че лесно се осигурява в смисъла че имаш партньор (сименс) който ти го гарантира. Което обаче значи че плащаш примерно 3000е за да имаш тази гаранция.
Оня карадев беше тръгнал в другата посока - да оптимизира тия 3000е. Отделно с времената на доставка на pcb-та и прототипни машини за тях, плюс 3d принтери, може да се окаже че при правилната постановка може от Варна да има нов хардуер след 24 часа, което да е много по-бързо от доставката от вносителя, особено за някаква екзотика. Това е тежестта на COTS - слагаш 24 или 48 i/o-та, независимо че на клиента му трябва 25 трябва да вземе разширението до 48. Ако работеше Индустрия 4.0 плц програмистът щеше да поръча 25 и/о-та и точното количество рам и флаш, директно с подходящи конектори и надписи на тях и на ламБите (примерно).
Самата област на PLC програмирането е особен вид абстракция - първоначално е започнало за да могат специалистите, свикнали с релейната логика, да могат да правят лесно програми с лесните за тях изразни средства. Сега е доста по-различно - не сме в преходен период - студентите учат теория на контрола, математики достатъчно, и този вид абстракция е излишна (освен за старите кримки). Следващият стандарт (степ7/иец61131) тръгна в посока да се ползват различни форми, уж по-подходящи за тоя област на програмиране. Другото за по-сигурното програмиране не мисля че се постигна. Като се появиха нужди от множество отдалечени PLC-та се видя нуждата от нов стандарт, и такъв се появи, поне в по-академичните среди - ИЕЦ61499. Само че големите не са много доволни - трябва хората да учат нови неща.
Аз като по-ембедед програмист издивявам като ми се наложи да пиша на IEC. Айде последните години понавлезе обектно в някой по-напредничави доставчици, ама това когато хората взеха да сменят на по-смислени парадигми.

Но пак да кажа, ако курсовете на колегата са в посока да покажат по-абстрактно мислене върху проблемите, и да им предаде практически опит за често срещани особености, за които е добре да се мисли при дизайна, ще е много полезно. Всъщност това е точно спецификата на PLC автоматизацията и разликата с да кажем web или системно програмиране.

Амии, поне това което видях в бързо разработващите фирми...
хм, никой не говори за 61131/PLCOpen, никой не говори за ИЕЦ61499.

В крайна сметка имаш гола машина, трябва да я подкараш за седмица. Ако щеш си измисли собствен стандарт на писане на диаграми.
И Бойко от Сименс като дойде и той сяда на столчето чинно и просто на чисто ниско ниво програмира в цеха, без да се замисля това точно по ИЕЦ61499 лие ., с него като си говорим изобщо не става на въпрос за тези щуротии а на момента чисто практически.
Как да се решат текущите проблеми.
Тоест да, всичко е практическо...

Ами да, то тънкоста в автоматиката не е да можеш да си направиш ладера, или да драснеш скрипта на някой език, и бейсици съм виждал, това са чисто технически познания, тънкоста е да го накараш да работи в конкретната машина, със всичките и кусури и специфики, и да в този аспек курс би бил много полезен. Това което на мен ми се вижда трудно е, как да успееш да предадеш всичко с което си се сблъскал в рамките на някакви обозрими часове.
Иначе и тук Гичо е много прав, има огромна разлика от това да си инженера който слага PLC-то и подкарва машината, това което прави Sukhoi, това да проектираш самото PLC като продукт за друг инжинер което се опитва да прави Карарадев, и това да проектираш изделие за краен клиент, с което се занимават други колеги тук включително и аз. Навсякъде сиима специфики, и не само всяко направление е различно, ами то самото се дели на куп други, и няма как един човек да е специалист във всичко.

Е в края на дискусията знаем за какво ще е курса, а това е важното.
И спазваме нормален тон, което не е малко

Ще се постарая курса да стане.
Другата ми опция е със Швейцарски капитал да направя високо ниво Pcb асемблиране в Пловдив. Все пак ...стандарта е 1:8..
Ако ще се взимат машини, ще се купи Мерцедеса.
Там ще ми отиде много енергия поне година за да направя процеса перфектен. Сигурно по 10 часа работа на ден.
Не знам дали ми се занимава....
Някой път като си пробивен си създаваш толкова възможности, че не можеш и половината да реализираш
Някой път просто искам да съм тъп и да не се занимавам...
Нормалните хора просто стават сутрин и отиват на работа, 8 часа работен ден.

А някой хора имат семейства, роднини и приятели, освен работата. И хобита, и болежки, и непредвидени случки и...
Всеки жертва по нещо, но в общия случай ако не знаеш за какво правиш жертвата (т.е. ако е само да угодиш на някой предпримач или чичко паричко, или самоцелно знание...) - там опираме до смисъла на живота, предполагам аз

PCB асембли не знам има ли смисъл да правиш, трябва доста сериозно да си проучиш пазарите, в БГ има предлагане доста.
.. а 10 часа на ден ми звучат много примамливо, дет се вика работа на половин работен ден , от един момент нататък трудно се живее като нормалните хора,не опитвай, поне докато не си осигуриш достатъчен финансов комфорт, ама вече какво е достатъчен е много относително.

Само да вметна, че тук няма много нормални

Аз бех такъв преди да се позная с вас...

Той пазара си е уреден, не случайно казах за разликата в стандартите между swiss и тук.
Тоест дъщерен клон тук ще е на нещо съществуващо и работещо
Цялата продукция ще си се връща обратно в Swiss. Тук таме тук може да се взимат добри поръчки с добавена стойност.
Да тръгнем от там, че наем на 300 квадрата площ тук е 1000 лв, там е 3000 евро....8 служителя по 5000 евро, 40 000 евро за заплати..
И от там нататък по веригата другите разходи..

Ами ако пазара ти е уреден е друго, но си прави добре сметките, че аз от такива сметки бая дървета съм изял, и в момента гриза едно. Но ти си си местен, би трябвало да си наясно с нещата. Недей само да правиш нещо разчитайки на по-евтина работна ръка, това е напълно безмислено. Заплатите отиват нагоре, наемите също, за подобн производство работната ръка трбява да е най-малкият разход, т.е. ако има обем работа хората са никакъв разход па били и на 10 хил евро. Ако целта е да се измести някакво собствено производство това вече е друг въпрос, но в крайна сметка разхода в Бг може да ти се върже сходен с този в Швейцария колкото и да не ти се вярва, в разхода влизат много пера.

Прав си, то не е така. Швейцареца иска таблици предварително да се напишат евентуалните разходи до тоалетна хартия и прочие.
Черно на бяло написани месечните разходи. Чак от там нататък ако числата излезнат добри ще се мисли.
Няма да е е така на думи на ти пари, почвай да ми запояваш платки.
Ама няма. Не бих влезнал в този филм - митници, заплати, сума ти документи и прочие, все ще бързаш да си в срок.
Ами ако се развали някоя машина, я плейсър я пещ. Остави, този екшън май не е за мен.
PLC курсове автоматизация ми е мечта от няколко години.