Здравейте! Имам нужда от малко подковаване! Ето с прости думи какво ми е известно : IGBT-то се управлява от драйвер(или някаква верига), през който протича ток към гейта докато се зареди/разреди входния капацитет. Това се случва за определено време, което зависи от капацитета и тока. Ако предположим, че периода(честотата), с който ще се тактува транзистора е много по-голям от времето за превключване, как се определя оптималната стойност за гейтово съпротивление(ток)?! Има ли някакви препоръчителни зависимости?! Това което виждам от х-ките е, че по-голямо съпротивление води до по-големи загуби при превключване...
Говорих си с един от производителите на драйвери и това, което ми сервираха е, че ако не използвам гейтово съпротивление с определена стойност(беше 5 ома в конкретния случай, но така и не разбрах как го смятат), няма да мога да контролирам транзистора при максимален ток...
Сиреч каква е връзката м/у гейтовото съпротивление(ток) и тока през CE на IGBT-то?!

Благодаря!

Ти ще го контролираш, ама за колко време не се знае

Първо IGBT-то не можеш да го клатиш с кой знае колко висока честота. То пак зависи и от транзистора ама по принцип не носят на стотици килохерци както са мосфет-тите. После може и драйвера да не издържи - та ако имаш 100mA драйвер и 20 волта на драйвера с 5-те ома ще си изгори за едното чудо. От тока в гейта пряко ти зависи скоростта на отпушване - при ниска скорост транзистора работи по дълго време в линеен режим - също както нормален биполярен транзистор който не е saturated (айде още един термин за Lupus и темата в академия). Личните ми наблюдения са че IGBT-то се запушва по-бавно отколкото се отпушва - то и за това си има теория ама аз не я знам - просто съм го наблюдавал на скопа това нещо. Но пък и не бива да се прекалява много със скоростта щото се появяват други ефекти - звънене примерно (ringing) - и после и с това ще трябва да се бориш...

Друго имам в предвид. Опитах се да разбера как се определя колко голям транзистор може да поддържа един драйвер. Та има ли някакви времена, до които трябва да стоя близо (примерно 1us за отпушване)?! Тя честотата не е висока при мен - най-много 25к -> 40us. Ясно ми е, че без проблем мога да сложа по-голямо съпротивление, за да се вместя в допустимия ток. От личен опит мога да кажа, че по-малкото време да отпушване/запушване има много положителни ефекти! Не съм работил все още с големи токове - примерно 100-200А, но предполагам, че при тях няма как да не се повишат тези времена. Проблемът ми идва от там, че като взех да разпитвам производителите, ми сервираха, че ако гейтовото ми съпротивление, не е под определена стойност, няма да мога да пропусна голям ток през транзистора. Ясно ми е, че ако времето за отпушване ми е по-малко от периода -> пр.: 1us отпушване, 0,8 период, няма как да достигна максимален ток, защото транзистора просто не се отпушва до край. Но те изобщо не ме попитаха за периода!
Има ли някакви препоръчително времена за отпушване/запушване, до които да се придържам?!

И какъв е транзистора ако не е тайна ? 25kHz не са малко за IGBT - ама пак си зависи от транзистора и начина на работа в конкретната схема. По принцип, както казах, от тока пряко зависи скоростта на зареждане на гейтовия капацитет - колкото по-голям капацитет - толкова повече време ще отнема при някакъв ток. Аве то сега има гугъл - търси и чети. Иначе от форума тука мисля че @dan им разбира повечко.

Честотата мога да я сваля без проблем! Ами от сутринта чета из нета, обаче нищо полезно за сега.
Ето пример:IGBT
Какви стойности бихте препоръчали за времената за отпушване и запушване?!
Тук ми казаха под 5 ома, което е много ниска стойност. Според мен този гейтов ток е за много по-големи транзистори! Това са поне 3-4А...

наситен - според техническата литература на български език...

Да той си е и такъв буквалния превод по принцип.

То принципно няма проблем да е 5 ома съпротивлението, ама нали разбирате какви смущение ще хвърля при 550В 70-80А?! Чак в Каспичан ще разберат

Ахаааа - сега вече виждам какво не ти е ясно - той тока дето тече през гейтовото съпротивление няма нищо общо с този дето ще е през емитер-колектор. Ти на гейта трябва да имаш не повече от +/- 20 волта спрямо емитера. Така че при 5 ома и 20 волта са си само 4 ампера и то за много кратко. Освен това те няма как да са абсолютно стръмна линия. За конкретния транзистор ще ти е около 100nS но при положение че драйвера може да осигури 4А.

Не бе, Цеко! Когато превключваш с транзистора създаваш електромагнитни смущение. Колкото са по-големи токовете и напреженията толкова по-големи са и смущенията. Отделно колкото по-бързо извършваш комутацията, се увеличават и тези EMP-та! Така че това те ограничава от към минимална стойност на гейтовото съпротивление. Тук прочетох из разни pdf-та и общо взето гледат графиката Е=f(Rg). Препоръчителната стойност е 2хRgmin. Предполагам от тук са го изкопали това. Силно ме съмнява, че в моя случай това е практически възможно. Ако правиш някаква пуш-пул схема само с 2 транзистора може и да се получи, но при 6 броя ....

Е ти 80 ампера ток с правоъгълна форма ли ще комутираш?

Това е все едно да нямаш никаква индуктивност в товара. Или с други думи да комутираш директно нагреватели.

Но в повечето случаи тези мостове комутират електромотори - там просто не е възможно тока да нарастне толкова бързо до такива висини.

А дори и с нагреватели не смущава чак толкова много - щом не са ме подгонили досега На едно място имам ситуация където IGBT-то комутира директно 10 ома товар с напрежение от 50 до 600 волта. То мойто е малко тестова установка - и реално е много неправилно ама не можах да стигна до там, че да го направя като хората. Само информативно - на 5-6 сантиметра от силовите линии по платката има пик-че - не ги чува смущенията. Е - някой други чипове по ги чуват ама пик-а не мръдва.

А бе не съм пробвал просто до сега с толкова големи токове. Иначе двигател ще има включен, но там пък има обратни токове през диодите. Не е особен проблем да сложа малки съпротивления, но няма как платката да стане малка! Разстоянията ще бъдат големи и не искам да рискувам. То не че ще изгори нещо, по-скоро няма да работи. А и тестът хич няма да е евтин. Така че малко информация по въпроса с подбора на тези неща няма да ми навреди!
Направих се на тъп при irf. Да видим те какво ще върнат като инфо!
Поздрави!

Е какво има да му смяташ - имаш време за отпушване и време за запушване - за сумата на тези времена вземаш грубо един константен ток (примерно 4А). Ако примерно сумата на времената е 300nS а периода ти е 40mS (при 25kHz) и излиза 0.75% време в което тече ток. 4 ампера х 0.75% са 30 милиампера средно или около 5 миливата при 5 ома съпротивление. Сам си прецени какъв резистор ще ти трябва за 5 миливата.

Да но трябва драйвера да може да издържи тези 4А. За тези, които съм виждал това е някаква критична стойност. Така че предпочитам да използвам по-малък ток, за по-сигурно. Има ли някакви препоръки за това колко е добре да бъде времето за отпушване/запушване спрямо периода -> примерно, както си дал горе 0,75%?! Какви да препоръчителните граници?!

Задачата ти е от сложна по-сложна. Управлението на ИГБТ-та е много сложна и пипкава работа и са много компромиси като всеки е за сметка на нещо. Помня някой от форума беше взел мицубиши ИГБТ-та и ги щракаше смело на 20 килохерца - 600А 600в са транзисторите а същите транзистори тойота ги щрака на 5 килохерца в хибридните си коли.
При управление на ИГБТ-та се ползват различни резистори за отпушване и запушване като понякога запушването се прави на 2 фази - към 0 волта и към отрицателно. Проблемите се пораждат основно от капацитета колектор-гейт.