Абе знам че по опитни колеги преди мен бяха избрали решението с IGBT преди години, когато тая технология беше зверски скъпа, а тиристорите бяха в разцвета си (бяха евтини). Явно имало що. Засега явно други алтернативи нямам. Лошото е че масовите IGBT транзистори са 600/1200В. Явно индустрията не се нуждае от по високоволтови. 1700В има малко , а 2500В за сега се правят само от IXYS, а за нагоре хич и не продумват. Пазара е много ограничен. На кой му трябва да превключва скоростно такива напрежения? На мен, ама кой ме пита.

Добре де, щом толкова рядко се ползват високи напрежения, значи и това има защо. Не можеш ли да си промениш някак схемата, за да не работиш с такива антихуманни величини? Или може би принципа? Това пак ли е за оня мост с пациента?

Ами бате, сърцето е съвкупност от мускули - когато синхрона в тая група се прецака - трябва Reset. Това правим ние. Като направиш едно съвкупно съкращение на всички мускули, шанса да тръгнат синхронно след това е голям (колко процента? - пътника си е пътник). Проблема е че пред сърцето има една камара тъкан, която намалява ефективността на импулса в пъти. При вътрешна дефибрилация (директно върху сърцето, пациента е отворен) и 30 J са доста. При външна - върху 120кг мас.... сложно е да се каже, зависи и от самото сърце, от патологията. Старите дефибрилатори работеха до 360 J - 6кV. Сега с разни фокуси (биполярни импулси, модулация), "успешната" енергията се смъкна на половина. Но това е - трябва си къс (10ms) високо енергиен импулс. Върти го, сучи го, всичко е енергия. А тя значи напрежение.

Онова предишното с токовия генератор, беше за същото устройство, но в режим на стимулация. То е малко по различно от дефибрилацията, импулсите са с по малка енергия, но се прилагат периодично - тактува се сърцето (pacemaker, гледал си Спешното).
И просто съвременните дефибрилатори, предлагат задължително и тоя режим. Та затова имах ония мъки. Май ги решихме. Ще знам - ако след година още съм на работа, значи явно работи.

А като говорех за индустрията имах предвид - автомобилната. Пазара на дефибрилатори е малък в световен мащаб, все пак това са скъпи устройства с висока принадена стойност, които се ползват само от специалисти. Не са коли.

Ама ако вземеш да не си там кажи, изрично ще си сложа табелка че не искам да бъда дефибрилиран, и по точно искам да ме погребут цял .. бе опечен
Абе ... един друг въпрос .... как тествате тези уреди ? Върху какво правите пробите, представям си те в облекло за тестове ..... херметичен костюм да не те тровят изгорелите газове, сложил дефибрилатора на количка и обикаля някоя болница в търсене на опитни образци ......

Ами установено е че човешкото тяло при такива енергии се държи като почти омично съпротивление 50 ома (от 30 до 150 -зависи от кила, кожа и пр.). Като хардуер/софтуер тестване върху як резистор. Проблема идва когато се изобрети нещо принципно ново - например нова форма импулс. Тогава трябват вече и клинични тестове за да се прецени до колко е ефективно новото спрямо старото. Първо се пробва на опитни животни - а после и на хора. Абе по принцип не е толкова страшно - няма случай да е убит човек следствие на дефибрилация. Ама има случаи на умрели, при липса на дефибрилация.
А за да те втрещя съвсем ще ти кажа че дефибрилацията се ползва не само в спешната помощ - сиреч на умиращи. Ползва се и върху хора със специфични патологии (но съвсем живи) на които се прилага шок под упойка. И помага.

Мдааа едно време са лекували и лудост с електрошокове ..... само да ни не хванат, че до един сме чалнати......

Абе електричеството си действа ободряващо.

Разликата между лудия и нормалния е само една - от кой учебник е учил психиатърът . То с тоа напредък на диагностиката има ли вече здрави хора?

До сега използувах spark gap switch но честотата на импулсите е не постоянна. Ако някои имаа по-подробна схема за тиратрон нека ми я изпрати или ми даде съжет какжо да правя. Използувам напрежения в порядака на 20-30 кV и честота около 1 кHz. Съпротивлението на товара е около 100 Ом.

Таня
tgachovska@yahoo.com