Безжичното си има недостатъци, но и жицата не е без кусури. Ако правите сериозна разработка, а не просто кръпка за един цех, си мисля че не бива да отхвърляте вифи-то толкова лесно.
Вярно е че смущения има бол, но логиката че цеха е тотално неизвестна територия и всичко е възможно не е коректна. Вярно че някой EMI норми са различни за индустриалните приложения, но все пак не е съвсем порта в полето. Вярно че у нас работят машини по-стари от средната възраст на участниците във форума и там известните величини клонят към 0.
Ако се подходи инженерно (а не маркетингово - "една централа за цялото Ви предприятие!") и се дефинират някой условия ще е по-лесно:
- пряка видимост - антена изведена извън шкафа, защо не и насочена
- макс 30 или 50м до концентратор (АП)
- протокол с достатъчно мисъл за работа през шумни канали
- ....?
Технологията работи успешно в не леки условия - комплекс от 20-етажни панелки и по едно АП на всеки кв.м. разгъната площ...
Има разни индустриални идеи - WirelessHART, който имат подобни цели. Отделно китайските GSM-и нямат проблем да живеят из същите тия цехове.
PLC комуникацията ми се струва лоша идея - ако се притесняваме от ефирни смущения, какво ли има по кабеляците? Не знам дали ще работи комуникацията, ама редовната смяна на изгорели модеми е доста вероятна.
Една проба няма да е кой знае колко трудна - избирате "най-мръсният" цех и слагате в двата края двe точки да си приказват, или просто да мерите жив ли е другия край. Пускате го да си прехвърля и събирате статистика. Слагате запас от един-два порядъка и преценявате дали е ок.
После правите един хакатлон между програмистите кой ще прекара най-сигурно комуникацията.
Тъй като това е индустриално решение никой няма да се сърди ако кажете - изискваме ефира в еди коя си зона да е чист в еди каква си степен. Ако клиента не знае какво е това усложливо му предлагате екип да замери ефира с анализатори за скромните ХХХХХ евро, и му напомняте че гаранция йок ако по негова вина или бездействие ефира се зас*ре. И че имате вградени супер-дупер анализатори във всяка машина дето помнят година назад нивото на фекалните води наоколо.
Философски погледнато и кабел да пуснете може да влезете в същия филм - да не стане като запали плазмата и да имате колекция от устройства за скрапиране? И там си има норми на устойчивост към външни смущения така че слагайки кабел пак приемате че средата ще е що-годе чиста. Да не говорим че за такива инсталации (индустриален етернет) кабелите и конекторите не са RJ45 и струват колкото един модул с линукс (openwrt) дето е 10 долара в Comet-а:
https://store.comet.bg/Catalogue/Product/48446/#e30%3D
Истината е оптика - ама едва ли е приемливо.
Доколкото знам някой големи подемни машини - портални кранове и подобни, по платформи и пристанища, от доста време са с безжични контролни панели. Имайки предвид къде, от кого и за кого са правени си мисля че няма технически проблем това да се получи - да, логиката е обратната - за да се навие голямото желязо да мръдне трябва много активно панела да го убеди че е жив и наистина иска това. И да е много досаден доказвайки че линка си е жив и при евентуален проблем няма да има риск. Да кажем че handshake-а е по-чест отколкото мотора или спирачката може да мръдне на милимунда.
|
