Ами зависи много от случая, но да речем добра практика е да не продаваш компонентите с повече от 10-15% от цената на която могат да се купят от магазин, като разбира се предполага, че ти имаш и отстъпка от тази цена. Отваряш филкаб или кабелкомерс, и ако цената на всичките ти материали е да речем 200 лв ти ги оферираш на не повече от 230-240. Съответно предполага се че ще ги закупиш на да речем 180 лв т.е. ще реализираш около 30% печалба от материали. Проектирането аз го оферирам на час, 120 евро, но за случая на единично ел.табло може и да му се види много на клиента, въпреки, че ако отиде при правоспособен проектант няма да му вземат по-малко. Реално ти ще си направиш печалбата от труда, нямам представа колко си бърз и сръчен, табло с няколко предпазителя и контактори в единично изпълнение да речем 2-3 макс 4 часа, но то няколко може да са 2 може и да са 15 ... та има разлика
Доколкото асмеблажа е по-нискоквалифицирана работа, редно е да го оферираш на по-ниска ставка, вече 30-на евро на час е съвсем нормално дори и при тръжни процедури, а ти може да оферираш и 60. Това което не искаш е да си подбиваш труда за сметка на печалба в компонентите, първо защото не е добре да се учат хората че работиш евтино, второ защото това създава лошо впечатление на клиента. Той ще провери цените и ако види, че предпазител който струва 20 лв. му го продаваш за 40 или 50 ще си каже егати търгаша, а това че си му оферирал евтин труд никой няма да го вземе под внимание. За такива единични изпълнение обаче много по-добре е да оферираш цена на изделие без разбивка, естетсвено ти трбява да си направиш същата сметка но просто не я показваш.
п.с. запитването за цени не винаги е актуално, не знаеш с какви материали и как ще го изпълнят, не знаеш дали някоя от тях няма нещо на склад което иска да разкара и т.н. а и за единично табло .... знам ли ...
