Пулсира щото са му малко кондензаторите, но пулсациите идват от самия него:
ldo_design
Т.е. не е точно като линейния стабилизатор защото понякога транзистора превключва вместо да държи някакъв постоянен пад като линейните регулатори. Но си прав - май кондензаторите не са наред. А и LDO стигат килохерци в пулсациите и само един керамичен от 0.1nF не стига (към електролитния). Може би трябва да пробвам да сложа и електролитен с ниско серийно.

Desert Leo> пропуснал съм да спомена че като за начало ще направя 5-10. Все пак дори и да е 1 бройка пак бих предпочел частите да се намират лесно.
И във форумите е така. Често даже по-зле - пускаш няква тема и хората им умръзва та ти обсъждат проблема и се заговарят за нещо друго.
Според мен трябва към всеки пост да има wiki страница за да може този който го е пуснал да си извади полезната информация и тя да е полезна и за други.

Самото обсъждане на темата след решаване на проблема не винаги е безполезно. Аз например бих използвал всяка допълнителна информация.

Ами слагай 1uF керамичен - сега поне има в 0805 и 0603 корпуси. Те и толкова го дават в шийта. Един на входа и един на изхода максимално близо. DeserLeo, сори ама колкото и да са малко наистина сериозните конструктори във форума, голяма част от активните потребители поне се стараят да правят нещо. И дори и изместена темата все нещо полезно ще има. ЛТЦ-то е супер избор - стига да беше достъпно с удоволствие щях да го ползвам. Всъщност Линеар имат доста интересни неща, ама извинявай за един ОА да се ръснеш толкова - трябва да проектираш нещо мноооого критично или medical или аероспейс ...

Ама за оловния не става хем бързо хем с максимален капацитет. Открай време е 10-15 часа щото от 2,4 волта нагоре завира. Затова големият ток е до най-много 2,2 волта и това е напълно достатъчно за авариен акумулатор - предполага се, че ще има време да се зареди напълно до следващия инцидент, освен това от него се иска висока надеждност.

Аз добре обещах схемичка ама онова табло се оказа единичен случай. От тези които изкопах импулсно имат само с никеловите акумулатори а за оловните слагат LM317 по схемата "източник на напрежение със съпротивление и ограничение по ток" - има я из даташийтовете. И понеже е без радиатор значи КПД-то е достатъчно и що ли си усложняваш живота?!
Edit: LM317 е захранена от импулсно, мощният траф е 17 волтов.

Защото искам да управлявам заряда. Както каза големия ток е до 2.2В, след това малко се намалява и като стигне 2.4 стабилизира напрежението и оставя тока да падне. След това трябва да се поддържа 2.25-2.27 за дозаряд. И това е само при пълен цикъл разряд-заряд. Ако е разреден малко май се прилагаше някакво друго константно напрежение. Т.е. Ако искаш да изстискаш дълъг живот от акумулатора трябва да го управляваш. Пък и е същото дали ще взема един цап и ще го управлявам по I2C или ще пусна PWM-то на пика и ще го правя с импулсно. Реших да ползвам този подход защото до сега не съм работил с импулсно и не знам какви проблеми излизат - интересно е.

А пробва ли да измериш кпд-то на твоя регулатор при 1А примерно?

Това с ЦАП-а не е никак лоша идея. Правил съм го и работи стабилно. Системата е следната : 1 цап, два ОА с CS като компаратори. Всъщност тука и компаратори ще вършат по-добра работа ама като го правих не си харесах подходящи. Изходите на двата ОА драйвят мосфета(през драйвер естествено). Към единия им вход е ЦАП-а към другите входове на единия : с един ОУ и шунт 0.1 Ом в ниската страна усилен подходящо, на другия ОА напражението през подходящ делител и буферирано през ОА. Като зареждам по ток зареждам в цап-а "нещо си" и включвам токовия компаратор. Тока и напрежението отделно си ги следя с АЦП-то на процесора. Като реша да зареждам по напрежение сменям компараторите и стойността в цап-а с "друго нещо си " Така не товаря процесора постоянно да смята запълвания - остава му само следене и смяна на режимите.

Другия подход дето съм го пробвал и пак става ама по-неточно е да ползвам вградените компаратори на пик-а с вградения CVref. Обаче там много точно трябва да се сметне всичко за да съвпаднат напреженията с възможните варианти за вреф модула - а те са доста ограничени. При този вариант термокомпенсацията граничи с невъзможното. А на мен точно пък това ми трябваше, щото тия акк. се зареждат в граници от -15 до +40 - демек на полето.

Тука обаче аналоговата част трябва да е добре премерена, щото от нея ще ти зависи и честотата и ripple-а на изхода.

КПД? При разлика един волт КПД-то няма да е по-добро от линеен стабилизатор - 14.4/15V = 96% Ако сложиш загубите входния ток може да е с 5-10 мА по-голям от изходния. Кажи-речи 90%.

А с линеен ... ами както знаете оловните акумулатори обичат да им е студено. При 1А в началото при напълно разреден акумулатор напрежението е 11В. Ако ползвам 17 за входно ще имам 6 волта разлика, което при 1А ток е 6 вата за разсейване без да задълбаваме много. Представи си каква печка ще е вътре. Аз се пробвах да разсея 10 вата от 78Т05. С вентилатор и голям радиатор от процесор температурата падна до 45 градуса. Въобще не ми се занимава с линейни при голям ток. Да не говорим че 7Ah може да ги зареждам в началото с 2A.
А в началото разликата в напреженията ще е по-голяма и импулсния стабилизатор ще щъка по-добре. Към края - при малката разлика в напреженията не си заслужава да се замисляш за КПД. Да не говорим че входното напрежение е от захранващата мрежа, не от слънчеви елементи или пък друг акумулатор. Голямо кпд ще търся в другия импулсен за 5 волта, с който ще се захранва устройството. (за тези, които сега се включват става дума за UPS с изход 5V)

А да. Остава проблема с измерването. При добрите импулсни пулсациите на изхода са по-малки. В моето изпълнение - не съм ги мерил още но очаквам доста големи. Ще сложа няколко кондензатора с ниско серийно, но май ще трябва и няк'ви кондензатори на входа на ОУ-тата. Може би серийно резистор и на входа кондензатор?

Да, измерването ще ти създаде малък проблем - ама все пак имаш огрооомен кондензатор закачен на изхода . И все пак има разни пулсации. То така или иначе тока и напрежението ходят леко нагоре и надолу. Ама си мисля че кондензаторите само ще обркат повече нещата. Аз достигнах до следния вариант след три-четири дена проби - меря с максималната скорост на ацп-то 32 пъти. После сортирам и вземам средните 16 замервания. Така получавам стабилно и винаги вярно спрямо уреда ми замерване.

За тока така или иначе ще ти трябва ОА - освен ако не сложиш 1-2 ома шунт, ама ще ти грее зверски. Другото за което трябва да се замислиш когато избираш токовия шунт е, че като е голям ще ти повдига леко земята когато точиш акумулатора ако ти е една системата заряд-консуматор.

Поправи ме ако бъркам, но уреда ти не измерва ли с помощта на кондензатор?
Аз пробвах друго - да сортирам и да взема най-често срещаните стойности. Гледах графиката и видях че мърда 1-2 стойности нагоре и една надолу най-често. Не стана трика. Може да пробвам по твоя начин. Все пак сортирането не е ли прекалено тежка задача за малък контролер? аз сортирах на компютъра защото тогава целта ми беше да сваля графиката за да имам поглед в/у нещата.

ОА си трябва и за тока и за напрежението. За напрежението трябва един повторител защото АЦП-то иска малко съпротивление, а малкото съпротивление ще харчи ток от акумулатора, което хич не е добра идея. За тока слагам 0.1 ом и работи с LM385 макар че за крайното устройство май ще сложа нещо с по-малък офсет щото 3 mV е малко на границата когато трябва да отчета ток равен на 3% от 2.3А - 70 mA * 0.1 om = 7mV. Загледах се в MCP608 - 0.2 mV. Или пък може директно всички ОА да са от този вид - 609 са 4 ОА в един корпус - защото харчат малко ток.

Дай алгоритъм за сортиране на асемблер ако имаш и мислиш ли, че средното аритметично е лоша идея в случая. Лесно се смята средно аритметично ако стойностите са степен на двойката. Събираш и отместваш надясно.Ако сумираш 64 10 битови стойности можеш директно да вземеш старшия байт и ето ти 8 битова средна стойност.

За ОА-то за напрежението е така. И аз ползвам делител с голямо R и ОА за буфер. Алгоритъм на асемблер нямам . И бая се рових за сорт алгоритми - в случая най-лесно се прави алгоритъма дето всички го отхвърлят, ама за другите става прекалено тежка задача за малко алу. Това че е бавно - бавно е, ама бързаш ли за някъде? . Особенно най-бързия иска мнооого рам и най-лошото толкова дълбок стек, че ще трябва да се прави софтуерен - прави се с ракурсия. С други думи - bubble е нашия избор . Директно сортираш в масива със записите. Следващите по скорост алгоритми вече са твърде лакоми за рам и ресурс. И то няма нужда да сортваш целия масив. Аз го правя докато стигне до 12 от 16. И в самите цикли почвам да сумирам след 4-тия. И така имам и деление на 8 демек три шифта. Това съм го правил на 12ф675 - само charger-а естествено заема ми 348 байта флаш и 60 байта рам. Ползвам вътрешния му компаратор и вътрешния vref. Ама няма зареждане с напрежение. Само с ток.

Мисля че стстистически средните са най-верния резултат който можеш да получиш.

Прави се с рекурсия и се казва quick sort. Май имаше 1-2 алгоритъма които са по-бързи от балончето и по-прости от quick sort.
Има и още нещо но не знам дали е приложимо за микроконтролери - списък. За да имаш списък трябва да имаш във всеки запис данни и адрес. Май всички пикове имаха индиректен достъп така че адреси могат да се направят. Ще иска 2 пъти повече рам за 8 битови числа. Не знам дали ще стигне времето между две измервания за сортиране по време на записа (ако се мери бързо). Другия начин ... чак ме е срам да го предложа ... е да се запишат данните (да речем 32 измервания) в 32 байта в реда на измерването. След това да се добавят в сортиран списък (64 байта), след което да се обходи списъка и да се вземат средните.
Мисля че се казваше "сортиране чрез вмъкване". Възможно е да се изпълнява и с масив, но тогава ефикасността пада, въпреки че не иска много рам. С масив в най-лошия случай ако се използва масив е бавен колкото мехурчето, а със списък се избягва изместването на елементите с един нагоре.
Всъщност питах за нещо готово, лесно и мързеливо, но явно такива неща в асемблер няма много-много.

Много ми е интересно как точно зареждаш само с ток след като хич не е добре да се превишава 2.45 волта на клетка за дълго време. Как разбираш че се е заредил ако не следиш напрежението. А ако го следиш и поддържаш константен ток докато стигне 2.4 волта на клетка и след това спираш тогава акумулатора е зареден на 70% и ако не продължиш с константно напрежение ще се повреди бързо и ще почне да губи капацитет. Ако няма да правиш "умно" зарядно препоръчват константно напрежение само дето в началото тока е много силен и може да си прецакаш схемата. Както и да го погледнеш умното зарядно си е най-добре.

То напрежението се следи естествено. Има един алгоритъм който е само с ток. Ама той е предимно за стендбай употреба. Акумулатора се зарежда до 13.8 с по-силен ток применро 1/4. Спира се заряда и се чака докато напрежението падне до 12.6 - то пада сравнително бързо за 5-6 минути максимум. От 12.6 до 12.5 пада много по-бавно - час-два. Та като падне на 12.6 му се пуска 1/25 C примерно. И се зарежда пак докато стигне 13.8. Тука по принцип трябва да се цели малко по-голям ток от тока на саморазряд. Е, има и малко ограничения по време, ама те се докарват лесно. Така акумулатора не се топ-ва обаче пък и се пази. Ако е нов тва работи достатъчно добре. Стига да не ти трябва фулл капацитет. Или пък ще си го преоразмериш и готово.

http://en.wikipedia.org/wiki/Sorting_algorithm

тука ги има описани сорт алгоритмите - някой имат и код, Ама никой не е мислил, че този код ще се вкарва в мижаво алу. На РС-то е лесно ресурса е на практика неограничен за това приложение. При всички положения балона е най-бавен, с най-малко код и най-малко рам.

И както казах, бързаш ли за някъде? На 1-2 секунди да правиш замерване+управление - на 1 mips в най-лошия случай ще хване около 0.1 - 0.2 секунди. Вкарваш си го в слийп, ползваш си WDT-то и си имаш вече и таймер за времената. Той акумулатора за толкова кратко време въобще не може да реагира. Пък ако контролера ще прави и друго и е по силничък какъв е проблема да е на 10 mips - въобще няма да усетиш кога се оправя с батерията. Едните устройства дето правих освен акумулатора се оправят с куп бутони, LCD, принтер, връзка с РС, следене на времево-критичен датчик (даже два), няколко I2C-та ... 18F8720 на 20MHz - без грижи.

Нещо не бях разбран с моето LM317: то не се захранва директно от мощния траф даващ 17 Vac а през импулсно, т.е. нещо максимално близко до моята далавера получена след безкрайно четене и съпоставяне на руски почини.

А съвременните алгоритми в старанието си за опростяване изпростяват човека. Следи се И ток И напрежение, по-сложно ли е?

Колкото за бааавния цикъл: много си е полезен, щади акумулатора и дори го въстановява, дава лесна и истинска индикация в реално време с едно светодиодче и най-важното: при голяма разлика в напрежението зареждане-незареждане се включва аларма за смяна на акумулатора!

Помислих малко за сортирането и усредняването и реших че си е чисто замазване на положението. Това, че в твоя случай си получил задоволителен резултат не означава, че навсякъде ще е така. Като гледам пулсациите ми изглежда че какъвто е шанса да нацелиш по средата, такъв е и шанса да попаднеш в горния или долния край. Т.е. не е гаранция, че по-голямата част от попаденията ще са в ефективната стойност. Ако обаче сложиш един резистор от 10к и до входа на ОУ един кондензатор 100 нано (което също научих тук във форума) пулсациите ще паднат достатъчно. Е, скоростта за измерване близко до ефективната скорост ще падне - 1 секунда при големи отклонения, но мисля че каза че бърза работа няма. Няма резки изменения за които да следиш с изключение на началото на зареждането. Тогава тока е доста голям за няколко секунди и може някой елемент да си замине. За целта може да се вдига плавно в продължение на 1-2 минути. Ако пулсациите не са чак толкова големи може би и 1к резистор да свърши работа за да се направи по-устойчив на шумове.

Бъркам ли нещо?