Да, така е друго, т.е. по-ясно. Наистина има разреждане на импулсите около максимума на напрежението - заради това, което си писал, а и заради по-малката скорост на промяна на напрежението там. Има го и в схемата на немеца. При твоя сценарий паузата ще е от 310V до 220V (не от 220V до 120V). В предишния ти пост "докато входното не обърне полюсите" бях го разбрал като докато не си смени полярността.

Пример: имаш кондензатор 1F зареден до 2V. Енергията е C*U^2/2, т.е. 2J. Включваш паралелно на него разреден кондензатор със същия капацитет през идеален ключ и жици. Общият заряд се запазва, напрежението върху двата става 1V, енергията във всеки от кондензаторите е 0.5J. Няма загуби в жиците и ключа, къде отиде другият джаул? Едно време в училище имаше специален въпрос в конспекта по ТОЕ за тия случаи
В чардж помпите кпд-то е 99% при слабо натоварване, когато кондензаторите практически не се презареждат - примерно "летящият" кондензатор на 5V се изпразва върху изходния кондензатор, в който има 4.99V. Натовариш ли го да падне напрежението в изхода и да се появи разлика в напреженията на кондензаторите при комутацията, забрави за такова кпд. Част от прехвърляната енергия става на топлина, нищо че на пръв поглед не личи къде се разсейва

Честно казано вече съм забравил какво сме учили по ТОЕ, ама все си мисля, че като вържиш два кондензатора, напреженията им ще се изравнят, а не удвоят или раздвоят

Иначе казано, загубата в твоя случай идва от предположението, че ще се получи 1V. То не че и аз горе като обяснявах не допуснах същата грешка де...

А имаш ли работна хипотеза за моя пример, като се изравнят напреженията, на колко точно ще се изравнят, ако не на 1V?

Ако почваш от 4J в двата ще се получат по 2J, т.е. 1.4V ли се пада...

Ами добре. Първоначалният заряд върху първия кондензатор е Q=C*U, т.е. 2 кулона. Върху втория е 0. След включването върху всеки от кондензаторите ще има по 1.4 кулона според твоите сметки, т.е. общо 2.8 кулона. Откъде се взеха тези допълнителни 0.8 кулона, като зарядите могат само да се местят между свързаните плочи, но не и да се появяват или да изчезват?

Запазва се зарядът, а част от енергията се губи, горе писах колко. Няма значение дали презареждаш кондензаторите през мегаоми или микрооми, изгубеното при едно презареждане е едно и също, само продължителността на преходния процес е различна.

истински случай от часа по физика в 7ми клас май беше...
учителката преподава за температура на телата, топло проводимост и т.н.
забелязва разсеяна ученичка, и да я събуди я стряска с въпроса:
- какво ще се случи ако две тела с различна температура се допрат
- ами... ами... ми... ще се сумират... - отговаря неуверено ученичката
- значи ако сега всички се хванем за ръце 20 човека по 30 градуса ще станат 600 градуса, колкото един котлон, значи ще можем да си сварим чай само като се хванем за ръце

Тази тема ми напомня на универсалното захранване на Емо, затова спирам до тук, за да не спамя.

Това не е идея, а работна схема за тестове. Резисторите са за защита и за измерване на токовете - накрая повечето ще отпаднат. Надрасках някои диаграми и нещата горе-долу се изясниха. Виждам сигурни загуби до 40%, значи е напълно възможно кпд 30-50%. Само прехвърлянето през трафа е малко неясно. Ще трябва да се почне с отношение 1:1 и да се върви към 10:1, за да се видят резултатите. Може би ще трябва ценер в изхода за празния ход.
По мрежата ще текат единични синусоидални импулси с амплитуда 50-100мА и с полупериода на резонанса от C||L'.

Е те тука си много прав, въобще не направих аналогията ... ТокОТ ще е достатъчно малУк ...

Като гледам - полека лека стигате почти (като брой на компонентите де) до схемата,която ви предложих, само дето при нея няма проблем двутранзисторния високоволтов (60V примерно) мултивибратор да щтрака с каквато честота си поискаме. Всички компоненти без изключение могат да са маломощни и нисковолтови (под 60V), с изключение на мрежовия кондензатор последователно на входа.

Готиното на тази схема е, че каквото и както да изгори (с изключение на входния високоволтов кондензатор) - няма никаква опасност от гърмежи, греене и подпалване. Т.е. супер дурако устойчива е. Ценера може да се включи в изходната нисковолтова страна ...

Подвеждаш се нещо...
Ако имаш два идеални кондензатора, идеален ключ и две свръхпроводящи жици, то резултатът ще е идеален трептящ кръг. За съжаление няма неиндуктивни проводници, поне аз не съм чул... винаги движението на заредена частица създава поле...
Да се върнем на по-реалните неща... За да заредиш един кондензатор трябва да добуташ положително и отрицателно заредени частици към двете плочи. Енергията е преместване на частици срещу поле, съответно извършваш работа пропорционално на полето(напрежението) и заряда. Колкото повече заряд добутваш толкова по-голямо става полето/напрежението и съответно по-голям зор се получава.
При разряда имаш обратния процес.. в началото имаш една енегия от едица заряд и после спада.
В реалната ситуация има и още много подробности, като това че капацитета може да се променя с промяната на съпротивлението и т.н., но основното разминаване е в това, че ти предполагаш, че има някакво запазване на заряда. Това не е задължително. Заряд се създава, имаш метална плоча с метална решетка и някакви свободни електрони. Подаваш малко напрежение и хоп получаваш още свободни електрони и дупки в решетката. Всичко е въпрос на енергия. При едно ниво на енергията имаш едно количество токоносители, при друго други.
Простичко казано когато освободиш един електрон от голямото поле на заредения кондензатор, той може да има толкова енергия напускайки полето, че да избута не два ами няколко електрона в едно по-слабо поле.
Ако обаче по пътя има едно обикновено и достатъчно голямо съпротивление то може да изяде излишната енергия на електрона и той да пристигне без "излишна" енергия в по-ниското поле.
Крайният резултат е съчетание от горните два ако не и повече фактори. Да, ако преобладава съпротивлението имаш сериозна загуба, ако нямаш съротивление или ако преобладава индуктивността нямаш почти никакви загуби. При всички случаи, обаче, важат законите за запазване на енергията. А зарядът не е задължително да се запази.

Добре, онзи горният пример, дето ти го дадох, явно не е добър, щото не е достатъчно очевиден. Вземи двата еднакви кондензатора, първоначално единият е зареден до +1V, вторият до -1V. Включи ги паралелно един към друг през каквито жици и ключ си харесаш. Моята версия е, че напрежението върху тях след комутацията ще е нула и грам енергия няма да остане, напук на закона за запазване на енергията
Твоята версия каква е, по възможност отговорът да е напрежение с число и знак? Ако искаш го сметни веднъж с високоомен ключ и после с възможно най-идеалния, който намериш, за да не се окаже, че в ключа е проблема

Аз спирам дискусията в тая и част, че на зле отиват нещата

Така е, в реална ситуация в кондензаторите няма да остане енергия. Почти цялата ще отиде в подгряване на жиците. ЗЗЕ няма да се наруши естествено...

Обикновено във веригата имаш някаква индуктивност (било то само паразитна) и някакво съпротивление. Винаги се получава трептящ кръг, който може да затихва почти внезапно, ако съпротивлението е голямо. А може да трепти и безкрайно ако е свръхпроводник.
Загубите са само в съпротивлението на жицата, но си прав че неговия размер няма голямо значение. Просто отнема повече време и/или трептения.

Така кефи ли те?

Да, точно, за реална ситуация говорим.
Сега остава Рек да забърше целия тред под мястото, където написах, че при директен разряд на кондензатор върху кондензатор, както е в тая схема, се губи енергия и не трябва да се прави, ако човек гони кпд - без значение колко е добър ключа.
И нещата си идват на място

Това е първия въпрос, дето го задавам на интервю като трябва да наемаме ел. инженер - за двата кондензатора.
Заряда на един кондензатор Q = C*U, а крайния заряд ще бъде равен на сумата от зарядите на двата кондензатора.
U1*C1 + U2*C2 = U3*(C1+C2)
Ако кондензаторите са еднакви, тогава:
+1V*X -1V*X = U3*2X
Демек U3*2X = 0, oт където следва, че U3 = 0.
T.e. колегата 741 е прав, но при едно условие - не при какви да е жици и ключ, а само при идеални такива. Когато жиците, ключа и кондензаторите са реални крайното напрежение ще е различно от 0V. Колко точно ще е - зависи от не реалните компоненти в схемата и сметките няма да са толкова прости като горните .
В моя въпрос двата кондензатора са различни - например 1uF и 2uF и първия е зареден до 14V, а жиците и ключа са идеални и ги питам какво ще стане след затваряне на ключа ако втория не е зареден и какво ще е крайното напрежение. 90% от кандидатите до сега изръсват веднага на секундата, че крайното напрежение ще е пак 14V .