Ами за развой, освен ако не си много голям и да си имаш оборудване за SMT, ама тук говоря истинско, не виждам смисъл, а дори и тогава. Защо някой да си губи времето да намества сте сили, ПП-а, фурни... като може да си поръча платката нейде и да му дойде наситена, след това каквото и да има да реуоркнеш, до едно ниво става с поялник и евентуално някое духало, от там нагоре по-практично някой да ти го свърши. Примерно по една от ревизии те на последния ни рс борд се налагане реуорк, направих ги без нищо кой знае какво, а ако беше нещо по-сложно щях да накарам Тайванците да ми я пратят преработена или щях да потърся фирма която да го свърши.
Колкото и да ми е кеф да ръчкан съм стигнал до извода, че има доста по-практични начини да си оползотворявам времето.
Но предполагам всяка организация си решава, аз съм за харченето за оборудване, не толкова за използването му, ама това ми е моята нагласа, и за мене си купувам какво ли не, но за фирмата гледам да се ограничавам просто защото е неефективно.

не бе... комшиите ни по офис още произвеждат. Даже имат и 250W версия за SMD

Миро, не говоря за печките...
Онези бяха станции с термо-регулиране, кутии-те също се правиха в Добрич, зад летния театър.
Не бяха толкова красиви като Хакко и JBC, но бяха ОК.

Поялниците на 7-и км. ги правеше фирма "ВЕТОР" - собственост на един колега от ЦИИТ - Христо Венев. Мисля, че още от 1993-94 г.
Той правеше и клещи и секачки. На поялниците им изгаряха нагревателите след някоя и друга година, но продаваше резервни дръжки.
Навремето в предишната ми фирма си бяхме оборудвали производството с негови неща. Ставаха за работа. Фирмата май съществува още,
но не знам дали има дейност.
П.С. пак се отплеснахме от темата. Това по-скоро върви към темата Носталгия.

Точно така, и аз 2001-2002 оборудвах един малък лаб с негови инструменти.
Щом има БГ алтернативи, винаги съм предпочитал тях.

За инструментите на Ветор имам доста раздвоено мнение, не знам по каква линия но ни бяха доставили някакво количество което си беше доста качествено, ако изключим изолацията на ръкохватките не беше много удобна. След време закупих от тях други инструменти и не останах доволен, челюстите на секачките се разминаваха, на някои нитоването беше хлабаво, други пък едвам се движеха. Имаше едни поялници мсолдер, то още май ги има, 220В вграден регулатор, бях много доволен от тях, реално май още използваме за насищане техни, въпреки че ние почти нищо не насищаме вече сами. В една от другите фирми бях купил за сервиза, това е било 2007, мисля все още има работещи и то добре, релно и аз имам такъв в куфара с инструментите.
п.с. те това http://www.msolder.com/product_1/ , надявам се да не са ги развалили.

При възможност ги избягвам. Поне за тоя тип техника.
Наскоро изчистихме от склада няколко поялника Темко. Погледнах под капака им. Ами правилно постъпихме, че ги махнахме.

Мноооо сте капризни, бря! В началото запоявах германиеви транзистори с поялник "за улуци", колофон и чист калай - един калайджия ми беше дал пръчка, мислеки че ми прави добро.
Този старт и до ден днешен ми държи "топло"

Бонго, в ония години най-дребния компонент е бил резистор МЛТ-0.125 и КТ315.
Еднослойни платки, оловен припой, яки поялници нагрети до над 400 - 500 градуса и т.н.

Темко беше друг образ, да...вярно носталгия.
Ами имахме PACE, имахме и българска станция.
Не си спомням поялниците да са направили поразия.

Бонго - ти какво искаш - някой младок да се осакати?

Не знам дали Маргарит Серафимов още прави поялници. За сервизна дейност "на полето" не бяха никак лоши.

Сега погледнах, даже сайт има. Ето за този модел говоря, то преди десетина години май нямаше други:
http://www.msolder.com/product_1/

да точно тоя, преди 10 имаше, то и преди 20 имаше, но тия не са лоши, или поне не бяха, последно съм купувал количество около 2008, или 2007-ма, някъде там, 30-на бр. купихме и ако изключим счупенитв насила с другите проблемите се свеждат до кабел. Все още има сервизни техници които ги използват. За нашата работа са много удобни, аз съм взел и газови ерси, но не са удобни ,ного за кабелни връзки, все се чудиш къде да го оставиш да не стопиш някой кабел, а тоя си виси на кабел

За тая цел е изобретен канапа...

Маргарит Серафимов е жив и здрав.И поялниците му също...
Вчера се чухме по телефона.

Имам 12в,24в и 220в от неговите и все още ги ползвам.
Първият му 220в се появи в 1990г и си бе супер за достъпните материали/технологии на онова време.
И днес, 30г по-късно, се работи тук/там с него. Успешен модел.
Чел съм добри отзиви за тях в руски сайтове.

Но първият поялник, който ставаше за транзистори като П13, П401, П403, бе направен и произвеждан от Йордан Мандов / Манди - LZ1WF. Тогава работеше като конструктор в завод "Електроника", но ги
произвеждаше под шапката на някакво ТКЗС. Годината е може би 1967 и "частници" нямаше.
Продаваха се в магазин "Млад техник" на бул. Г.Димитров - сега бул. Мария Луиза.
Правеше сам даже и машините и приспособленията за него...
Все още имам работещ поялник и резервни части.
"AMATEUR 6v 10w" е надписа върху дръжката. Нагревателя беше от реотан за котлон и тъй като е вътре в човката си бе ОК за транзистори. Имаше много оригинална стойка и може да се поставя където си поискаш !
Зная подробности, защото през лятото на 1970г. работих при него...