deja vu

Преди няколко години имах идентичен проблем с процесор. Бая ме изпоти докато открия че е от утечки по флюса. Смених флюса и няма проблеми. Оттогава само качествени флюсове!

това си е бая сериозно нещастие, баси губивремето.
Аз тъкмо събирам едни платки за първи път с IF9009 паста от Комет, дано не ме чакат
изненади...
А тоя флюс на Тишо го водят "нямащ нужда да се чисти", че им е и секретна рецептата, LOL.
Дано не са насипали баш от него и в мойта паста че тогава е майка плаче положението.

хъх...
че този флюс би трябвало да е приличен.
те почти всички ги водят 'няма нужда от миене', обаче ако все пак се налага да се мие - настава гробна тишина.
отделно има някаква алхимични реакции, ако по платката имаш 2 вида припои - паста и тинол за ръчно запоените чарколяци.

я дай малко подробности как е поено - на ръка, фурна, до каква температура е печено, пастата каква е, изравняването на платката и т.н.
и защо изобщо се е наложило да слагаш флюс

щото добре - на този корпус си го измил, ама на BGA к'во-ша-праим?
500мВ

Под BGA-то (и то едро, 1.27) и аз се чудя все кво става, бая го бълбукам
в коресилина ама с четката не успявам да бръкна отдолу .
Засега за БГА-то не съм сменял флюса, беше 3.50 марки някъде в Бюрклин,
последно за към 6 _афро_ го купувах (все същата нещастна малка тубичка),
и май няма да се осмеля скоро да експериментирам (чакам единм китайчав
ама баш под БГА-то няма да пробвам с него поне за начало).

BGA-та засега ми се отдава да избягвам, но незнам докога...

Процесора(RX62N - 100Mhz) е TQFP144
Този флюс уж се води читав.(около 30лв е 10 кубика спринцовка) Досега не съм имал ядове с него. Запоявал съм и Куулрънъри които работят на 80Mhz и няма проблеми. Нещото което си мисля е флюса в тинол-а да е реагирал с въпросния флюс и да е станала някаква гнус.
Това което ползвам за миене е това. Пак с него реших проблема.

циклохексон... брат'чед на бензола
добре чисти, но осигури добро проветрение.

Аз пък наскоро открих, че загоряла паста (тънък слой, до черно) дето инак си се мие
е коресилин като загори дотам не ще. Само хлороформ от наличните разтворители я
оправя (то освен коресилин и спирт друго и нямам де ).

Ползваме от тия флюсове, дето се мият с вода. Водата с която ги мием е дистилирана, дейонизирана и т.н. После ги духат с въздух и накрая тестват всяка платка в един уред, който мери йонното замърсяване. Представлява нещо като вана и има някакви електроди и апаратура, дето мери. Как работи това нещо и тия, дето са го измислили не знаят, а за калибрацията пък съвсем никой не знае. За пределните нива на йонно замърсяване пък няма смисъл да ви споменавам, че пак никой нищо не знае . Затова сме приели там някакви числа по средата и единственото, което следим е да няма отклонения от платка до платка, т.е. да сме сигурни, че нещата не се променят. Като барнеш платката с гола ръка и после я сложиш в уреда и стрелката удря на максимум, т.е. вече пипат само с ръкавици . Иначе за смесването на припоите - пасти, тинол за ръчно запояване и пръчки, дето се разтапят във вана за запояване чрез потапяне ползваме абсолютно едни и същи сплави. Голяма мъка беше след първия ни досег с безоловните изисквания и технологии, нябутахме се няколко милиона за рикол на продукти и от тигава си говорим всяка седмица със специалисти в Indium, от които купуваме всички пасти, тиноли и т.н. С две думи голяма мъка, добре че нямаме BGA-та, че тогава незнам какво щяхме да правим с боклуците под тях . Забелязъл съм, че грижите винаги почват, когато има въвлечена висока температура (> 80С) и особено ако има цикли между висока и ниска температура (точно както е с всички наши джаджи). Та ако устройствата ви не работят в такива условия вероятността за проблеми от йонно замърсяване е много малка - трябва да сте големи късметлии, че да ви споходи нещо сериозно такова . Например при висока температура сярата от околните детайли (най-вече гумени неща) започва да ходи по платките и да влиза в реакция с йоните, дето са останали по тях и почват да се образуват разни странни съединения, които точно правят къси съединения между краката на чиповете. Даже първия ни случай беше как между два крака на процесора (АЦП-та) почват да израстват едни кристали и като се съединят и познайте какво почва да мери ацп-то - каквото си иска. Затова сега има clear coating върху платката и после цялото нещо потопено в силикон. А големите платки ги покриваме направо с тънък слой епоксидна смола и после цялата кутия е запълнена със специален пясък и е залято с едно като желе, което после като се пече няколко часа на 70С и се втвърдява. Направо мамата си трака . Най-добри резултати (като якост и ниско замърсяване) до сега постигаме все с пасти и припои със съдържание на сребро.

ъЪъъъЪъъЪъЪЪЪъЪЪ

Хич не са чуди . Като стана белята първия път и нашия клиент ни изпрати една голяма папка с техните изисквания относно електрониката, която купуват. И вътре имаше обърнато специално внимание на йонното замърсяване и, че държат да си купим такъв уред и да мерим. Нямаше обаче посочени никакви стойности, които да са допустими за тях. Та накархме фирмата, която ни насища платките да купи такъв уред и в последствие се оказа, че даже в стандартите няма ясно посочено някакво число, което да е границата за допустимо замърсяване. На всичкото отгоре пък няколкото производителя на такива уреди ни казваха съвсем различни според тях приемливи числа. Като ги питахме как се калибрира това чудо и те казаха, че имат еталонна замърсена платка. И как е контролирате тая замърсена платка - ами със същия уред, който калибрираме . Тоя разтвор във ваната сменя ли бре - ми сменя се. И на колко време - ми примерно на месец веднъж. И няма ли значение колко на брой платки и колко замърсени са минали през ваната - ми май няма . Въобще цирка е пълен. Тогава тия от QA казаха, че за тях най-важното било да има consistency на производствения процес, затова си наплюваме един диапазон и гледаме да стоим в него. Питахме клиента какво мисли и те мигаха и те на парцали и казаха щом ще има consistency ние сме съгласни и така - гедаме да има consistency, ама дали това е мръсно или чисто или на половина мръсно/чисто никой идея си няма .

да, ИСО9000 е това - ако сереш лайна, винаги да са с еднаква миризма, размер и съдържание на витамини.
никой не казва, че ще са качествени, безвредни или още по-малко - полезни.
не знам защо му викат "система за качество"
а аз му викам "среда за виреене на QА паразитите"

но верно е важно параметрите да са еднакви, така следващите производители също могат да спазват технологична дисциплина
мъча се да съобразя как йоните влияят. можеш ли да пратиш някой линк на ваната?

Точно QA паразитите мътят цялата работа. Преди няколко месеца ни сертифицираха по ISO9000 точно заради въпросния клиент и вече QA отдела ни е 2 пъти по-голям и нещо, която преди ставаше за 30 минути сега става за 2 дена .
Някъде имах една книга, в която се говореше за йонното замърсяване. като я изровя, ще я пусна тук. Същото и за уреда, че сега не се сещам за името и модела.

ПП. Това е един от първите уреди, дето ползвахме. Сегашния е по-нов модел, но принципа е същия:
http://www.scscoatings.com/parylene_equ ... meter.aspx
А в IPC-A-610E - Acceptability of Electronic Assemblies в точка 10.6 пише за честотата на платките. Ама е 15 мегабайта и не мога да го кача тук. ще пробвам някъде другаде и да дам линк тук. Ако намеря IPC-TM-650 и него ще кача - той е точно за това нещо.

Ето тук малко линкове към някои материали, дето изрових тук:
https://rapidshare.com/files/3746214105 ... mblies.pdf
https://rapidshare.com/files/3415171646 ... 55110F.pdf
https://rapidshare.com/files/77668907/IPC-TM-650.pdf
https://rapidshare.com/files/747318764/ ... age_34.TIF
https://rapidshare.com/files/891316369/ ... AGRAPH.pdf

Извадих ги тия документи точно от имейлите, дето се разправяме каква точно чистота да приемем за задоволителна, защото навсякъде пишат различни неща. Даже в единия документ имаше една таблица, където показват какви коефиценти на нагласистика да се ползват, за да се приравнят резултатите от един уред към друг .

Тука една статия по въпроса:
http://www.gen3systems.com/viewnews-cle ... _floor.php

ясно - бюрократите създадоха един измислен проблем - безоловието - за радост на произовдителите на талавизори и перални.
сега се създава цяла измислена индустрия за борба с последиците от безоловието - йонна чистота.
какви са тия 300 НАНО-грама на кв.см! не ни стигат микронните писти, ами почваме да гоним и грамовете.
нищо чудно че вече не може да се прати нищо в орбита, както е тръгнало скоро и самолетите ще ги приземят.
корабите ... те си потъват сами.

Aaa, ние за военни цели не сме длъжни да се съобразяваме с тия изисквания и е малко по-лесно. Номера е, че някои чипове вече не се предлаг в не безоловен вариант, както и някои технологии. Например хибридните схеми върху керамика вече ги правят изцяло по безоловни технологии и ако ти трябва нещо такова гориш. Иначе реално всичките грижи идват от по-високите температури, при които се запояват безоловните джаджи и понеже все нови материали и процеси навлезнаха та затова и грижите, защото още не са отработени както трябва. Предполагам, че с времето всичко ще си дойде на мястото и няма да има повече проблеми. Ако не измислят нещо ново разбира се .