Иска ми се темата да стане "универсална" та затова я къстих така. А ето ги и моите въпроси.

Топология - "Two transistor forward converter" или още наричана "Diagonal half-bridge forward converter"
1. Трансформатор за ~ 100kHz, 3-4 kVA.
Значи от това което съм разгледал като решения и съм изчел, мога да си сметна трансформатора, но все ме гложди идеята че е по добре да са 2, т.е. двуфазно interleaved. Вариянтите са ми:
1.1 Два комплекта сърцебини Е80/20/К2008 в един трансформатор.
1.2 Два трансформатора с по един комплект сърцевини Е80/20, вързани паралелно (виждал съм че китайците и така го правят)
1.3 Два трансформатора с по един комплект сърцевини Е80/20, работещи interleaved.

Недостатък на 1.1 е по-лошото топлоотделяне - загубите в магнитопровода са около 15W, ако предположим още толкова в намотките, става 30W трудно ще се пхлажда ( макар че съм виждал да слагат радиатор на трансформатора ).
Предимство на 1.1 по-компактно и помалко разход на проводник.

За 1.2 малко ми е странно два трансформатора пин по пин паралелно.

Недостатък на 1.3 - броя на крайните транзистори трябва да е кратен на 4, както и броя на диодите.

Наблюденията ми са че най-често се използва един трансформатор.
http://valvolodin.narod.ru/index.html
http://users.adam.com.au/akouz/chokes.html
...
Споделете опит, мнения - полезна литаратура има достатъчно в библиотеката (на форума), нека темата бъде градивна и полезна, достатъчно много теми се израждат в почти безмислена критика и offtopic.

Това за какво - заваръчен апарат или?

Преди няколко години правих такова около 1000VA. Изход 72V
Два трафа синхронизирани в противофаза. Честотата мених от 60 до 150 KHz.
Current mode
Трафовете бях навил с малко по-тънък проводник/нямаше място/.
Две изходни бобини /готови от Coilcraft/.
Двустъпален LC EMI филтър на входа /пак бобините от Coilcraft/

След доста пушек и шепа транзистори го подкарах, но...грее
И няма как да не грее - иска си яко охлаждане.
До 15 минути се търпеше, но после - не смеех да го оставя.
Грееха трафовете, транзисторите и изходните бобини.
Проектът замря и не съм правил подобрения.
Моят съвет е - колкото повече модули в interleaved - толкова по-добре.
Сега бих тръгнал вероятно с 4 модулчета, включвани синхронно, но едно след
друго, за да се товари по-малко входната част.
Освен навиването на трафа и топологията на платката си е важна.

//темата е за Импулсно захранване форума

Аз преди година отварях един фабричен инвертор от 12 на 220 за кола 800W. И ми направи впечатление че са използвани 4 еднотипни стъпала. Имаше 4 трафа импулсни със една шепа транзистори закрепени на радиатора и то това при 800W. Освен големия радиатор, който служеше за охлаждане на транзисторите и кутия на устройството вътре имаше и вентилатор, който да обдухва трафовете. При тази мощност трябва добре да се помисли как да се направи трафа.

Не че 10-15 вата е high power, ама при текущите размери (10 мм външен диаметър на тороида)
става поне high power density .

Обаче тия, които имам тук, са на Micrometals - железен прах, най-ситния, т.е. с най-ниски
загуби, ама пече бая. Не му пуши боята де, ама ако го насиля над 20-ина вата и това сигурно
ще стане.

Та въпросът ми е има ли някой в София някакви наличности от тороиди с такъв (или малко
по-голям) размер от тия на Magnetics inc., MPP (Molypermalloy) чешита им? Загубите в тях по сметка
са много пъти по-ниски, ще си струва пробата, а в момента не ми е до борби за доставка.

AL на тия, дето имам, е 36 .

С това желязо няма да постигнеш никакви смислени резултати...

Аз резултатите съм ги постигнал, както обикновено - до 15 вата през 10 мм тороид си минават.

Но ако ще минава на батерии нещото има накъде да се подобрява, затова и питам.

Можеш ли да дадеш някаква по-детайлна обосновка на поста си?

Ами това AL ми се струва малко за захранване. Преди бях правил едни захранвания с тороиди AL беше 4-ри цифрено число...

Аха, разбирам те. Наистина на око изглежда така - ама тия сметки и симулации аз ги правя
преди да пусна платката в платкаджийницата .

Добре е. И работи добре (на 500 kHz). Но загубите в железния тороид са повече, отколкото
ми харесва. Ще работи ОК, до 10-ина вата ще се ядат от него а то чак на 15 почва да топли
на границата на приемливото; но пече бая, сигурен съм, че с MPP или дори sendust инак
еквивалентен тороид поне ще преполовя загубите.

Е добре де - какви 10VA какви 5 лева.........
Темата беше за яко SMPS- над 1KVA дори и за 2-3 KVA
Моля, колеги, да се премести в раздел Импулсно захранване и да не се спами повече.....
Не , че и аз помогнах, но поне беше по темата!!

Наистина става въпрос за "електрожен" или научно казано заваръчен инвертор, но целта не е електрожена а учебния процес при изработката на инвертор за голяма мощност (просто след това образователното пособие би имало практическо приложение ). От това, че въпросния инвертор се използва за заваряване единствено следва че работния му режим няма да е с постоянно натоварване, а периодично да речем 40%/60% работа/пауза и т.н.

@Wise
Казваш пушеци и шепа транзистори, а каква е била причината спомняш ли си (лошо управление на транзистоите, насищане на трансформатора, ...). За греенето на трансформатора разчитам че при избора на "по-добър" ферит (в моя случай K2008 http://www.kaschke.de/english/ferrite/mangan.php ) и по-малко ΔB загубите в магнитопровода могат да бъдат намалени няколко ПЪТИ. На каква честота се спря ти.
Сега умувам и за изправителните диоди - колко бързи (знам че по-бързи по-добре ама как да изчисля колко ще е разликата в загубите при 50ns и при 35ns диоди), за какви тоци (какъв запас). В моя случай единия диод се товари почи двойно повече от другия, при избора да обърна внимание на максималния ток през диода или на средния.

Като ще е заваръчен апарат как ще му се осигури падаща характеристика. Трябва ли да има обратна връзка винаги съм се чудел.

Това следствие как го измисли? Ако трябва да направиш шев 200см , на кой точно см ще почиваш? И % какво значат - 4часа работа ,6часа пауза?
Съотношението работа/пауза зависи само от предназначението на електрожена - любителски или професионален.

Ами ей така го измислих.

-и двете и двете, а и още мнооого причини
-аз ползвах К2006 - не разчитай на това
-около 90 КHZ
-кои диоди? на вторичната слагаш шотки //аз нямах за високо напрежение и слагах MUR3040//
КПД 90% е просто илюзия - теория някаква. Ако добуташ до 85% - гений си
при 2-3KVA- това си е котлон и то як котлон - всичко пече и то яко пече


//важно е и изходното напрежение, не само VA ясно, че при 3V 0,6 пад върху диода си е ...............
при мен беше 72 V и нямах големи загуби във вторичната част