Не ми трябва да познавам чипа, след като познавам теб. Ти преоткриваш детските видеоигри от преди точно 40 години.
Всяка година проектираш по едина-две 8 битови платки и сега за поредната ти играчка ти трябва звук.
Преди 40 години в играчките имаше
орязан 6502, вместо 16 крачета за адреси изведени са само 13 и така се спестяват цели 3 крачета, което прави процесора с 0.1 цента по-евтин. Разполагаш цели 128 байта памет и 4КБ РОМ на "касетка" уловката е, че трябва да чертаеш екрана в
реално време с електрония лъч, който "осветява" фосфора на кинескопа. За сметки разполагаш само с времето, когато лъча се позиционира от долния десен гъгъл до горния ляв.
Понеже си ограничен отвсякъде нямаш рам, нямаш ром, нямаш и процесорно време, нивата и звуците ги генерираш
процедурно в реално време по проста формула, а за видео обекти използваш части от програмния код, който с малко въображение може да изглежда, като храст или облак.
Трябва ти чип за звук. Преди 40 години беше пълно с такива
бръмчилки , които процесора ги програмира и пищяха с синусуидални, триъгълни и правоъгълни сигнали и разбира се рандом генератор за шум, който с малко повече въображение звучи като експозия или като барабани.
Но сега 40 години по-късно, това са 20 тика на
Закона на Мур и вече може да си позволим да свържем
1TB SD карта и да си я битбангваме с 4 пинчета.
Мислиш ли, че преди 40 години програмистите не са си мечтали да имат малко повече място за да могат да запишат нормални семпли за MIDI и mp3 музика, а вместо това е трябвало да се задоволят писъци и шумове.