За тази схема ли говорите

С1 е развързващ кондензатор, може и без него , много му е голям капацитета за да участва
в трптящ кръг на 434 MHz. По-скоро се разчита на капацитета на последователно свързаните С3 и С4,
+монтажния капацитет и капацитета на бобината L1.
Разстоянието ще зависи от захранващото напрежение, от емитерното съпротивление, от антената.

А аз бях RF-аджия и почти нищо в схемата не ми се връзва, напр. кой е колекторният кръг и как изобщо става номера... Това не значи че няма да работи, просто не е оптимално.

Едит: искам да кажа, че стойностите на съгласуващия сериен кръг към антената са подозрително големи а да се остави паралелният в колектора на произвола на паразитите...
Повече от "не ми харесва" не мога да кажа щото и в доброто старо време изчислението щеше да ми отнеме ден а сега и литературата я нямам.

Бонго, тука никой не говори за оптимална схема. Целта е максимално просто и все пак да работи. Изпълнявал съм я в 3-4 конфигурации - в зависимост от платките - винаги е тръгвала - пък вече с какви параметри е друга тема. С малка промяна на R1 и R3 и смяна на Т1 с по-мощен се докарва приличен обхват - даже извън разрешените мощности. Честотно задаващия елемент е твърд и едва ли въобще е необходимо такова прецизно изчисление. Смятай че това чудо на техниката работи дори и с различни от посочените индуктивности (примерно за L1 в комет-а нямат 27 а имат 22 и 35 - и с двете става). Пробвал съм и със собственоръчно навити - 2-3 навивки - с леко побутване на намотките отлепя. Е, сигурно не отговаря на никакви норми, ама ако не гониш нормите няма проблем. Моя случай дето му набичих мощността беше такъв - ще се ползва от дъжд на вятър и на "полето" - далеч от всичко дето може да бъде смутено. Пък и на 433 какво има - заключалки ина коли

Cekins, случйно да знаеш от кой брой на Електор-а е вадена? Или поне от коя година течение?

На мен ми мяза на кварз на последователен резонанс, съответно транзисторчето е по ОБ, двата кондензатора създават само ПОВ. Колекторната бобинка- товар.

433.05-434.79

ЛЮБИТЕЛСКА
РАДИОЛОКАЦИЯ
Земна подвижна
Изследване на земята-спътниково (активно)
Забележки 67, 73, 79

ГРАЖДАНСКИ
НАЦИОНАЛНА
СИГУРНОСТ И ОТБРАНА

67. Радиочестотни ленти 6765-6795 kHz, 433.050-434.790 MHz, 61-61.5 GHz, 122-123 GHz и 244-
246 GHz, както и радиочестотни ленти 13553-13567 kHz, 26957-27283 kHz, 40.660-40.700 MHz, 2400-
2500 MHz, 5725-5875 MHz, 24-24.25 GHz, са предназначени за промишлени, научни и медицински
приложения (ISM). Използването на радиочестотните ленти от първата група подлежи на
споразумение с други администрации, чиито радиослужби биха могли да бъдат засегнати, в
съответствие с подходящите препоръки на ITU-R. Използването на втората група радиочестотни
ленти от ISM приложенията се подчинява на условията на № 15.13, като радиослужбите, за които са
разпределени тези радиочестотни ленти трябва да приемат вредните смущения, които биха могли да
бъдат предизвиквани от ISM приложенията.

73. Следните радиочестоти и радиочестотни ленти се използват и за радиосъоръжения с малък обсег
на действие за граждански нужди:
9-1600 kHz индуктивни приложения
9-600 kHz свръхмаломощни активни имплантируеми
медицински устройства
457 kHz откриване на хора, затрупани под снежни лавини
3155-3400 kHz индуктивни приложения
4515 kHz жп транспорт
6765-6795 kHz неспецифични, индуктивни приложения
7400-8800 kHz индуктивни приложения
10.2-11 MHz индуктивни приложения
13.553-13.567 MHz неспецифични, индуктивни приложения
26.957-27.283 MHz неспецифични, индуктивни приложения
26.995 MHz, 27.045 MHz,
27.095 MHz, 27.145 MHz и 27.195 MHz
радиоуправляеми модели
27.095 MHz жп транспорт
29.7-47 MHz пренастройваеми радиомикрофони
30-37.5 MHz свръхмаломощни активни имплантируеми
медицински устройства
34.995-35.225 MHz радиоуправляеми модели
40.660-40.700 MHz неспецифични
40.665 MHz, 40.675 MHz, 40.685 MHz и
40.695 MHz
радиоуправляеми модели
138.2-138.45 MHz неспецифични
174.000-174.015 MHz радиомикрофони
174-216 MHz пренастройваеми радиомикрофони
402-405 MHz свръхмаломощни активни имплантируеми
медицински устройства
433.050-434.790 MHz неспецифични
470-862 MHz пренастройваеми радиомикрофони
863-865 MHz безжични аудиоприложения, радиомикрофони
865-868 MHz радиочестотна идентификация (RFID)
868.000-868.600 MHz неспецифични
868.600-868.700 MHz алармени радиосистеми
868.700-869.200 MHz неспецифични
869.200-869.300 MHz алармени радиосистеми
869.300-869.650 MHz неспецифични
869.650-869.700 MHz алармени радиосистеми
869.700-870.000 MHz неспецифични
1785-1800 MHz радиомикрофони
1795-1800 MHz безжични аудиоприложения
2400-2483.5 MHz неспецифични, откриване на движение и
оповестяване, системи за безжичен достъп,
включително локални радиомрежи (WAS/RLANs)
2446-2454 MHz жп транспорт, радиочестотна идентификация
5150-5250 MHz, 5250-5350 MHz, 5470-
5725 MHz
системи за безжичен достъп, включително
локални радиомрежи (WAS/RLANs)
5725-5875 MHz неспецифични
5795-5815 MHz пътнотранспортни телематични системи
9200-9975 MHz откриване на движение и оповестяване
10.5-10.6 GHz откриване на движение и оповестяване
13.4-14.0 GHz откриване на движение и оповестяване
17.1-17.3 GHz системи за безжичен достъп, включително
локални радиомрежи (WAS/RLANs)
24.00-24.25 GHz неспецифични
24.05-24.25 GHz откриване на движение и оповестяване,
автомобилни радари (теснолентова компонента)
24.15 ± 2.5 GHz автомобилни радари (свръхшироколентова
компонента)
61-61.5 GHz неспецифични
63-64 GHz пътнотранспортни телематични системи
76-77 GHz пътнотранспортни телематични системи
77-81 GHz автомобилни радари
122-123 GHz неспецифични
244-246 GHz неспецифични

79. Използването на радиочестотна лента 432-438 MHz от датчици в радиослужбата за изследване
на земята от спътници (активно) трябва да бъде в съответствие с Препоръка ITU-R SA.1260-1.

Честотата 430-440 е за радиолюбители. Те си знаят, че на 433-434 има смущения и избягват да ги ползват, но ако твоето предавателче им пречи, имат пълното право да изсипват постояно 50W мощност върху него от 12 елемтно яги и в крайна сметка да не можеш да си свършиш работата. Ако се ползва инцидентно така, че да не прави впечатление, не е проблем.

Да се изкажа и аз , все пак имaм известен опит с RF

Не трябва много да се разчита на свръхрегенеративните приемници (този е такъв) , когато става дума за големи разстояния. Имат някои принципни проблеми: 1. Ниска стабилност на честотата - определя се само от тряптящия кръг в колектора, а той не е с много голям Q-фактор. 2. Много широка лента на приемане - на тези честоти лентата, в която приемат е 1-2 MHz. От това пада чувствителността, а и приемат всякакви смущения. 3. Самите те са източник на паразитно излъчване (този проблем се решава частично чрез предусилватяля с Q1)

Относно схемичката на предавателя - наред си е, С1 е филтриращ кондензатор. Това е схема Колпитц, Резонаторът работи като еквивалентна индуктивност, L1 осигурява високоимпедансна развръзка на изхода(колектора) от захранването. Ако има нещо, което не е оптимално, то това по-скоро е изходната верига.

Ето частта от електора дето имам.

Ми аз не лъча със ватове че да преча на някого. Искам само 100-150 метра да покрия. Ама тия модули дето се продават едвам 15 покриват. Пък им пишат 100-те метра. Затова и се хванах да си ги правя сам. Дори и приемниците са по-келяви от сделаните. Искам да уточня, че тук става въпрос зяа най-най-елементарните АМ TX/RX. За FM и разни други не говоря. Ако ми дотрябва гарантираност, голямо разстояние, качество и др. подобни ще си купя модули дето стават, ама и цената им не е 5-6 лв.

не мисля. ако л1 беше развръзка, нямаше да е само 27 нано, щеше да е поне няколко микрохенрия. дан даде добро описание на схемата - обща база, кварца е на сериен резонанс и "замасява" базата само за резонансната си честота, трептящия кръг е от л1 и ц3 и е 550 мегахерца, с паразитните го докарва до 400 предполагам. ц4 е за съгласуване с ниския импеданс на емитера, ц1 затваря трептящия кръг и е достатъчно голям за да не оказва влияние. не знам какъв е кварца, предполагам бачка на хармоник, обаче по мое време щях да се учудя някой да подкара такава схема даже на 200 мегахерца, сега може би има кварцове вече.

И каква стана тя?
Не били компютри, а компоти....)
Резонаторът не е кварцов, а ПАВ. Няма разлика по отношение на работата, но е на основен хармоник. А и генератора не е обща база, а общ колектор. Това е вариация на схема на двукръгов генератор на Колпитц с електронна връзка между кръговете. Само дето в колектора не е трептящ кръг, а индуктивност. Може да го сменим с резистор и пак ще работи. ( трептящ кръг L1/C3 би резонирал на 44 MHz) И не работи на сериен резонанс, а като еквивалентна индуктивност - това е област в характеристиката между сериййния и паралелния резонанс. С3 и С4 нищо не съгласуват, а осигуряват обратни връзки, необходими за да генерира схемата. А C1 е най-обикноивен филтриращ кондензатор на захранването.
R4 е донякъде излишен, само шунтира изхода. "Мисията " му е да осигурява винаги някакво съгласуване в изхода. При хубава антена може да отпадне

А бе схемичката е компот от смесени плодове и ако питаш мен някой доста си е играл да мери и подбира елементите защото толкова е разбирал.

Айде сега подред.

Трептящият кръг е L1 паралелно с последователно наредените C1, C3, C4. Без кондензатор в 'горния край" на L1 към маса схемата няма да работи. Разновидност на тази снема е C4 да е свързам межди емитера и "горния" край на L1. Тогава нуждата от C1 намалява. За да бъдат читави нещата тогава и резонаторът трябва да е между базата и "+".
Резонаторът го играе като честотно зависимо съпротивление с минимална стойност на честотите на всеки нечетен хармоник. Ако беше индуктивност, едва ли щеше да резонира с капацитета на базата на транзистора.
L2 съгласува импеданса на антената към кръга, като освен това играе малко и в резонансната му честота ( повдига я ).
C5 е разделителен.
R4 e "някакъв товар" и най-вече дава антената на маса по DC. В противен случай от статика, вятър и т.н. ще се зареди толкова, че C5 ще пробие.

Последно: схемката си е много читава като за толкова елементи.

айде смятай пак. 1/(2*pi*sqrt(L*C)).
бате аз - което пишеш е вярно, но аз не бих включил ц4 - импеданса на обща база е нисък и го шунтира. аз съм пробвал, схемата тръгва и без него, обаче вади по-ниска амплитуда заради загубите в кръга.

Без C4 теоретично няма да стане. На практика вместо него вероятно го играе входният капацитет на транзистора, който в OB не е малък - от порядъка на 7pF е, че може и да е по-голям, зависи от транзистора.
Това, което е в Колпитц, е т.н. капацитивен трансформатор. Токът вътре в кръга е Q пъти по-голям от тока през колектора на транзистора. Напрежението е синфазно. Т.е. то не може да не е: едно и също е. През делителя C3 : C4 на емитера се предава част от напрежението, също синфазно. Там напрежението е по-ниско от колекторното. Това напрежение отдава активна мощност върху входното съпротивление на стъпалото. Тъй като делителят е реактивен и загуба на енергия няма ( теоретично при безкрайно Q на елементите ), то тогава през това активно съпротивление може да се получи ток, по-голям от входния ( колекторния ). последното е 100% задължително за възникването на генерации, защото схема OB по ток усилва < 1. Ролята на кристала е да удържа базата да не се дърпа насам-натам, когато се клати емитерът.

Не че искам да се заяждам, ама резонанс от 27 nH и 470 pF дава точно 44,67754 MHz. Ако не вярваш, може да ги запоиш паралелно и да ги измерим.


: