Ей това отгоре го е писал Ицо, не аз - тия quotes объркват историите
Дайте да слушаме за Правец-а сега.

Не споря. Възможно е и да са ми поизветрели спомените. Време мина от тогава...

Много си бърз, докато го видя и оправя...

Като се появи Orcad всичко със схематиката стана цветя и рози. Хубаво, ама трябва и да се изчертава на нещо. По това време Правец нямаше ограничения с ембаргови стоки, така че ни докараха един плотер HP формат А0 - викахме му "коня", защото беше голям колкото оня кон, дето се прескачаше по физическо. Та този плотер изчерта много нещо и накрая го зарязахме в работоспособно състояние.
Междувременно след 1989 год. в светлината на новите икономически тенденции решихме да издадем албум с принципни схеми на всичко, което е правено в завода в Правец до тогава. Лазерните принтери все още бяха скъпи, та отпечатахме един екземпляр на лазерен принтер, но не успяхме да го размножим. Имахме някаква печатарска машина, но качеството се получи много лошо.
И понеже стигнахме до динозавърската епоха - този единствен екземпляр все още стои някъде и в събота/неделя ще го намеря.

Брей, ако изкопаеш / изкопаете файловете - ще я издадем тая сбирка, с подходящо качество и на подходящ размер.
Слушам и няма да се обаждам повече.

Впрочем платките за Правец се произвеждаха в завода в Силистра, преди да се пусне завода за печатни платки в Правец. Та там трябваше да се предадат фотошаблони, перфоленти и документация. Документацията включваше топлогията на платката, изчертана на ръка на паус в мащаб 2:1. После в завода сравняват документацията с фотошаблоните и ти връщат всичко със забележка - "има разлики между фотошаблони и документация". Има си хас да няма разлики - едното е чертано от компютър, другото е прерисувано на ръка. Пита се в задачата - кое е вярното.
А освен това чертежите минават и през т.нар. Нормоконтрол (по-старите знаят какво е това), което беше някакъв ужас. Нормоконтролът проверява размера на листа, дебелината на линиите, попълването на таблицата и т.н.
Веднъж ми връщат пак така един чертеж, коригирам го веднага, защото на другия ден заминават за Силистра. Хубаво, ама трябва да се подпише Чертал, Проверил, Утвърдил и Нормоконтрол !!. Подписах ги всичките и го изпратих. После ме викаха на партийно събрание (никога не съм бил партиен член).

После пуснахме ЗПП в Правец с капацитет 100 000 кв.м. на година !!! и половината специалисти от Русе се преместиха в Правец. Това беше точно по времето на големите замърсявания в Русе, а в Правец директно подаряваха апартаменти. Внесохме един ембаргов VAX. Само за 1-2 години PC-тата станаха по-мощни от този VAX. После дойде демокрацията ...
Май по-добре да се премести всичко в Носталгия, че тази тема я оцапахме.

Нищо не си оцапал - може да е направим отделна тема, Рек-а ще реши - но си точно на мястото.

Я кажи нещо за CM интегралните схеми, чувал съм разни градски легенди, как японците са ни осигурявали техника за полиране и копиране на моторолските чипове, Имаш ли някаква информация за това?

ебавате се с Дедо ви...
не са били чак каменни плочки, но близко - слюдени подложки с кабърчета.
първите ми 'истински' платки бяха на гетинакс. стара игла номер 1 (разбирай 1мм), запоена към перо/перодръжка. асфалтов лак (дзифт, разреден с бензин). чудни платки ставаха.
когато ми попаднаха първите парчета текстолит, едва не ми паднаха очите във ваничката, като видях че платката е 'прозрачна'.
и с кислородна вода и лимонтозу съм ецвал, да не ме питате.

за Лили Иванова обаче познахте - фоново изпълнение на Детелини и Ветрове на касетофон Монтана, едно такова чудо - пластмасово и оранжево.
лентовия (лампов) магнетофон беше разглобен много отдавна, а грамофона имаше непоносим румпел, дори за средата на 70-те.

Ехее, ти се върна към ТНТМ частта.
Това с лепенките което споменах по-нагоре е била първата ми "истинска платка" по фото метод.
Иначе за ТНТМ ги дялках с резец за линулеум, а ненужното фолио обелвах.

Тези лепенки за рисуване на писти и площадки съм ги виждал в русенската платкаджийница. По мое време, т.е. малко преди 2000г. съм виждал, че в отдел "шаблони" ги ползват понякога за корекция на използвани шаблони, когато нещо се е затрило с употребата. Не съм се сещал, че може да са се правели цели платки така. Но и аз бях инженер електронна подръжка, не съм се задържал много-много в един цех.


Е как ще го обелиш, то ако е добър фолиран текстолит няма обелване. Пробвал съм и това, но после само асвалтлак и азотна киселина. После открих Оркад и Кадстар, но само за дизайна, после пак ръсуване на текстолита на ръка. Полвах тръбичка, накрая игла от спринцовка, с пъхнато вътре стоманено телче, имитация на рапидограф.

Имах отнякъде прилично количество запас паус А3 с разчерани рамки, не ми е правил ядове. За разливането на туша, където имаше запълване на площ, се очертаваше само контура, после запълване с дебелия писец през линия. Като изсъхне напълно, се изчертава и останалото. Като си рисувал преди това с асфалт лак всяка платка поотделно, пауса и рапидографа си бяха авангардна технология

После със Smartwork се сещам, че съм рисувал платките без мишка, само със стрелките на клавиатурата. Сега не си го представям, ама тогава съм го правил.


Паусите са изхвърлени. Обаче астралон с растер като милиметрова хартия сигурно още стои в апартамента на родителите. Беше ценно, някакво пластмасово фолио, рисува се с молив върху него, горния слой с плътни линии, долния с пунктир, и може да се трие с гума неограничен брой пъти. Като се изпроектира платката и се изчертае върху паус, астралона се изтрива и се ползва за следващата платка. Сигурно и от лепенките са останали някой лист, ще потърся като имам път натам. Макар че след толкова години лепилото сигурно е напълно изсъхнало и нищо чудно да намеря фигурките изпадали от листата.

Досега не е имало подобен прецедент - да не мога да обеля медта от платката.
А и действията които описваме на последните няколко страници са се развивали в едни други времена, когато не е стоял въпросът дали стъклотекстолитът е качествен, а дали има някакъв стъклотекстолит или гетинакс.

с паус, моливи, писалки и туш никога не съм имал проблем, баща ми работеше в конструкторско бюро...
но мен никога не ми стана навик, нито баща ми беше много настоятелен. Нито пък АНАТКОВ в МЕИ можа
да ми помогне...ако някой се сеща кой беше...техническо чертане и т.н.

Платки - с игли, от огромния куп с използвани игли оставени на децата до градската болница, асфалтов лак
и азотна киселина (трихлорида беше лукс, а кислородна вода и т.н. - твърде сложно). Няколко килима си отидоха,
съседа стана софтуерист след това.

Белене на мед - само за Вивалди антени, преди няколко години и то Rogers материал