Здравейте!
от 6 години се занимавам със СОТ техника , която се захранва с мрежово напрежение и като резервно захранване се използва акумулатор 12V 6,5 Ah. Техниката, която използвам е на Канадската фирма PARADOX и те са решили проблема със заряда с LM 317. Акумулатора е свързан директно към захранването през диод. И през цялото време на работа е на дозаряд. Имам наблюдения, че старите немски 6,5Аh акумулатори изкарват без проблеми много години. Има акумулатори, които са монтирани още преди аз да започна работа и все още се използват. Далеч не стои така въпроса с новите 7- 7,2 Аh(произведени в Гърция). Има случеи в които се скапват за по-малко от година. Исъхват и се появява кратер на повърхността му Към ден днешен има само едни, които може да се каже, че са много сполучливи. Доставя ги фирмата "Сектрон" и са отново на "PARADOX".
с тях не съм имал никакви проблеми .
Успех.

Още 100г да работиш там пак същото ще е
Чети тука и се ограмотявай и ще разбереш защо ти изсъхват акумулаторите и се скапват бързо
http://cxem.net/avto/electronics/4-19.php

Споделих от опит какво съм видял. Не съм тръгнал да преправям схемите на PARADOX, че да ме "ограмотявяш" !
За мен е все тая дали съхнат или не. Акумулатори в склада безброй

Този метод за десулфатизация е известен отдавна, но смятам, че:
1. Тук не обсъждаме стартерни автомобилни акумулатори.
2. Също, не обсъждаме акумулатори с течен електролит, а такива с рекомбинация на газа, т. нар. VRLA.
3. Освен това, VRLA се подразделят на такива с капилярни сепаратори от стъкловлакно (YUASA, CHLORIDE и др.), и такива с гел-електролит (HAGEN, VARTA).
При всички тях съществува понятието "сулфатизация", но при тази технология се твърди, че когато всички други параметри са в норми, значима сулфатизация няма.
Двата подтипа VRLA са различни, но имат общ критичен параметър: поддържането на точно определено напрежение на плаващ заряд в зависимост от температурата, и то с точност 1%. Затова зарядните устройства на YUASA, SIEMENS, Ericsson, ABB и др. вместо да десулфатизират акумулатора, му пречат да сулфатизира, поддържайки динамична връзка между температурата и въпросното напрежение с необходимата точност.
А методите за форсиран заряд повече или по-малко скъсяват експлоатационния срок.

И накрая, малко материал за сметки:
- При правилна (не специална) експлоатация, живот от над 6 - 7 години не е никакъв феномен за VRLA. За толкова време апаратурата, в която той е монтиран, остарява - най-малкото морално.
- При зареждане без термокомпенсация обявеният от производителя живот на акумулатора се скъсява значително - типична стойност е 50%.
- Фирмите - производетелки не приемат рекламации за дефектирали акумулатори VRLA, зареждани без термокомпенсация.
- В зависимост само от използваните материали при производството граничното износване на VRLA се дефинира между 7 - 8 и над 17 години (за стайна температура). А ценовата разлика между сносните модели акумулатори и ментетата на пазара най-често е до 15%.
- Където се гонят специални изисквания, просто се ползват специални акумулатори.

това за точноста 1% къде го чете. Може ли линк.
Доста нещо изчетох последните дни но чак за такава фрапираща точност никъде не видях да се споменава.
Още повече че досега не съм виждал малък оловен акумулатор при който да има вградени датчици за температура че да може толкова прецизно да се задават праговете.

Хммм интересно твърдение това за СОТ .... моите наблюдения от пажароизвеститли централи, често сменяни акумолатори пи кофти заряд, това с еотнася както за носни такива така и за такива произведени от фирмата в която съм работил.
В момента също има подобно нещо, акумолтори работещи в техника на Esser, съответно изискваниата в пожароизвестяването са доста по високи от тези в Сот системите, особенно ако става дума за нещо от сорта на парадокс или галакси, т.е. шир потреба.
Влиянието на температурната кмпенсация е доста по голямо, просто зависи от работния диапазон, при работа много над или много под стайна тмпература живота се скъсява ного повее от 50%, а както отбелязах от голямо знание е е и как се разрежда.

Никола, не си виждал компенсация щото не си попаднал на системите които произвеждах , не казвам че е задължително, зависи от приложението, колко често оакваш да спира тока и най вече дали един клиент ще експлоатира много устройства или ще са в разлини клиенти. Ако са мого единични, не е проблеми всяка година да сменят, но ако е единс много устройства ... акво да кажа. А относно СОТ техниката в това отношение .... моето мнение е ч веднъж монтирана тя се забравя за вечни времена освен ако не даде повреда, но тя от акумулатор повреда не дава освен ако съвсем не умре, така че не знам кой има реални наблюдения там. Дори и да се прави профилактика едва ли някой техник проверява капацитета на акумолатрите, а системи които сами си ги проверяват, т.е. не да им мерят напрежението а да мерят капацитета са още по малко, та СОТ и то в БГ е ала бала история и не би трябвало да бъде критерий.

Като знам как ги правят противопожарните инсталации , има една приказка да се оскубеш на фитирии
Помислил ли си защо няма противопожарна организация която да очаква обаждане от пожарна инсталация , защото всичките първо сработват когато си искат и дават куп фалшиви сработвания , пък да не говорим за нещо на вид толкова елементарно в сравнение с другото като поддържане на акумулатор
А да не говорим за цената която се дава за една противопожарна инсталация трябва сама да си сменя акумулатора да не говорим за следене на заряда .!!!!!
Пък и за СОТ след като искат месечна такса от 50-60 лв , не трябва да ги бъркат 20 лв за акумулатор дори и на година по 2 да сменят , но явно резултата е че всичко се дължи на лошо проектиране на такива отговорни неща , като охрана и пожароизвестяване. !!!
Винаги по закона на мърфи проблема ще доиде когато няма ток и акумулатора се е скапал и се надявай да не изгориш или да не те окрадат

За съжаление отдавна съм го чел. Вече не помня откъде е всяка информация.
Има много материали на тази тема, но като най-изчерпателен, макар и малко научно-популярен, е за мен материалът на един сибирски инженер - там е щипнато от почти всичко, макар и по малко:
www.overview.narod.ru/accu.htm
Трябва да пазя още доста линкове (и на производители) някъде из офиса - ще ги потърся утре, в момента нямам връзка поради доставчика.
Но не мисля, че изискванията са толкова зловещи. То това беше и смисълът на всичките ми брътвежи до тук.
Първо, при нашата серийност, никой от нас не общува директно с производителя - и оттам, няма практическо значение, каква гаранция се признава. Ние зависим от ищаха на така наречения дистрибутор. И от качеството на доставяната от него техника - от нашата южна съседка Италия.
Второ - да се закупи акумулатор с прилично качество е по-евтино, отколкото да му се осигурят специални условия. Така или иначе, аз поне не считам, че моите изделия ще се ползват от клиента над десет години без ъпгрейд или подмяна.
Освен това - дори без температурна компенсация, диодно-резисторната зарядна верига от втора страница се ползва масово с някои промени в маркови изделия. Просто транзисторът и целия му антураж го няма, а непосредствено след изправителя се монтира LM317 на 13,8 - 14V. Дори не е LM117.
Звучи грубо и прекалено търговски, но на акумулатора му стига да не се преразрежда и презарежда - и той ще осигури нормална работа за време над половината от максимално разчетния си живот. А това време е достатъчно дълго.
Сега, за специалните изисквания си има специална схемотехника. И други акумулатори. И други цени. Лошото у нас е, че стандартният клиент се опитва да получи космическа техника на цени за ширпотреба, и с отстъпка, ако може. Но това не можем да управляваме, аз поне не го умея.
За колегата Никола Киров - извинявам се, че така разводнихме темата. Всъщност аз се включих, за да напиша: преди 6 години направих експеримент на реален обект с около 20 акумулатора - половината с описания от Вас подзаряд, а другата половина - без; с току що описаната диодно-резисторна зарядна верига. Става въпрос за YUASA - 7Ah. До днес нито един не е излязъл от строя, така че нямам база за сравнение. Параметри не съм мерил - нямам достъп. Поне е ясно, че не вреди. То така пише и в литературата.

Както написах в началото на темата, преди доста години си разработих собствена схема за поддръжка на акумулатори, работещи в буферен режим, като в началото бяха оловни, чат-пат никел-кадмий, ползвал съм и сребърно-цинкови, а напоследък слагам литиеви.
Всичките ги зареждам по моя метод, при разредено състояние ограничавам тока, като наближи горната граница, минавам на импулсен режим, с една само обратна връзка по напрежението, и така остава и на подзаряд, но импулсите се разреждат и скъсяват (пак в зависимост от напрежението) осигурявам нужния хистерезис, при което разреждането на импулсите се получава от части от сек. до десетина секунди.
С това решавам и проблема с мемори ефекта. Впрочем, има го и при метал-хидридните и при литиевите(доста по-молко, но го има)

Тони не че не съм виждал компенсация. 1% точност е нереално голяма според мен. 10тина процента точност за температурната компенсация е предостатъчна според мен.
За 1 процент трябва да имаш датчици в самия акумулатор.

А от това което четох до тук стигнах до заключението че е най добре да си вземеш pdf-a на акумулаторите с които ще работиш и да се съобразиш с изискванията на производителя.

Кольо ти да не правиш нещо за американската армия или в 100 хиляден тираж та така си се вманиачил за тия акумулатори бе . По стечение на обстоятелствата сега почвам един проект за прогнозиране живота на оловни акумулатори, ама несравнимо по-скъпи от тия дето ти ще ползваш и пак не сме се задълбочили чак толкова като теб .

За температурната компенсация, когато съм правил, меря температура на самите клеми.
Вярно, че е обратната връзка е малко тромава, но все пак се оказва достатъчна. Освен това, въпросният 1% e все пак максималната нестабилност.
Много зависи и от това, в какви условия ще работи техниката. Диапазон от 5 до 30 градуса е едно, а от -20 до +50 - съвсем друго.
За мен най-големите грешки стават при набавянето на акумулаторите. Аз лично веднаж купих партида, за щастие не голяма, от никому неизвестен производител - че не беше и твърде евтино. В разстояние на една година останаха половината, и то работейки в маркови промишлени устройства...
Абе, всеки понякога се изкушава, важно е да не настъпваш мотиката непрекъснато.
Може би има сериозен смисъл, включително финансов, от подфорум "Братя, не купувайте".

Всички сме се парили с некачествени елементи.
Когато една батерия е боклук, каквото и да правиш с поддръжката - боклука си е боклук

Не,ама нали се сещаш че въпроса е веднъж да си изясниш нещата да си спретнеш и самата схемотехника и после copy-past. И като знам че съм си свършил работата ще спя спокойно

Да не става въпрос за точност от 1%, това и на мен ми се вижда много, 1-2 градуса може би не оказват голямо влияние 5-10%.
А иначе съм съгласен с Никола, едно нещо като се прави по добре да се направи както трябва, а пък ак приложението не го изисква може да се съкрати винаги

едит. А относно пожароизвестяването .. не съм много съгласен, всичко зависи каква техника ползваш, ако търсиш датчк за 20 лв .. или еур .. нормално е да имаш проблеми, Сименс, Бош, Новар .... няма подобни проблеми, количеството нереални сработвания са сведени до миниум, но да не забравяме че голямо значение има не само кой е произвел датчика а и кой е проектирал системата, неподходящ датчик е нормално да дава много сработвания.