Имам проблем с управлението на триак. Схемата работи много добре през транзистор но когато сложа триака почва да пулсира пробвах директно през резистор без MOC3020 но проблема си остана. входящата честота е 100Hz а захранващото напрежение е 50 Hz мисля че тука нещо се разминавам. Трябва ли да изправям напрежението на 220В за да работи на 100 Hz?


Искам да управлявам нагревател 1.5 кВат

.

помислих си че муха е влязла в къщи и е минала през монитора.

Махни масата която идва от силовата част на катода на диода в МОС2030 и си я включи към масата на микроконтролера

Обаче нещо не схващам. Какви са тези 100 Hz към оптрона? Да не си го направил с ШИМ?

То не че не може да стане с ШИМ, но трябва да го синхронизираш по фаза със захранването. Предполага се, че RA4 на процесора е точно за тази работа свързан с тоз резисторен делител, но какво е напрежението, което идва отгоре? На TTL ниво до около 0.8 волта си се счита за логическа "0", малко мъчно ще хванеш синхронизация, ако напрежението е ниско. А с тия два резистора по 10к не ми изглежда да си му подал 220 волта директно.

Ето ти пример на една схема със свободен код от "Млад конструктор":
http://www.constructor.bg/mk/IR_regulator.htm

Абстрахирай се от управлението (вдясно от процесора), и разгледай захранването на процесора и връзката към триака.

Това го правих, няма разлика!

И това го правих и синхронизацията работи.
На МК най вероятно не е на тази честота.

Тая маса задължително я откачи от триака, иначе оптичната ти връзка се обезсмисля напълно.
Би ли пояснил какво точно имаш предвид под "почва да пулсира"?

Премигва гадно с прекъсване а с транзистора няма проблеми но захранвам на 12В DC

Изпълнено!



П.П.има и маса мъ няма бира

Колега, нещо малко ми се губи и не знам това грешка ли или не. Очевидно масата на процесора е там където са свързани бутоните и зумера, но никъде не виждам символ за маса. Ако от това нещо така си правил платка то там ти е останало без да има връзка, не знам как точно си го подкарал но така схемата е грешна

Трябваше да прочетеш и описанието от МК.

Става въпрос, че процесора НЕ генерира честота, а се съобразява с полупериодите от променливото напрежение. В схемата от МК са "хванали" началото на положителния полупериод с един пин на процесора, но после чрез вътрешен брояч симулират началото на отрицателния, така че триака да се отпушва с подходящото закъснение.

Ако просто пуснеш един ШИМ от процесора - при DC консуматор ще работи прекрасно и няма да му трябва синхронизиране с никакви полупериоди на променливото напрежение, но AC е с два полупериода, и е твоя грижа да синхронизираш ЗАКЪСНЕНИЕТО на изходния сигнал за отпушване на триака.

Май точно това се получава. Сега разбрах че ми е тъпа синхронизацията.
Направил съм го по най тъпият начин. Генерирам честота която се синхронизира с началото на положителният полупериод но синхронизацията е до там че когато получи инпулс да разреши на изхода да пропусне.
Ще коригирам програма.

Имай предвид, че триака не е като транзистора, и като му се подаде импулс за отпушване - се отпушва, и остава отпушен, дори и да спреш тока на управляващия му пин. Запушва се, когато му се спре напрежението между двата анода (в края на полупериода на променливото напрежение.

Променливото напрежение е с честота 50 херца, т.е. всеки период е с продължителност 20 милисекунди (по 10 милисекунди на всеки полупериод). "Хващаш" началото от синхронизиращия вход на процесора, и започваш броене в програмата. Например ако искаш да пуснеш 50% ефективна мощност - отброяваш 5 милисекунди (половин полупериод), и подаваш кратък импулс за отпушване на триака... Той остава отпушен до края на полупериода, а ти в програмата отброяваш още 10 милисекунди (такава е времевата разлика между двата полупериода), и подаваш втори кратък импулс за отпушване. Така ще имаш управление и на отрицателния полупериод, тъй като синхронизацията ще се "хваща" през RA4 само на положителния. Колкото по-голямо закъснение правиш за отпушващия импулс - толкова по-ниска ефективна мощност ще се падне на консуматора.

Всъщност понеже променливото напрежение не е точно 50 Hz, а може да варира +- 0.1 до 0.3 Hz, е по-добре да съкратиш времето за отброяване например с 0.2 милисекунди, или да ограничиш "намаляването" на процентите до някакъв конкретен минимум (например до 20% да е най-ниската стойност), така че отпушващия импулс за триака да не се падне точно в края на полупериода. Ако се случи това - при колебания в честотата може да се случи управляващия импулс да хване началото на следващия полупериод, и тогава се получава погрешно отпушване.

В крайна сметка на изхода RA3 пак ще получиш честота около 100 Hz, но няма да е генерирана през ШИМ, а ще е просто резултат от логиката на управление.

Това е от мен засега, опитай, пък ако пак не става - пиши, ще направим кафе, и ще мислим пак.

Триака (както и тиристора) запушва когато спре да протича ток. Това, че съвпада с минаването на напрежението през нулата, не означава че запушва от това, че няма напрежение. Нулевия ток е следствие от това, че няма напрежение.