Трябва да направя едни устройства, които ще работят с напрежение от генератор в полеви условия. Има ли някой представа какви проблеми ме чакат - нестабилно ли е много напрежението, има ли много пулсации, каква е формата на напрежението. Целта е да подменя немски уредчета, които много често се скапват, като това го обясняват имено със захранването.
Благодаря на знаещите.

Чак пък да се влияе толкова надали , по скоро така са направени , давай смело и безотговорно, формата на импулса си е като в мрежата , проблема със стабилизирането надали е повече от 1-2 мин докато стабилизира обороти двигателя ако всичко му е наред.

Проблем може да има само, ако в момента на развъртването на генератора, устройствата са включени и захранени.
Ако минаваш през трансформатор-изправител- стабилизатор, осигури ключова схема, нещо като ресет чип за цялото устройство - да не го включва (след стабилизатора), ако напрежението не е достатъчно

Нищо особенно.

Само смущенията са големи (ако мотора е бензинов ако е дизел се ядва).

И недей да захранваш нищо от акумолаторите на генератора. При палене стават страшни неща.

Едни пичове успяха да скапят APC SmartUPS 1000VA с генератор.
Генератора бил от евтините, с ръчно регулиране на оборотите, пък пичовете били с две леви ръце, едната пъхната в задника и...

Ако е със ръчно е кофти , но като се нагласят веднъж оборотите после при пускане чакаш 1-2мин докато позагрее и се стабилизира честотата.Ние във фирмата имахме един такъв малък дизелов 6KW и той беше така , за първи път като го пускаш се пуска с товар например реотанова печка 2-3KW,нагласят се оборотите да са такива че да ти вади 50HZ и 220 напрежение , и след това си е наред всичко +- 1-2Hz не са толкова фатални.
Дори новия големия дето е 10KW и него UPS-а го чака 5 мин да си стабилизира честота напрежение и чак тогава се включва към него .

Днес получих злополучното немско творение - терморегулаторче с врътка (потенциометър), залято със смола. Беше ми интересно да видя какво се скапва и го разчовърках. За мое удивление се оказа, че т. нар.регулатор е изпълнен със схема за фазово управление на триак. За какво фазово управление може да става въпрос, след като и честотата и напрежението не са гарантирани. За точност на поддържане, даже и на задаване на температурата въобще не може да се говори. А машинките са отговорни и не са евтини. Както и т.нар. регулатор - 130 евро. Друго нещо също ме учуди. Изгоряло беше трансформаторчето. Тази схема спокойно можеше да работи и без трансформатор. Както и да е. Сега се чудя дали да повторя тази идея, но без трансформатор и заливка , или да бодна професорчето.

Нещо не схващам какво те удивлява?
1. Фазовото управление на триака не зависи от честотата, а от фазата на запалването му спрямо нулата.
2. Предполага се, че не се оставили схемата да работи на перваза и да е добре само когато напрежението е точно 220V. Ако веригата за обратна връзка работи, при промяна на напрежението ще се промени регулираната температура и тя посредством ъгъла на запалване ще се опита да компенсира промяната.
Очевидно имаш една неправилно проектирана схема на регулатор и не в агрегата е проблема.

Да, фазовото регулиране не би трябвало да зависи от честотата, но в схемата на тези схеми има времезадаваща верига, която се изчислява за дадената честота. Ефектът е, че при промяна на честотата, ще се промени и фазата. Обратната връзка ще се мъчи да компенсира възникналите грешки, но може и да не успее, ако те са много големи. Няма и как да се установи, дали има грешка -липсва всякаква индикация. На практика това е пропорционален регулатор. Ако обратната връзка пък е много силна, ще се получи почти двупозиционен регулатор - още по-лошо. И при цялата тази обстновка карат работещите да се се подписват за качеството на извършената работа. Немска му работа.

Имам една доста интересна схема пробвай с нея ако ти свърши работа .
Може из форума да я има пак някъде

Обсъждахме я тази схема преди 2-3 седмици. С потребителя вече се рзбрахме да направя регулатора както трябва да бъде - микропроцесорен и с индикация.

Че какво и е на тази схема просто , лесно и със същата точност ще е ,така даже и по стабилна температура да държи все пак е аналогово и няма стъпки
С микроконтролера ще си е работа за доста време тестове настройки и ще струва ?????

И двата варианта ги имам разработени макар и в малко по-различни варианти. От гледна точка на потребителя е по-добре да има индикация на температурата. Тази схема има три потенциометъра, които трябва се настройват с помощта на осцилоскоп. Между другото добре е те да се подпрат от едната или от двете страни с подходящи по стойност резистори. Потенциометърът за задание на температурата трябва да се съгласува със скалата. Сензорът е Pt1000, а работната температура е около 200 градуса.
От друга страна микропроцесорната система крие известен риск от срив от смущения, но при тези процеси това не е толкова съществено. Настойките са изцяло цифрови и са лесно се борави с тях даже и извън лабораторията . Като цена на елементите е малко по-скъп вариант, но клиентът плаща. При повреда диагностиката е по-лесна. Ако изключим индикацията , броят на елементите е по-малък.
Сигурно има и други критерии за оценка. В края на краищата клиентът си избра варианта. Колега ми е, грамотен е и знае за какво става въпрос.