Реставрирам някаква антична джаджа. Предвидена е да работи основно с батерийно захранване.
За захранване на аналоговата и част има два DC-DC конвертора - един за +5V, и съответно един за -5V. В изходите им, както си му е реда има по един електролитен и един керамичен кондензатори. До тук нищо интересно. В изходите им има и по един то тъй наречените "gold capacitor" 0.47F / 5.5V.
Чудя се какъв ли е дълбокия замисъл на подобно решение. Ясно е че въпросните кондензатори имат доста посредствени характеристики като филтриращи. От двете напрежения не се захранва нищо друго освен аналоговата част. Не се използват да поддържат някаква памет.
Джаджата не е китайска, и като цяло дава вид на много грамотно направен чарк. Не са пестили и средства.
Някакви идеи?

Принципно перфектен кондезатор няма. Затова обикновено се слага 10pf +100pF + 1000pF и т.н. Всеки за своя си честотен диапазон, в случая тоя златния предполагам не е лош за честоти до 100-на херца. Ако тоя диапазон има значение за аналоговщината, що не...

А бе има си крушка опашка. Според мен са срещу кратковременно отпадане на захранването, а защо - ти ще кажеш.

Конверторите могат ли да се спират?
Примерно някаква малошумяща история, да спират конверторите, да мерят или да правят каквото там правят с колкото има в кондензаторите, после пак да ги пускат?

Бях я забравил тая тема.

Ясно е че няма идеални неща. На тия кондензатори основното им предимство е голям капацитет при малка консумация. Нито могат да се тъпчат с по-сериозен ток, нито да се черпи такъв от тях. Имам сериозни съмнения че като филтриращи далеч не са нещо заслужаващо внимание.


Конверторите могат да се спират, и досега мислех че е само за слийп режим който се активира при някакво време на неактивност.
Явно имаме познал верния резултат. Сега мернах джаджата. По време на измерване на каквото има да си измерва, спира конверторите.