Такива микроскопчета са добри за приложения, където обекта е непрозрачен и нямаш възможност да го подсветнеш отзад. Светят отпред с поляризирана светлина , която дава по-добро чувство на триизмерност на гледащия. За инженерни приложения се сещам да ги пробваш за инспекция на корпусите на чипове за пукнатини. За медицински- дерматолозите масово гледат с такива за споменатите автоимунни и други заболявания на кожата -дерматомиозити, склеродермия, разни бенки за злокачественост и т.н. На очо-лозите биомикроскопа дето си слагаш брадата на него, е на подобен принцип. Паразитолозите гледат чаравцата на разни паразити през тялото им, без да им правят дисекция ( за да избегнат употребата на толкова малки скалпел и ръкавички
) , морфолозите гледат тъкани без да са в срез, ембриони и т.н. УВ -флуресцентна дори и аз се сещам, че трябва да смениш източника на светлина , после - след микроскопа- преобразувател на ув-светлината за да можеш да виждаш образа. Това го ползват микробиолозите за ранна диагностика на маркирани с флуоресцентна субстанция бактерии, но там и увеличителната/фокусиращата оптика е друга за ув лъчите, т.е. - изграждащ напълно различно устройство.
Ув капиляроскопия се ползва и от разни фармаколози за научни цели да гледат дифузията/осмозата на маркирани от тях лекарства в междуклетъчните пространства. По същия начин можеш да маркираш и разни клетки , които имат навика да излизат извън капилярите при определени състояния ( левкоцити, макрофаги и т.н) , но отново - говорим за различен УВ-уред. Ако имаш някакви конкретни въпроси ( не по инженерната, а по медицинската част, ако ти хрумне нещо - питай - ще отговоря ).
