Хрумна ми да добавя везна към нашите скенери за хора та започнах да ровя за нещо подходящо и ме осени идеята вместо да слагам готова везна от Bizerba, Mettler-Toledo и т.н. да взема да сложа някакво модулче като наприме ей това:

200KG Electronic Platform Scale Load Cell Pressure Balanced Cantilever Load Weight Sensor

Та за да не преоткривам топлата вода някой ако има опит с подобни везни да сподели това-онова или даде съвет. Предполагам, че:

• тези модулчета си променят съпротивлението според теглото/напъна който им е приложен т.е. ще трябва да сложа някакво по прецизно ADC
• показанията ще се влияят от околната температура
• за да му се вярва на показанията ще трябва някакво калибриране
• колебая се дали да сложа един такъв модул в центъра на някаква плоча или да сложа по едно във всеки ъгъл и после да им осредня показанията
• и т.н. и т.н.

Имаш 4 жици, на две подаваш обикновенно 10V на другите две мериш теглото, дава се обикновенно в mV/V. ако си приложил 10V и имаш 1mV/V то при 200 кг на изхода ще имаш 10mV. Сложи 4 x 200 в 4тирите ъгъла ако 200кг ще ти е максималното натоварване и сумирай показанията на 4-те клетки. Клетките имат температурен компенсатор, грешката се дава в даташита като процент от максималното натоварване. Би трябвало да са проектирани да компенсират някакво усукване но не разчитай на това, затова ти препоръчвам 4 клетки в ъглите. Трябва да предвидиш възможност за калибриране и нулиране, тези клетки се деформират с времето и трябва да има възможност за коригиране, имат един неприятен ефект с хистерезиса, ако ги натоварваш често започват да не се връщат бързо към нулата, затова трябва да предвидиш някаква автоматична система за автонулиране. Конструкцията е направена така че при претоварване да се огъне и да стъпи на твърдо за да предотврати по-нататъшна деформация, така че не ги преизчислявай много, гледай само да ги монтираш на равна повърхност за да осигуриш опора, на която клетката да стъпи при претоварване. Не подавай по-голямо напрежение от 10V защото клетката започва да се самонагрява и в един момент ще се получи голяма грешка, въпреки темп. компенсация. Съпротивлението е около 350 ома, така че си сметни необходимия ток за източника. Не прави източника много прецизен, но го измервай и направи т.н. ratio-metric (пропорционално) измерване.

Още по-точно ще бъде, ако част от това напрежение го използва като референс на ADC-тата за сензорите. Така и сметките ще се по-малки. с малко повече напън може и температурната компенсация да се вкара там. Виж, механиката наистина ще е по-трудната част. Там и корекциите са по-тежки за правене.

Тя питанката за момента е колко усилия ще иска за да преценим дали въобще да го правим сами или да сложим готова везна ... или въобще да не слагаме.

За момента ми се струва постижимо - предполагам, че ако се поразровя може да намеря готово управление за тези модули с всичките ви препоръки за захранване, измерване, ADC и т.н. направени и работещи и за нас остава да го интегрираме към системата и да му направим механиката.

Прецени дали ще се справите с механиката. Електрониката е бял кафър и не тя ще определя цената ( не включвам разработката, тя също ще изяде едни човекодни, както за хардуерист, така и за софтуерист ).

Китай използва този чип за везна:
https://www.mouser.com/datasheet/2/813/hx711_english-1022875.pdf
Има брейкаут платки с него за ардуино, даже и в БГ ги има.

Има не малко процесори които имат директно вход за тензо датчик, едва ли можеш да постигнеш чудеса с тях, но и за меренето на хора едва ли са нужни чудеса. Преди 20-на години произвеждахме автомобилни. входната част си беше изцяло дискретна използвах чопър, TLC ....а де нямам спомен вече. Първо пробвах с някакви чопъри на микрочеп ама голям чеп, с тексаса всичко заспа.
За механиката, няма нищо страшно, важно е да защитиш датчика механично, да не може да се деформира над определено положение. При големите автомобилни,които са с аксиални датчици е по-лесно, при този който си дал трябва да внимаваш за материалите които използваш, топлинното разширение може да ти изиграе лоша шега и да ти ограничи обхвата.

Защо не се обадиш на някоя БГ компания като Бимко, и да ги питаш колко ще искат
за готов модул с какъвто искаш сериен или анлогов изход? Хора като тях цял
живот си трошат главите с везни, може и да предложат нещо относително евтино
и вече калибрирано.

Ако ще слагате Bizerba или Mettler-Toledo при всички случаи си заслужава да опитате да си го направите сами. Ако не ви се занимава с електроника - варианта да питате Бимко не е лош а може да си вземете и един Siemens модул Siwarex WP231 - базовата му цена е около хилядарка, ама може да работи и като самостоятелно устройство (има и Ethernet даже)

Благодаря на всички.

За момента го отложихме го това с везната по чисто прагматични причини - трябва да изкараме прототип дето си вика за вчера и ако се отплеснем да проектираме наша везна или пък да интегрираме готова ще се забавим от няколко дни до няколко седмици. Не е кой знае какъв проблем, но не е приоритет за сега и ще остане за по нататък след като проучим дали ще има нужда на пазара от 3Д скенер с кантар в него

На мен ми се занимава де, ей така от спортна злоба бих се захванал да проиграя управление на датчик за везна, че ми стана интересно.

Що ми се струва, че съм виждал китайски кантарчета (домашни) със сериен изход по платката
Иначе си спомням, че аналоговщината трябва да е доста прецизна, но от тогава изтече доста вода. Щом ся ги продават за 10-на лева...
От краткия ми опит като поддръжка мога да кажа, че ще ти го разкалибрират още първата седмица (посочиха по-горе). Освен ако не е повдигнат като едновремешните улични кантари и да е неудобен за скачане.

Пак се изказа неподготвен. Продават се и за 10 и за 10к. За около 200 кг. професионално изпълнена и да мери вярно, една система определено не е 10. По скоро около 3к с тензодатчиците, кабелите и клемните кутии.

Юнаци, някой от вас правил ли е анализ откъде идват грешките в датчиците? То е ясно, че източниците на грешки са много, и при различните класове преобладават различни грешки. Аз ще се опитам да си дам моите 5 стотинки, който има други виждания, да се обажда.
- Толеранс на сензора. При еднакви референтни напрежения и еднакво натоварване два различни екземпляра дават различен сигнал. Оправя се лесно с калибровка.
- Температурна зависимост на показанията. Дължат се на два фактора: 1) температурна зависимост на резистивния слой ( НЕ Е еднакъв за отделните рамена на моста ) 2). Температурна зависимост на еластичността на механичните елементи вътре в сензора. И за двата фактора решенията са еднотипни: или калибровка при различни температури, или упование на картинките в ПДФ-то ( ако ги има )
- Нелинейност на характеристиката. Най-често се дължи на проста тригонометрия: амплитудата на механичното изкривяване на съпротивителните елементи зависи нелинейно от натоварването. Втори фактор е нелинейността на съпротивлението от промяната на геометрията на елемента. Ако това е описано в документацията - ОК. Ама по-често не е.
- Зависимост от влагата. Има го в половината сензори ( поне така беше преди 15 години ). Подлежи да измерване и корекция. Не съм срещал това да е описано някъде.
- Хистерезис. Ако искаш да го отчиташ, трябва да следиш историята на натоварването на сензора. Е, поне последното голямо натоварване / разтоварване. Т.е. мерачката ти не трябва да се изключва, ако ще се стъпва на кантара или слиза от него.
- Стареене. Днешното поведение на сензора не е като вчерашното. Посоката на промяната може да е и нагоре, и надолу. Това се оправя само с периодично ре-калибриране. Периодичността зависи от броя натоварвания на сензора.
Приятният момент е, че всеки един от горните фактори зависи и от останалите. С мъдро измерване и корекция в алгоритъма може да се постигне голяма точност ( грешка под 0.1%, токарвал съм го до 500ppm), но през половината от времето сензорът ще се калибрира ( не автоматично, най-малкото някой ще трябва да мести гиричките и да спира и пуска калорифера )
Проблемите с точността, които са свързани с електрониката, ги пропускам. Може да се приеме, че електрониката е толкова прецизна, колкото е необходимо.

Поради всичките причини, изброени от Батето и поради основното изискване - РАБОТЕЩ прототип за вчера, бих се обадил директно на Бимко (ако решите да го съживите някой ден проекта) и да им поискат калибриран OEM модул, или поне без външни надписи, платките сигурно са маркирани така или иначе. Ако на клиента му хареса -ще бъде относително лесно.

Иначе, ако е за учене и ултра ниска цена - упражениението струва време, както всички знаем.

bateAz, ще добавя, че най-евтините не са мостове, а прости делители.
Един колега прави експерименти с такъв сензор за измерване натоварването на асансьорна кабина и помня, че имаше някакви проблеми с повторяемостта на показаниета при преход от разтоварен към натоварен датчик.
В асансьора датчика винаги е натоварен с теглото на празната кабина и при влизане на пътници се донатоварва, а при тяхното излизане се разтоварва, но не напълно.